Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9140 от 24.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 3715/2026
Вид
Определение № 9140
Подписан
24.04.2026
В сила
24.04.2026
Състав
Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 11, ал. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 24 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9140 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20261100503715 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Разпореждане от 06.03.2026г., постановено по гр. дело № 3369/2026г. по описа на СРС, 156- ти състав, с което е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 39092/09.02.2026г., подадена от „Топлофикация София“ЕАД срещу П.Г.П., с ЕГН **********, Д.И.Д., с ЕГН ********** и И.И.Д., с ЕГН ********** и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени съображения, че разпореждането на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Сочат, че съобразно чл. 11 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България ищцовата претенция в петитума била посочена в нейната еврова стойност. Не споделят становището на съда, че исковата молба била нередовна и не считат, че същата следвало да бъде оставена без движение. Оспорват извода на съда, че за ищеца не бил налице правен интерес от предявените искове. Поддържат, че посочването на сумата в евро независимо че материалното правоотношение било възникнало при друга валута не влечало след себе си нередовност на исковата молба. Считат, че исковата молба отговаряла напълно на изискванията на чл. 127 и следващите от ГПК. Твърдят, че са изпълнили в срок дадените указания и са изложили подробни съображения относно наличието на правен интерес. Поддържат, че актът, с който се прекратява производството, бил тенденциозен. Становището, че превалутиране на сумите касаело само вземания по влогове, но не и по материалните правоотношения, считат че не се споделя от основния принцип, заложен в ЗВЕРБ за автоматичност на превалутирането. Сочат, че стойностите по заварените договорни правоотношения автоматично се считали преизчислени от левове в евро при спазване на правилото на чл. 12 ЗВЕРБ. Искането към съда е да отмени разпореждането и да върне делото на СРС, 156-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на 1 обжалване и от лице, което има правен интерес от обжалването, какъвто е жалбоподателят, който има качеството на ищец в производството по гр. дело № 1231/2026г. по описа на СРС, 156-ти състав. Поради гореизложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П.Г.П., с ЕГН **********, Д.И.Д., с ЕГН ********** и И.И.Д., с ЕГН **********, за заплащане на следните суми: сумата от 1490,16 евро, представляваща цена на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г. в следния топлоснабден имот- ап. 116, находящ се в гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 30.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 214,29 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2024г. до 23.10.2025г., сумата от 22,20 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2023г. до м.04.2024г., ведно със законната лихва от 30.10.2025г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5,37 евро, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2023г. до 23.10.2025г.

С разпореждане от 16.02.2026г. СРС е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на разпореждането да посочи претендираните суми, като съобрази, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК като уточни и каква част от вземанията претендира от всяко от лицата и дали претендира сумите разделно или солидарно; да уточни правния си интерес да претендира сумите в евро, а не в левове, след като твърди материални отношения и вземания, които са възникнали в момент, когато официалната валута в Република България е български лев; да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 110,12 евро по сметка на Софийски районен съд. Указано е на ищеца, че при неизпълнение на указанията в предоставения за това срок, исковата молба ще бъде върната и производството по делото – прекратено.

Н а 20.02.2026г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ЕАД, с която са отстранени нередовностите, касаещи ответниците по делото, като са индивидуализирани вземанията спрямо всеки от ответниците при посочени квоти за всеки от тях. Посочено е, че сумите се претендират в евро, а не в лева, тъй като от 01.01.2026г. еврото е официална национална валута на Република България, в изпълнение на Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026г.

С разпореждане от 23.02.2026г. СРС е предоставил последна възможност на ищеца да уточни правния си интерес от претендиране на суми в евро, след като по период материалното отношение е в левове.

С молба от 02.03.2026г. „Топлофикация София“ ЕАД са посочили, че към момента на депозиране на исковата молба официалната валута в Република България била евро, поради което сумите се претендирали в евро. Уточнено е, че ако исковата претенция била претендирана в лева, то това би направило невъзможно изпълнението на задължението.

С обжалваното разпореждане от 06.03.2026г. СРС е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му указания и са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и е върнал исковата молба като нередовна.

