Решение № 84 от 18.03.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Смолян, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440101065 по описа за 2024 година

Ищцата Д. Н. С. от гр. Смолян е предявила срещу „****“ АД, представлявано от **** и **** и **** ЕООД, представлявано от **** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумите: 25,36 лева, с която ответникът срещу „****“ АД се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, представляваща заплатена възнаградителна лихва по нищожен договор за заем № 4477248/04.05.2022 г. и 158.64 лв., с която ответникът **** ЕООД се е обогатил неоснователно за сметка на ищцата, представляваща заплатена възнаградителна лихва по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4477248/04.05.2022 г.

Претендира за деловодните разноски.

Адв. О. – пълномощник на ищцата претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното: Страна е по Договор за заем № 4477248/04.05.2022 г., с отпуснат кредит в размер на 500 лв., подлежащ на връщане на 12 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43,78 лв., но в последствие установила, че вноската по кредита включва и сума за възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция. Платила общо 525,36 лв. Сумата от 25,36 лева е платена на нищожно основание и подлежи на връщане. Освен това по нищожния договор за предоставяне на гаранция платила 158,64 лв., която сума следва да й бъде върната. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 ЗПК и по него подлежи на връщане 1 само чистата сума на отпуснатия кредит. Сумата за предоставяне на гаранция не е включена в ГПР на кредита, въпреки, че представлява разход по кредита, като реалното й включване води до надхвърляне на 50 % от допустимия ГПР. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР. Договорът за гаранция и уговорката за заплащане на възнаграждение за гарант са нищожни, тъй като задължение на кредитора е да направи оценка за кредитоспособността на потребителя, след като извърши необходимите справки преди отпускането на кредита, което има за цел предпазване на кредитополучателя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност. Клаузата предвиждаща възнаграждение за гаранта прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за извършване на предварителна оценка върху самия длъжник и допълнително увеличава размера на задължението. Последното е в изключителен интерес на кредитора и във вреда на потребителя.

Ответникът „****“ АД срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по подробните съображения, изложени в отговора, които се свеждат до следното: договорът за кредит е сключен на ясен и разбираем език, при спазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20; чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК и съдържат всички изискуеми от закона реквизити. по ясен и разбираем за кредитополучателя начин е формиран ГПР по кредитите. Твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция е неоснователен. Изпълнението на договорните задължения на заемателя за обезпечаване на вземането по договора за кредит е станало причина за сключването на договора за предоставяне на гаранция с **** ЕООД срещу възнаграждение за предоставената услуга. Оспорва твърдението договорите да са в противоречие с добрите нрави.

Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на исковете моли на адв. О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

Ответникът **** ЕООД в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъдат отхвърлен. Възраженията се свеждат до следното:

Твърди, че ищцата има интерес от точно изпълнение на договора за кредит. Изпълнението на договорното задължение за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е породило сключването на договора за предоставяне на гаранция, а дружеството е сключило втория договор поради възможността да получи възнаграждение за предоставената услуга. Така вторият договор не е лишен от правно основание. Договорите са сключени при спазване на принципа на свободното договаряне и вторият обезпечава договора за кредит. Счита, че ищцата не обосновава противоречие с основни принципи в гражданските и търговските отношения на справедливост, добросъвестност и предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Оспорва като неоснователно твърдението, че престациите по договора за предоставяне на гаранция са нееквивалентни, тъй като този ответник се е задължил солидарно да отговаря за задълженията на ищцата по договора за кредит. Заемодателят е предоставил три възможности на ищцата да избере обезпечаване на договора за кредит и тя 2 е направил своя избор. договорът за гаранция е сключен поради възлагането от ищцата да осъществява гаранционни функции и то срещу договореното възнаграждение. С предоставеното поръчителство **** ЕООД извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като последният е предоставил на ищцата възможност да избере един от три възможни начина на обезпечаване на договорите и тя е направила този избор. Поръчителят е сключил договорите за поръчителство поради възлагането от страна на ищцата и то при условие, че ще получи договореното възнаграждение. Отговорността на поръчителя е акцесорна и се обуславя от съществуването на задължението и обема на отговорността на длъжника.. Договорът за поръчителство е самостоятелен, не е част от договоа за кредит и са сключени между различни страни от страните по договора за кредит. Непредвидимо е към момента на сключването на договора сключване на договор за поръчителство и поради това е невъзможно включването на възнаграждението в ГПР по кредита. Оспорва като неоснователно твърдението за противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Страните са договорили фиксиран ГЛП, който е посочен изрично и е включен в погасителните вноски. Спазено е и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.

