Решение № 177 от 27.07.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Д., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Д., III СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИВ. МИТЕВА Административно наказателно дело № 20263230200580 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от „МОДИС 24” ...., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр.

Д., бул. „.....“ № ....., представлявано от управителя Л. Ц. И., срещу Наказателно постановление № 08-2600057/57 от 23.04.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д., с което на „МОДИС 24” ...., ЕИК ..... със седалище и адрес на управление: гр. Д., бул.

„.....“ № ....., в качеството на работодател, за нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 /осемстотин/ евро.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Релевират се претенции в насока, че в обжалваното НП и в АУАН № 08-2600057 нарушението е описано бланкетно - чрез препращане към точки (т. 10; т. 11; т. 12; т. 13; т. 14; т. 15; т. 16; т. 56; т. 57; т. 58; т. 59; т.

60; т. 61; т. 62; т. 63; т. 64) от Протокол за извършена проверка № ПР2541326 от 19.11.2025 г., без да се съдържа самостоятелно и конкретно описание на деянието, на фактическите обстоятелства при неговото извършване и на конкретните разпоредби на трудовото законодателство, чието неизпълнение се вменява; В обжалваното НП като дата на нарушението е посочена 17.12.2025 г. Тази дата е датата, на която е следвало да се изпълни предписанието, а не датата на самото неизпълнение. Неправилното посочване на датата представлява съществен порок по чл. 42, т. 3 от ЗАНН, водещ до отмяна на 1

НП. Санкцията е наложена при квалифициращия признак „повторност” по чл.

416, ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ нарушението е повторно само когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид. НП № 08-2500400/400 и НП № 08-2500403/403 от 2025 г. са обжалвани и не са влезли в сила.

Предпоставката за повторност не е налице. Наложената санкция от 800 евро надвишава законоустановения минимум без мотиви за това в нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Д.кият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на двама свидетели, в присъствие на управителя на дружествотожалбоподател, след надлежното му призоваване.

Наказателното постановление е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административно-наказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен аспект.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 04.02.2026 г. била извършена проверка от св. Е. И. К. - гл. инспектор и св. С. Н. С. - инспектор, в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д. на шивашки цех, находящ се в гр. Д., пл. „....” № 4, стопанисван от „Модис 24“ ...., с ЕИК:.......

От работодателя с призовка с изх. № 26007899/04.02.2026 г., връчена лично на управителя на дружеството, са изискани документи, доказващи изпълнението на принудителни административни мерки (ПАМ) - предписания от предходна проверка, дадени с протокол № ПР 2541326 от 19.11.2025 г. (т. 1 2 от призовката).

В указания в призовката срок такива не са били представени.

На 09.03.2026 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище Д. се е явила М. П. П. - упълномощено лице на дружеството. Същата в писмено сведение е заявила, че не може да представи доказателства по изпълнение на предписания по т. 10; т. 11; т. 12; т. 13; т. 14; т. 15; т. 16; т. 56; т. 57; т. 58; т. 59; т. 60; т. 61; т. 62; т. 63; т. 64 от посочения по-горе протокол, тъй като същите не са изпълнени.

Срокът за изпълнение на предписанията по упоменатите точки бил 16.12.2025 г.

Установеното в хода на проверката било описано в Протокол за извършена проверка изх. № ПР2604461 от 18.03.2026 г. за извършена проверка.

При изложените фактически обстоятелства св. Е. К. съставила на жалбоподателя „МОДИС 24” .... в качеството на „работодател” /по смисъла на §1 от ДП на КТ/ Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с № 08-2600057/24.03.2026 г. С акта длъжностното лице привлякло към административно-наказателна отговорност жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от Кодекс на труда за това, че „Модис 24“ .... в качеството си на работодател, след като е бил длъжен, не е изпълнил в срок до 16.12.2025 г. приложените принудителни административни мерки предписания по т. 10; т. 11; т. 12; т. 13; т. 14; т. 15; т. 16; т. 56; т. 57; т. 58; т. 59; т. 60; т. 61; т. 62; т. 63; т. 64 от протокол за извършена проверка № ПР 2541326/19.11.2025 г., а именно да изплати дължимите трудови възнаграждения на работниците, упоменати в горепосочените точки от протокола.