Съгласно последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 1057 от 11.05.2023г. на ВКС по ч. гр. дело № 1753/2023г., ІV г. о., ГК, Определение № 2

118 от 23.03.2022г. на ВКС по ч. т. дело № 430/2022г., І т. о., ТК, Определение № 4397 от 19.12.2022г. на ВКС по ч. гр. дело № 3856/2022г., ІV г. о., ГК, Определение № 60099 от 12.07.2021г. на ВКС по ч. гр. дело № 1810/2021г., І г. о., ГК, Определение № 99 от 09.06.2017г. на ВКС по ч. гр. дело № 749/2017г., І г. о., ГК, Определение № 157 от 27.03.2013г. на ВКС по гр. дело № 540/2012г., ІІ г. о., ГК, Определение № 171 от 06.10.2017г. на ВКС по ч. гр. дело № 2616/2017г., ІІ г., о., ГК, Определение № 60205 от 03.06.2021г. на ВКС по ч. гр. дело № 1593/2021г., ІV г. о., ГК, Определение № 360 от 27.06.2011г. на ВКС по ч. гр. дело № 7/2011г., ІІІ г. о., ГК, Определение № 2676 от 27.05.2025г. на ВКС по ч.гр. дело № 4820/2024г., ІV г. о., ГК и др. при наличието на нередовности на исковата молба, дадените от съда указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни; да са конкретни, пълни и изчерпателни; както и че исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, когато такива указания не са изпълнени; указанията се считат за изпълнени, когато с тях се отстраняват точно и напълно констатираните от съда нередовности.

Указанията за отстраняване на нередовности могат да бъдат точни, когато са законосъобразни, предпоставка за което е наличие на нередовности, които съдът е установил правилно и съответно е указал как да бъдат отстранени. И обратното когато ищецът не е допуснал нередовности в исковата молба, указания за отстраняването им не могат да бъдат точни и законосъобразни и като последица от това не възниква правомощие за връщане на исковата молба.

В конкретния случай дадените от СРС указания, касаещи обосноваване на правен интерес от претендиране на процесните суми в евро, настоящият състав намира за неправилни и несъответстващи на ЗВЕРБ. При извършена преценка за редовност на исковата молба, уточнена с молба от 20.02.2026г., съдът установи, че същата съдържа всички законово установени реквизити в чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК.

По отношение на изложените в обжалваното разпореждане и в частната жалба съображения намира, че съгласно чл. 4 от ЗВЕРБ в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998г. относно въвеждането на еврото, наричан понататък Регламент (ЕО) № 974/98, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е евро. В чл. 11 от ЗВЕРБ е регламентиран принципът на приемственост и автоматично превалутиране на сумите от левове в евро. Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗВЕРБ в съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева. В съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. В съответствие с чл. 3 от Регламент (БО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. Тази алинея се прилага, без да се засяга договореното между страните. В съответствие с чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) 974/98 позоваванията в правните инструменти на лева без посочване на стойността се считат за позовавания на еврото.

Предвид датата на подаване на исковата молба (09.02.2026г.), в съответствие с горецитираните разпоредби, „Топлофикация София“ ЕАД е посочила претендираните от нея суми в евро. Следва да бъде посочено, че дори сумите да бяха посочени от 3 ищеца с левовата им равностойност съобразно Закона за приемане на еврото в Република България, Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026г. и Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998г. относно въвеждането на еврото, съдебните актове представляват правен инструмент по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 974/98 (понятието „правни инструменти“ означава законови и подзаконови разпоредби, административни актове, съдебни решения, договори, едностранни правни актове, платежни инструменти, различни от банкноти и монети, и други инструменти с правна сила) и за съда съществува задължение същите да бъдат присъдени в съответствие с принципа на автоматично превалутиране в евро при прилагане на официалния валутен курс. Горното не обуславя промяна в материалното правоотношение между страните, вземанията по което не се изменят по арг. от чл. 11, ал. 4 ЗВЕРБ. Превалутирането на сумите в евро представлява точният еквивалент на задължението съобразно принципа за приемственост и е вследствие на принципа за автоматично превалутиране на суми от левове в евро при прилагане на официалния валутен курс по чл. 5 ЗВЕРБ по правилото на чл. 12 ЗВЕРБ и закръгляне по чл. 13 ЗВЕРБ.

На следващо място, следва да бъде посочено, че с оглед датата на подаване на исковата молба и обстоятелството, че към настоящия момент не са връчени преписи от исковата молба и уточненията на ответниците, за тях не е съществувала възможност да погасят задълженията си в левове в периода на двойно обращение по чл. 24 ЗВЕРБ.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че исковата молба не е нередовна и дадените указания в частта за обосноваване на правен интерес от претендиране на сумите в евро са неправилни. С оглед на което не е възникнало и правомощие за първоинстанционния съд за връщане на исковата молба като последица от неизпълнението им.

Предвид което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на СРС, 156-ти състав за продължаване на съдопроизводствените действия, а именно размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК.