Решение № 80 от 30.04.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Велико Търново, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500500 по описа за 2025 година С решение № 361 от 10.07.2025г. по гр.д. № 346/ 2025г. по описа на ОСВ.Търново е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да заплати на С. А. С. от гр.Дебелец, обл.В.Търново, сума в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от причинените му увреждания на физическото и психическото здраве, в резултат от ПТП, реализирано на 24.09.2023г. около 09:45ч. на път III-551, км 4-700, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция – 11.10.2023г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 35 000лв. над уважения до пълния предявен размер от 60 000лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху отхвърлената главница, считано от 11.10.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да заплати на С. А. С. от гр.Дебелец сума в размер на 707,33 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в направени разходи 1 за лечение и възстановяване, съгласно представените с ИМ разходно – оправдателни документи, в резултат от ПТП, реализирано на 24.09.2023г. около 09:45ч. на път III-551, км 4-700, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение и възстановяване-08.12.2023г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница за периода от 11.10.2023г. до 07.12.2023г. вкл., като неоснователна и недоказана. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да заплати на С. А. С. от гр.Дебелец сума в размер на 104 лв. , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в заплащане на потребителска такса по Договор №114/04.10.2023г. за ползване на социални услуги местна/общинска дейност за ползване на частичен пакет услуги без включен хляб за м.10.2023г., в резултат от ПТП, реализирано на 24.09.2023г. около 09:45ч. на път III-551, км 4-700, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на извънсъдебната застрахователна претенция за имуществени вреди по Договор №114/04.10.2023г. – 08.12.2023г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница за периода от 11.10.2023г. до 07.12.2023г. вкл., като неоснователна и недоказана. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД -гр.София да заплати на С. А. С. от гр.Дебелец сума в размер на 1062 лв. с вкл.ДДС, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в ½ от пазарната цена на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ВТ 23****, притежаван от ищеца в режим на СИО, към датата на увреждането от настъпилата му тотална щета в резултат от ПТП, реализирано на 24.09.2023г. около 09:45ч. на път III-551, км 4-700, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ВТ 23**** до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, изразени в причинена тотална щета при процесното ПТП на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ВТ 23**** за разликата от 778лв. над уважения до пълния предявен размер от 1840лв., както и е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница от 2

1062лв. за периода от 11.10.2023г. до датата, предшестваща датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. Форд Фиеста с рег.№ВТ 23****, като неоснователен и недоказан. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София да заплати на С. А. С. от гр.Дебелец сума в размер на 120 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразени в заплащане на пътна помощ за транспортиране на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ВТ 23**** от мястото на ПТП до дома на ищеца в гр.Дебелец, обл.В.Търново,

*********, съгласно издадена фактура

№**********/26.09.2023г., в резултат от ПТП, реализирано на 24.09.2023г. около 09:45ч. на път III-551, км 4-700, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция от ищеца за сумата от 120лв. главница, съвпадаща с датата на предявяване на ИМ в съда - 20.11.2024г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница за периода от 11.10.2023г. до 19.11.2024г. вкл., като неоснователна и недоказан. Осъден е ЗК „ЛЕВ ИНС“-гр.София да заплати на С. А. С. от гр.Дебелец сума в размер на 422,97 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.

Осъден е С. А. С. от гр.Дебелец да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД -гр.София сума в размер на 484,48 лв., представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част на предявените искове. На основание чл.38 ал.2 ЗА е осъден ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД -гр.София да заплати на адвокат Д. Р. Д. – член на ВТАК, с личен № в ЕРАРБ 1500037750, адвокатска кантора в гр.В.Търново, сума в размер на 3067,81 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно оказана на ищеца С. А. С. адвокатска помощ в производството, съразмерно с уважения размер на предявените искове. На основание чл.78 ал.6 ГПК е осъден ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – Велико Търново, сума в размер на 940 лв., представляваща ДТ върху увеличения размер на иска за обезщетение за неимуществени вреди, съразмерно с уважения му размер, ведно с 5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.