Нарушението е извършено на 17.12.2025 г., установено е на 09.03.2026 г. и е доказано от данните, обективирани в: Призовка с изх. № 26007899/04.02.2026 г.; Протокол ПР 2604461 от 18.03.2026 г. за извършена проверка; Писмено сведение от 09.03.2026 г. от М.П. - упълномощено лице и счетоводител; Протокол от предходна проверка № ПР2541326/19.11.2025 г.; покана за съставяне на АУАН с изх. № 26021107/19.03. 2026 г.; пълномощно.

Въз основа на АУАН и в преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН административно-наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ е ангажирал административно - наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството му на „работодател” за нарушение по чл. 415, ал. 1 КТ. Изложената фактическа обстановка в АУАН е залегнала изцяло и в поднадзорното наказателно постановление.

В законоустановения преклузивен срок на чл. 59 от ЗАНН жалбоподателят като надлежна страна с правен интерес оспорва законосъобразността на наказателното постановление, при което жалбата му 3 се явява процесуално допустима.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Е. К., св. С. С. /присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта/, св. К. Исмаил /присъствал при съставяне на акта/, които съдът кредитира, като обективни и непротиворечиви, подкрепящи се от останалите приобщени по надлежния ред писмени доказателства.

Анализът на приобщените по делото доказателства навеждат съда до следните изводи ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, която освен санкционна норма, съдържа и състав на нарушение.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл.

415, ал. 1 от КТ. И актосъставителят, и наказващият орган изрично са посочили обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, поради което оплакванията, наведени пред настоящата инстанция, за бланкетно описание на нарушението в АУАН и в НП не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

На първо място, според настоящия съдебен състав, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговското дружество в съответствие с разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН, като АУАН и НП препращат към протокол с изх. № ПР 2541326/19.11.2025 г.

Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл.

415, ал. 1 от КТ, като правилна правна квалификация на деянието е посочена и в процесното наказателно постановление.

Нормата на чл. 415, ал. 1 от КТ, вменява в задължение на адресата на предписанието да изпълни същото, като при неизпълнение на задължителното предписание се налага имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.

В случая, в АУАН и в НП е посочено, че „МОДИС 24” .... в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 16.12.2025 г. задължително за изпълнение предписание по т. 10; т. 11; т. 12; т. 13; т. 14; т. 15; т. 16; т. 56; т.

57; т. 58; т. 59; т. 60; т. 61; т. 62; т. 63; т. 64 от протокол за извършена проверка № ПР 2541326/19.11.2025 г., а именно да изплати дължимите трудови възнаграждения на работниците, упоменати в горепосочените точки от 4 протокола.

От своя страна в цитирания протокол с изх. № ПР 2541326/19.11.2025 г., към който препраща както АУАН, така и НП, са описани поименно работниците и служителите, както и дължимото им трудово възнаграждение.

Тук е мястото да се отбележи, че препращането към цитирания протокол нито е процесуално недопустимо, нито пък представлява съществено процесуално нарушение, отчитайки, че протоколът е бил връчен лично на представляващия дружеството, удостоверено с подписа му и който протокол се явява част от административно-наказателната преписка.

Действително с оглед на обвинителната функция на акта този начин на описание на нарушението следва да се избягва от органите на държавната администрация, но това не означава, че препращането към друг документ е равнозначно на липса на описание на нарушението, след като в протокола се съдържат конкретните фактически обстоятелства по извършването му. В тази връзка виж Решение от 22.03.2017 г. по к.а.н.д. № № 29/2017 г. на АдмС – Д..

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, е налице подробно и ясно описание на нарушението, като описанието му кореспондира с посочените като нарушени материално-правни норми.

Също така, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като поради липса на спорни обстоятелства, не е проведено и разследване. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да прецени достатъчни ли са събраните доказателства, респективно – посочените в наказателното постановление документи имат ли доказателствена сила, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.