Претендира за присъждане на деловодните разноски. При евентуално уважаване на исковете моли на адв. О. да бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. О. поддържа исковете и моли да бъдат уважени. Претендира за присъждане на направените от ищцата разноски по представения списък, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв..

Ответникът „****“ АД не се представлява.

Ответникът **** ЕООД не се представлява.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 04.05.2022 г. между „****“ АД като кредитор и Д. Н. С. като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № 4477248, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в размер на 500 лева.

Кредитополучателят се задължил да върне кредита на 12 седмични погасителни вноски в размер на 43,78 лв. всяка, заедно с договорената лихва от 40 %, при ГПР 49,14 %. Според погасителния план към договора падежът на първата погасителна вноска е 11.05.2022 г., а падежът на последната погасителна вноска е 27.07.2022 г. Общият размер на всички плащания, според допусканията при формиране на ГПР е посочен в размер на 525,36 лв.

Съгласно чл. 4 от договора за кредит заемателят се задължил в 3-дневен срок от сключването на договора да обезпечи кредита чрез две физически лица – поръчители, отговарящи на определените условия; чрез банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или чрез одобрено от заемодателя дружество – гарант, предоставящо гаранционни сделки.

На основание чл. 4 от договора за кредит на 04.05.2022 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4477248 между **** ЕООД и Д. Н. С., с който **** ЕООД се 3 задължило да отговаря за задълженията на заемодателя по договора за кредит и да заплаща на кредитора „****“ АД дължимите вноски при неизпълнение на задълженията от страна на заемателя, срещу възнаграждение в размер на 158,65 лв. /чл. 3/, платимо от заемателя разсрочено на месечни вноски в размер на 13,22 лв. всяка, ведно с вноските по договора за заем на заемодателя. В чл. 2 от договора изрично е предвидено, че същият влиза в сила при неизпълнение на задължението от потребителя да предостави обезпечение на кредита чрез двама поръчители или чрез банкова гаранция.

Съдът задължи ответниците да представят справка за всички плащания, извършени от ищцата по договора за кредит и по договора за предоставяне на гаранция, като изрично ги предупреди, че в противен случай ще бъде прието за доказано твърдението на ищцата, че по договора за кредит е платила сумата от 25,36 лв. възнаградителна лихва, а по договора за гаранция е платила 158,64 лв. Ответниците не изпълниха това задължение, поради което и на основание чл. 190, ал. 2, вр. чл. 161 ГПК съдът приема за доказани твърденията на ищцата, че е платила посочените суми.

Съдът извърши служебно справка в Търговския регистър по партидите на заемодателя и дружеството - гарант, от която се установи, че „****“ АД и **** ЕООД са свързани дружества, тъй като едноличен собственик на капитала на **** ЕООД е „****“ АД.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове от ищцата са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни – страните по договорното кредитно правоотношение и по договора за поръчителство.

Относно иска, предявен срещу ответника „****“ АД:

Безспорно се установи, че в случая между ищцата и първия ответник „****“ АД ЕАД е бил сключен договор за кредит, по който ищцата е кредитополучател, а ответникът е кредитор.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй 4 като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Ищцата е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2022 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност.

Съдът извърши служебна проверка на цитираните текстове от ЗПК във връзка с изложените твърдения от ищцата за нищожност на договора за кредит.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал.

2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Задължителен реквизит на договора за кредит по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.