Решение № 3885 от 21.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3885 гр. София, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря ДИАНА К. КЪНЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20261110209805 по описа за 2026 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №

12892773 от 02.06.2026г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Д.

М. В., с ЕГН: ********** в качеството му на законен представител на ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО „С. Ъ. Л.“ ЕООД, с ЕИК: *************** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 204.52 (двеста и четири евро и петдесет и две евро цента) евро, с равностойност от 400.01 (четиристотин лева и една стотинка) лева.

ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.

Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят В., редовно призован, не се явява. Упълномощеният му процесуален представител излага допълнителни аргумента в подкрепа на депозираната въззивна жалба - в съдебно заседание и в писмена защита от 20.10.2026г. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща представител. В подробна писмена защита изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по

1 фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 19.06.2026г. (по входящия й номер) е депозирана в законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП от датата на връчването на ЕФ - връчен на 05.06.2026г. съгласно разписка, приложена на лист 12 от СП, от процесуално легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес, срещу законов вид на санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К № 12892773 от 02.06.2026г., с който за административно нарушение по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП на Д. М. В., с ЕГН: ********** в качеството му на законен представител на ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО „С. Ъ. Л.“ ЕООД, с ЕИК:

************** му е наложено административно наказание парична „глоба“ в размер на 204.52 (двеста и четири евро и петдесет и две евро цента) евро, с равностойност от 400.01 (четиристотин лева и една стотинка) лева.

Собственик на МПС - лек автомобил „БМВ Х7 ДРАЙВ 40Д“ с рег. № **************, се явявал да е ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО „С. Ъ. Л.“ ЕООД, с ЕИК: **********, чийто управител от 09.04.2021г. е жалбоподателят Д. М. В. на основание чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, съгласно заявление за регистрация в СДВР-ОПП с № 011508160/20.05.2021г.

На 02.06.2026г. в 09:32 часа лек автомобил „БМВ Х7 ДРАЙВ 40Д“ с рег. № ********** се е движел в гр.София, по бул. „Ботевградско шосе“ до номер 461, с посока на движение от улица „Околовръстен път към бул. „Вл.

Вазов“ при законово ограничение от 50.00 км/ч за населено място, въведено на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно изричен пътен знак В 26 преди пешеходна пътека (и съгласно писмото на Столична община на лист 104 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 83.00 км/ч или при превишение от 33.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача. Нарушението е било заснето с АТСС “MD 1193“ мобилна система за видеоконтрол, проверена на 19.03.2025г., съгласно протокол № 095-СГ-ИСИС/19.03.2025г. на БИМ, и считаща се за валидна до 13.06.2027г. съгласно Закона за измерванията. За установеното деяние е била изготвена снимка по клип от използваното техническо заснемащо устройство, 2 ежедневна форма за отчет и писмен протокол от 03.06.2026г. - на л.89 от делото.

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш, които съдът кредитира изцяло. Доказателствената съвкупност е пълна. Спорът е по правото, а не по фактите и/или доказателствата. С оглед липсата на противоречия или непълноти в доказателствения материал, съдът не следва да излага подробни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния принцип на формалната логика и тълкуването “per argumentum a contrario”.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че правилно и законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност Д. М. В., с ЕГН: ********** в качеството му на законен представител на ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО „С. Ъ.Л.“ ЕООД, с ЕИК: ********, за това, че на 02.06.2026г. в 09:32 часа е управлявал лек автомобил „БМВ Х7 ДРАЙВ 40Д“ с рег. № *******, с който се е движел в гр.София, по бул. „Ботевградско шосе“ до номер 461, с посока на движение от улица „Околовръстен път към бул. „Вл. Вазов“ при законово ограничение от 50.00 км/ч за населено място, въведено на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно изричен пътен знак В 26 преди пешеходна пътека (и съгласно писмото на Столична община на лист 104 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 83.00 км/ч или при превишение от 33.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения относно датата на издадения ЕФ и/или неговите реквизити. Използваното АТСС е лицензирано и годно да заснема нарушения по ЗДвП на основание чл.30, ал.5 от Закона за измерванията. Останалите доводи от въззивната жалба и от писмената защита според съда са неоснователни. Правилно е приложен материалния закон от административно-наказващия орган.

Нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице и/или е ползвано по договор за лизинг, сключено с ЮЛ като лизингополучател (аргументът е на съда), предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил физически управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай, видно от справката от Централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено нарушението е юридическото лице ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО „С. Ъ. Л.“ ЕООД, с ЕИК:

*********, като законният представител на последното е

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. М. В., като лице, което е управлявало МПС към датата на нарушението.

В 14 (четиринадесет) дневен срок от връчване на електронния фиш 3 жалбоподателят В. не е представил в СДВР-ОПП писмена декларация с посочване на друго лице, което да е управлявало инкриминираният автомобил. Съдът не споделя доводите от жалбата и писмената защита, че е било евентуално нарушено правото на защита на жалбоподателя В., според който не му е била предоставена възможност да подаде законовата декларация по ЗДвП. Следва да се отчете, че инициативата да подаде такава декларация е само от негова страна и се основава на личната му преценка. Липсва обратно доказване по делото, че евентуално друго лице е управлявало конкретното МПС. В случая, доказателствените материали са еднопосочни и те установяват, че жалбоподателят В. е единствения автор на деянието. Правилна е преценката на наказващия орган, че се съставя електронен фиш. В този случай не се съставя АУАН съгласно ЗДвП.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА ВЪЗЗИВНИЯ СЪД НАМИРА, ЧЕ жалбоподателят В. е осъществил от обективна страна състава на вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение по основния състав по смисъла на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал процесният лек автомобил при законово ограничение от 50.00 км/ч за населено място, въведено на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно изричен пътен знак В 26 преди пешеходна пътека (и съгласно писмото на Столична община на лист 104 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място), със скорост на движение от 83.00 км/ч или при превишение от 33.00 км/ч над допустимото и след приспадане на 3% толеранс в полза на водача.

ИЗПЪЛНЕНИ СА ПРЕДПОСТАВКИТЕ на материалния закон. Съдът намира нарушението за безспорно установено от показанията на техническото средство и приложения снимков материал, тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес, поради което съдът кредитира изцяло приложената по преписката снимка, както и останалия непротиворечив доказателствен материал.

ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НАРУШИТЕЛЯ В. административно деяние е съставомерно и от субективна страна, като то е реализирано при форма на вина пряк умисъл, доколкото същият е съзнавал, че управлява МПС със скорост 83.00 км/ч при разрешена скорост от 50.00 км/ч в рамките на населено място, въведена с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и съгласно писмото на Столична община на лист 104 от СП с представената транспортна схема, че инкриминираният пътен участък се намира в населено място, като е целял това негативно изменение на обективната действителност.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ НАМИРА, ЧЕ деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 НК). Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е било съставомерни вреди от 4 същото. С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици от извършеното нарушение.

Следва да се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторни превозни средства с превишена скорост, застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП с увреждане на живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението. За да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл.

28 ЗАНН към конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта с 33.00 км/ч., което не може да бъде определено като незначително, при което личността на жалбоподателя В. се явява изключително висока по ЗДвП като водач на МПС в населено място.

Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, когато превишението е с от 31.00 км/ч до 40.00 км/ч включително, се наказва с глоба в размер на 204.52 (двеста и четири евро и петдесет и две евро цента) евро, с равностойност от 400.01 (четиристотин лева и една стотинка) лева. До този размер следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя В.. Доколкото глобата е в абсолютно определен размер от 400.00 лева, излагането на съображения досежно нейната индивидуализация се явява безпредметно.