Решение № 14713 от 05.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14713 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20221110149977 по описа за 2022 година

Предявени са от „Топлофикация София” ЕАД срещу К. С. А. обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 1039,12 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.09.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 109,59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2019г. до 07.04.2021г., сумата от 58,69 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 14.09.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 10,59 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 07.04.2021г., които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 1“, бл.... ап.124, аб.№ 126704.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца процесните суми.

Претендира разноски.

Ответницата К. С. А. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете. Твърди, че във връзка с подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 25449/2021г. по описа на СРС, 118 състав, по което съдът е издал заповед за претендираните в настоящото производство суми. Допълва, че с 1 разпореждане № 18417/28.02.2022г. по описа на СРС, 118 състав и на основание чл.129, ал.3 ГПК, образуваното исково дело е прекратено, поради неотстраняване на констатирани нередовности, съответно издадената заповед за изпълнение е обезсилена.

Поради изложеното, моли настоящото производство да бъде прекратено.

Противопоставя се на претенцията за суми за дялово разпределение. Позовава се на изтекла погасителна давност. Претендира сторените в производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Нелбо" АД не изразява становище по основателността на исковите претенции.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По отношение на допустимостта на процеса.

Ответницата е релевирала в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на настоящото исково производство, като се е позовала на обстоятелството, че по ч.гр.д. № 25449/2021г. по описа на СРС, 118 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за същите суми, съответно след подадено възражение и указания на съда, в срока по чл.415, ал.1 ГПК ищецът е подал искова молба, по която е образувано гр.д. № 64290/2021г. по описа на СРС, 118 с-в, за установяване на вземанията, предмет на заповедта, по което исковата молба е върната на основание чл.129, ал.3 ГПК за неотстраняване в срок на констатирани нередовности.

Съдът намира въведеното възражение от страна на ответницата за неоснователно по следните съображения. Видно от приетите по делото писмени доказателства, с разпореждане на съда № 45961/25.05.2022г. по гр.д. № 64290/2021г. по описа на СРС, 118 състав, производството образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД срещу К. С. А. е прекратено на основание чл.129, ал.3 ГПК, поради неотстранени нередовност на исковата молба, а с определение № 25023/27.09.2022г. издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е обезсилена. С акта на съда, с който е прекратено исковото производство не е налице произнасяне по материално-правния спор между страните, а се касае за произнасяне по допустимостта на процеса, поради което не е налице формирана сила на пресъдено нещо за процесните вземания. Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка за съществуване правото на иск и обуславя недопустимост на повторно предявения иск, но само за същото искане, на същото основание и между същите страни /чл. 298, ал. 1 ГПК/. Ето защо след обезсилване на заповедта, за кредитора съществува правен интерес да предприеме защита на претендираните вземания, чрез предявяване на осъдителни искове по общия ред, доколкото това се явява способ за реализиране на вземането след неуспешно проведеното и нереализирано до край заповедно производство. Предвид изложеното предявените в настоящото производство обективно съединени осъдителни искове се явяват допустими и следва да бъдат разгледани.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

2

Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на 3 топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

Ответницата не оспорва възникването на облигационно отношение, респективно качеството си на потребител на топлинна енергия за процесния имот - апартамент № 124, находящ се в гр. София, жк. „Надежда 1“, бл.... аб.№ 126704 и за процесния период м.05.2018г. – м.04.2020г. Това обстоятелство се установява и от представените по делото писмени доказателства, в това число нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 47, том I, рег. 3244, нот. дело № 33/2006г., заявление – декларация от 10.08.2007г., списък на етажните собственици и удостоверение за наследници от 26.06.2006г. С оглед на събраните по делото писмени доказателства, ответницата в качеството си на собственик на процесния апартамент, отговаря за задължението за заплащане на доставената в имота топлинна енергия за процесния период от

01.05.2018г. до 30.04.2020г.

Сградата, в която се намира имотът на ответницата е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно са обвързани от него и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е изразходвана енергия за отопление, като е имало монтирани 4 бр. отоплителни тела /хол, кухня, стая, баня/ с поставени топлоразпределители и 1 брой водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че разпределението на топлоенергията е извършено на база реален отчет. От същото се изяснява, че дължимата от ответницата сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 1039,10 лева.

Съдът намира, че заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.

Ответницата е упражнила своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е частично основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД .