Решение № 3966 от 01.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3966 гр. София, 01.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Д.а като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110176246 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на ДРУЖЕСТВО срещу В. С. С., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството следните суми – 2982,51 лева – цена за доставена за периода месец май 2021 г. до месец април 2023 г. до топлоснабден имот с адрес: АДРЕС (аб. № 354465), топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното плащане; 379,08 лева – лихва за забава за плащане на посочената по-горе сума за периода 15.09.2022 г. – 26.03.2024 г.; 75,44 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.04.2024 г., до окончателното плащане, и 15,48 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2021 г. – 26.03.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 20487/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът бил „клиенти на топлинна енергия“, тъй като бил собственик на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл.

153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл. 150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване 1 в един ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период (месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е ФИРМА, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице – помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответника – В. С. С., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен (въведените възражения за недопустимост са за липса на материалноправна легитимация и поради това доводи се отнасят до основателността на иска), тъй като топлинната енергия представлявала за ищеца отпаден продукт от производство на електричество, който не следвало да се заплаща. Не била доказана доставката на топлинна енергия. Нямало и писмен договор между страните, а общите условия на ищеца не обвързвали ответника, включително и заради това, че не било доказано да са публикувани. Поддържа се, че ответникът нямал възможност да оспори доставката и начина на отчитане. Оспорва се начина на измерване на топлинната енергия в абонатната станция, тъй като нямало монтиран втори водомер в абонатната станция, а и не било изпълнено изискването на Директива 2006/32/ЕО за точно отчитане. Не били представени и доказателства за отопляеми кубатури и начин на разпределяне на енергията.

Не били актуализирани дяловете на потребителите в сградата преди началото на отоплителния сезон. Нямало и договор с топлинния счетоводител. Затова се иска отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В съдебното заседание ищецът иска уважаване на исковете, ответникът чрез представител оспорва иска, като сочи, че потреблението по делото било установено само по данни на ищеца без обективни доказателства.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представена на лист 17 от делото молба-декларация от 17.12.1998 г. ответникът се е съгласил да заплаща топлинната енергия, доставена до имот с адрес: АДРЕС.

В представените от третото лице – помагач доказателства (на лист 91 – 94) няма отчетни протоколи нито от абонатната станция, нито от имота на ответника.

Съгласно представен на лист 21 от делото протокол на общо събрание на етажните собственици от 23.09.2002 г. е взето решение делът на разходите за сградна инсталация в сградата на ответника да се определи на 30 %, с което ответникът се е съгласил.

Съгласно изслушаното заключение на топлотехническата експертиза по 2 делото, прието в заседанието от 15.10.2025 г. (на лист 108), а в писмен вид – представено на лист 95 – 101 от делото, вещото лице е възпроизвело удостоверения за годност на топломери, които са били показани на него, но не се намират в кориците на делото.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете се уважават, ако съдът установи, че ответникът е собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия; количеството на доставената енергия; единичната цена на енергията; доставяне на услугата „дялово разпределение“; договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането на услугата на ищеца; настъпване на уговорения падеж на задълженията.

По делото се установи, че ответникът е дал изрично съгласие да плаща енергията, доставена до имота, посочен от ищеца в исковата молба.

Съдът намира, че не се установява от представените доказателства по делото точното количество на доставената енергия, тъй като не е установена изправността на измервателните уреди.

Това е така, тъй като настоящият съдебен състав не може да приеме, че е възможно чрез способ за проверка на доказателства, какъвто е техническата експертиза, да се представят по делото доказателства от вида на писмените такива – в случая, формуляр за отчет на уредите за дялово разпределение в имота на ответниците. Съгласно чл. 11 ГПК доказателствата се събират непосредствено в открито съдебно заседание в присъствието на страните, които следва да се запознаят с тях и да могат да ги оспорят. Да се приеме, че чрез данни за техническата изправност на измервателните уреди, представени на вещо лице в изцяло извънпроцесуална обстановка (без участието на страните), могат да заместят непредставени доказателства по делото, за които съдът е посочил на ищеца, че трябва да представи такива (на лист 66 от делото) е нарушение на фундаменталното изискване за справедливост на процеса – правото на страните да се запознаят с доказателствата и да възразят срещу тях.

