Решение № 15534 от 14.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15534 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20231110136873 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Топлофикация Перник“ АД срещу М. Ц. И., ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи следните суми: сумата 529,20 лева (петстотин двадесет и девет лева и 20 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот на адрес гр. Перник, ************ ведно със законна лихва за период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 160,45 лева (сто и шестдесет лева и 45 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 09.04.2019 г. до 11.01.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д.№17683/2022г. по описа на СРС, 126ти с-в.

В исковата молба ищецът, поддържа, че ответникът, в качеството си на в качеството й на ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник, ****************** по смисъла на чл. 150, ал. 1 ЗЕ се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът, чрез назначения от съда особен представител, в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва обстоятелство, че през процесния период ответникът е потребител на топлинна енергия, правилното отчитане на топлинната енергия. Оспорва техническата годност и изправност 1 на измервателните уреди. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Моли за отхвърляне на иска.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

От приложеното ч.гр.д.№ 17638/2022г. по описа на СРС, 126 състав, се установява, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е разпоредено ответницата да заплати на ищцовото дружество суми, съответстващи на претендираните с исковата молба. Заповедта е връчена лично на ответника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на ищеца за предявяване на иск. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Топлофикация Перник“ АД е депозирала искова молба, поради което настоящото производство е допустимо.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.

2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Видно от представения по делото нотариален акт за безвъзмездно учредяване правото на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 170, том I от 2017г.. в полза на ответницата М. И. е учредено пожизнено право на ползване върху процесния недвижим имот. Няма данни по делото учреденото право на ползване да е погасено на някои от законовите 2 основания. В допълнение по делото е приета като писмено доказателство и заявление-декларация от 30.05.2017 г., с която М. И. е направила изрично искане пред ищцовото дружество за откриване на партида на нейно име.

Предвид това по несъмнен начин се доказа, че ответникът И. е била ползвател на имота в исковия период и в това си качество е била клиент на доставената до същия топлинна енергия, съответно страна по възникналото с ищеца облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до процесния имот.

Поради което искът се явява основателен по основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и задълбочено се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер. Съгласно заключението общия топломер е от търговски тип и преминал първоначална и последваща метрологични проверки, съобразно закона за измерванията, като сумите за предоставената ТЕ на имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, поради което възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение за доказването на размера на иска. За отговор на този въпрос съдът отчита направеното възражение за погасяване на вземането по давност.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение 3 по чл. 410 ГПК на 01.03.2022г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Доколкото се претендират вземания на ищеца за периода 01.02.2019г. до 30.04.2022г., то същите не са погасени по давност.

По отношение на размера на иска, съдът взе предвид заключението по приетата СТЕ. Съгласно същото общата сума за топлинна енергия по прогнозна стойност за абоната за процесния период е 827,48 лева, от която 655,83 лева за отопление на имота и сградна инсталация и 171,65 лева за БГВ.

Изравнителната сума за процесния период е 144,33 лева за възстановяване или ТЕ за процесния период възлиза на 683,15 лева.

По делото е прието заключение и по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. Съгласно същото задължението за топлинна енергия възлиза на 536,12 лева, след погасяване на част от вземанията със сумата от 376,08, възстановена на 07.2019г. Видно от заключението лихвата за забава върху непогасената главница възлиза на 64,27 лева, като се отчете факта, че по време на извънредното положение съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви за забава.

Предвид горното и с оглед диспозитивното начало съдът намира, че искът за главница топлинна енергия следва да бъде уважен до претендирания такъв в размер на 529,20 лева.

По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Когато вземането е срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение - чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана. Лихвата за забава върху главницата за процесния период следва да се присъди в размер 64,27 лева, като се вземе предвид заключението по приетата ССчЕ. Искът за горницата подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По разноските:

4

При този изход на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски съразмерно с уважената част от иска.

Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 25 лева за д.т., 400 лева за особен представител, 300 лева за депозит за СТЕ и 510 лева депозит за ССчЕ, като е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които съдът на осн. 78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски в общ размер на 975,11лева в исковото и 64,54 лева разноски в заповедното.

Ответникът има право на разноски с оглед частичната неоснователност на исковата претенция, но същият е представляван от особен представител.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *************** дължи на топлофикационното дружество следните суми: сумата 529,20 лева (петстотин двадесет и девет лева и 20 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.02.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот на адрес гр. Перник, ************ ведно със законна лихва за период от 01.03.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 64,27 лева (шестдесет и четири лева и 27 ст.), представляваща мораторна лихва за период от 09.04.2019 г. до 11.01.2022 г., за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№17683/2022г. по описа на СРС, 126ти с-в, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разлика над присъдения размер от 64,27 лева до пълния претендиран размер от 160,45 лева за периода от 09.04.2019 г. до 11.01.2022 г., като неоснователен.