Против решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 25000 лв. до 60000 лв.; в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в нанесени щети на л.а. „Форд Фиеста“ с рег.№ ВТ 23****, за разликата от 3

1062 лв. до претендираната сума от 1840 лв.; и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху присъдената главница от 1062 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от С. А. С., чрез пълномощника адв.Д.Д.. Счита решението на първоинстанционния съд в тези части за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от ищеца травми и претърпените от него болки и страдания, вкл. психически и емоционални, и в непълна степен е преценил вида, степента, характера и последствията от причинените му телесни увреждания и физически и емоционални болки и страдания, които продължават и до днес. Счита, че неправилно съдът не е отчел броя, вида и тежестта на уврежданията, като е приел, че се касае за увреждане само в една анатомична област, което не отговаря на обективната действителност-освен травма в шийната област, ищецът е получил травма и на коляното на десния долен крайник. Счита, че неправилно съдът не е взел предвид и продължителността на възстановяването, на болките и страданията, с остатъчни болкови синдроми и траен двигателен дефицит в голяма степен-40%, без изгледи да настъпи пълно възстановяване в бъдеще, с оглед на което завинаги е променен животът му в негативна насока, на оздравителния процес, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалия, както и отражението на инцидента върху психиката му, и наличието на психологическа травма.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел по-нисък размер на обезщетението, имайки предвид и че спрямо ищеца не е извършвана оперативна интервенция, като не е отчел обстоятелството, че такава операция е нужно да се направи, но тъй като рискът е изключително голям, към момента извършването й е неоправдано. Счита, че не се е съобразил и с лимитите на отговорност на застрахователя и със съдебната практика, относима към определяне размера на обезщетението и икономическата конюнктура в страната. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждането на л.а. „Форд Фиеста“, счита, че неправилно съдът не е присъдил на ищеца изцяло стойността на вредите, а само ½ част от тази стойност, поради това, че л.а. е в режим на СИО. Счита, че всеки един от съпрузите е легитимиран да предяви иск за репарирането на вещ в режим на СИО, като предявяването на иск за обезщетяване на имуществени 4 вреди от ПТП, представлява действие на обикновено управление на вещ в режим на СИО и може да се извършва от всеки от съпрузите-чл.24 ал.2 СК.

Сочи, че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение също представлява действие на обикновено управление на вещ в режим на СИО и може да се извършва от всеки един от съпрузите. Счита, че предвид на това, без значение е кой от двамата съпрузи ще предяви застрахователна претенция, поради което законната лихва върху главницата ще следва да се присъди от датата на поканата за плащане към застрахователя-11.10.2023г. Предвид на това, счита, че е неправилно приетото от съда, че законната лихва следва да се присъди считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а., като освен това съдът не е указал на ищеца, че следва да представи доказателства за прекратена регистрация на процесния автомобил. Освен това, щетата е определена като „тотална“ едва с приетото по делото заключение на САТЕ, поради което е неприложим чл.390 ал.1 КЗ.

Излага и че не е възможно регистрацията на л.а. да бъде прекратена на основание „тотална щета“ без преди това застрахователят да е взел решени за изплащане на тотална щета-арг. от чл.18а ал.7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.Сочи се, че в конкретния случай липсва такова решение от застрахователя, поради което ищецът е в невъзможност да представи такова доказателство не по негова вина, а по вина на застрахователя, а никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваните части и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 60000лв., като се присъдят още 35000лв., ведно със законната лихва от 11.10.2023г.; да бъде уважен изцяло предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждането на л.а. „Форд Фиеста“, като се присъди сумата още 778 лв., ведно със законната лихва от 11.10.2023г.; да се отмени решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху присъденото обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в повреждането на л.а. „Форд Фиеста“, в размер на 1062 лв., за периода от 11.10.2023г. до датата, предшестваща датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л.а. Форд Фиеста с рег.№ВТ 23****, като се уважи същата считано от датата на предявяване на застрахователната претенция-11.10.2023г.. При условията на евентуалност-да бъде присъдена 5 законната лихва върху това обезщетение, считано от датата на прекратяване на регистрацията на л.а.-13.09.2024г. Претендира разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД-гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Ат.Г., в който се заема становище за неоснователност на същата по изложени за това доводи. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е справедливо и адекватно на реално установените по делото травми, на възстановителния период, социално-икономическата обстановка в страната. Сочи се, че липсата на носене на шийната яка в предписания период, а само при усещане на болка, е довело до удължаване на възстановителния период, което е по вина на въззивника, и не следва да бъде обезщетявано. Излага се, че ищецът не е ангажирал никакви доказателства за твърдяните нарушения на психиката му вследствие на ПТП.Моли да бъде потвърдено решението на ВТОС в обжалваните части като правилно и законосъобразно.Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, за двете инстанции.Направено е възражение за прекомерност на претендирания адв.хонорар.