Възприемането на обратно процесуално и доказателствено решение и извеждане на съответни фактически изводи само от вторичните способи за проверка на доказателствата, каквито са експертизите, означава по мотиви за криворазбрана целесъобразност съдът да погази принципа за равенство на оръжията, който е основен елемент от правото на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6, пар. 1 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи („Европейската конвенция за правата на човека“, „ЕКПЧ“) така, както тази разпоредба се тълкува от Европейския съд за правата на човека („ЕСПЧ“) – вж. решението по дело Fleischner с/у Германия, жалба № 61985/12, §§ 38 – 41, 03 октомври 2019 г., и особено решението по дело Letinčić с/у Хърватия, 3 жалба № 7183/11, § 50, 03 май 2016 г. и цитираната там практика. Последното решение изрично предвижда, че когато експертиза по националните процесуални правила се осъществява от вещо лице, назначено от съда, страните следва да имат достъп до всички документи, които вещото лице е ползвало, и да присъстват при всички действия, с които последното се запознава с веществени или други материални (т.е. чието съществуване и значение не зависи от неговата професионална преценка) доказателства. В случая вещото лице се позовава на доказателства, които не са представени по делото, представителят на ответника прави изрично възражение, че такива документи не са представени, а с протоколно определение от 05.09.2024 г. (на лист 66 от делото) на ищеца са дадени указания в тази насока, като представителят на ищеца не е направил искания.

Следва да се отбележи, че ако въззивният съд се довери на експертизата без първичните доказателства, това е сериозно основание за сезиране на ЕСПЧ.

Исковете следва да се отхвърлят изцяло, тъй като не са доказа доставка на топлинна енергия, нито изправност на уредите за дялово разпределение.

Съгласно чл. 14 от Регламент (EО) № 974/98 за въвеждане на еврото, когато към датата на въвеждане на тази валута съществуват правни инструменти, които определят задължения в излезли от обращение национални валути, те се смятат за суми в евро съгласно приетия от Съвета на Европейския съюз курс. В настоящия случай като „правен инструмент“ следва да се смята исковата молба, но съдът съгласно правилото на чл. 235, ал.

3 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК взема предвид само настъпилите към датата на приключване на устните състезания по делото факти. Затова и решението следва да отразява правното положение към тази дата, която по настоящото дело е преди 31.12.2025 г., и поради това решението се постановява в левове. Това се прави и с цел да се защити интересът на страните при неправилно превалутиране от съда, тъй като след устните състезания страните няма как да възразят срещу правилността на извършената от съда конверсия в евро, освен с въззивна жалба, а няма основание това доста времеемко и изискващо разходи средства да им бъде налагано по този въпрос.

Превръщането на претенциите в евро следва да бъде взето предвид при евентуално въззивно обжалване на решението, или, ако няма такова – в изпълнителния процес.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК.

Доказаните разноски са в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение по договор от 08.04.2025 г. (на лист 48 от делото), който съдържа и разписка за плащане, а в заповедното производство няма доказателства за разноски и такива не следва да му се определят, или общо следва да се присъдят на ответника 500 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

4

РЕШИ:

У К А З ВА на процесуалния представител на ответника да НЕ ИЗПОЛЗВА ТАКТИКИ за шиканиране на процеса, когато има силни правни аргументи, а да подобри убедителността си.

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ДРУЖЕСТВО искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.

153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: **********, и адрес на управление: АДРЕС, че В. С.

С., с ЕГН:**********, и постоянен адрес: АДРЕС, дължи на дружеството следните суми – 2982,51 лева – цена за доставена за периода месец май 2021 г. до месец април 2023 г. до топлоснабден имот с адрес: АДРЕС (аб. № 354465), топлинна енергия; 379,08 лева – лихва за забава за плащане на посочената погоре сума за периода 15.09.2022 г. – 26.03.2024 г.; 75,44 лева – цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода от месец май 2021 г. до месец април 2023 г., и 15,48 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума за периода 16.07.2021 г. – 26.03.2024 г. – вземания по заповед за изпълнение, издадена по частно гражданско дело № 20487/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – ДРУЖЕСТВО, с ЕИК: ********.