Решение № 245 от 27.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Пазарджик, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20265200500121 по описа за 2026 година

С решение № 1462 постановено на 28.11.2025г. по гр.дело № 3733 по описа на Районен съд Пазарджик за 2023г., е отхвърлен предявения от Гаранционен фонд, ЕИК 121446665, с адрес на управление на дейността: гр.

София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, представлявано от изпълнителните директори М. К. и С. С., против А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, иск с правно основание чл. 559, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 558, ал. 7 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 12 830,40 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 120672/06.12.2018 г., за имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи във връзка с претенция на Националното бюро на автомобилистите на Австрия, за щетите по увредения лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, настъпили при ПТП на 08.03.2018 г. около 17,20 часа, около гр. Ансвелден, Република Австрия, причинено от ответника при управление на товарен автомобил „Скания R 440”, с рег. № ****, в посока гр.

Виена по Западна магистрала А1 км 169,600, ведно със законната лихва от подаване исковата молба – 18.10.2022 г. до окончателното плащане, като неоснователен. Присъдени са съдебни разноски.

С въззивна жалба подадена в срока по чл. 259,ал.1 от ГПК ищецът в 1 първоинстанционното производство Гаранционен фонд, представляван от пълномощник- адв. С. М. – АК Пловдив, обжалва решението с изложени твърдения за неговата неправилност. Твърди, че решението неправилно, тъй като съдът не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства, относно единствения спорен по делото въпрос : дали ответникът със свое виновно противоправно поведение е причинил процесното ПТП, както и наличието на причинна връзка между неговото поведение и настъпилите щети. Въззивникът твърди, че от уведомлението на полицейските органи в Австрия, заключенията на вещите лица Ф. и М. следва категоричния извод, че поведението на водача на товарния автомобил А. Д. е причина за настъпването на пътното произшествие. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза по несъмнен начин се доказали механизма на ПТП, причинно –следствената връзка и настъпилите вследствие на ПТП вреди, както и техния размер. Първоинстанционният съд е нарушил материалния и процесуалния закон, като не е отчел процесуалната стойност на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, вследствие на което е постановил неправилно решение. Искането е решението като неправилно да бъде отменено, а предявения иск като основателен да се уважи от въззивната инстанция.

Въззиваемата страна А. Д., чрез своя пълномощник- адв. У. - ПАК с отговора на въззивната жалба , оспорва твърденията за неправилност на решението, с искане същото да бъде потвърдено.

От фактическа страна в процеса се установи следното:

На 08.03.2018 г., около 17,20 часа, в покрайнините на гр. Ансфелд, Република Австрия, на Автомагистрала А1 в посока на движение Виена, на км 169,600, е настъпило ПТП, между лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № 81-ZR-KP, собственост и управляван от водача Сейфетин Малкоч, роден на 30.04.1966 г., гражданин на Нидерландия, и товарен автомобил марка „Скания R 440”, с рег. № ****, собственост на „ТИА ГРУП“ ЕООД и управляван от А.

Д., при което са настъпили щети по лекия автомобил по предна лява врата, задна лява врата, заден ляв страничен панел и задна лява джанта.

По несъмнен начин е установено, че ПТП-то е настъпило в резултат на предприетата от средната лента на движение маневра за смяна на лентата, в посока надясно, от страна на водача на товарния автомобил „Скания R440”, управляван от Д., при която в навлязъл в дясната лента за движение, където в този момент се е намирал лекият автомобил „Ауди А4“, управляван от 2

Малкоч.

Няма спор, че Гаранционен фонд – България е възстановил изплатеното от Гаранционния фонд на автомобилния транспорт – Нидерландия, от която държава е собственика на лекия автомобил, обезщетение за имуществени вреди в общ размер 6 560,08 евро, включително такса за обработка, или сумата от 12 830,40 лева.

Установено по делото е, че към момента на ПТП – 17,20 часа на 08.03.2018 г. за товарен автомобил марка „Скания R 440”, с рег. № **** не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Застраховка „ Гражданска отговорност“ е сключена впоследствие - по-късно през деня на 08.03.2018 г., с начален час на валидност - от 22,30 часа.

Безспорно установено е, че автомобилът „Ауди А4“, собственост и управляван от Сейфетин Малкоч, гражданин на Нидерландия, е бил застрахован в Нидерландия.

Видно от представените доказателства, щетата на лекия автомобил „Ауди А4“, пострадал при процесното ПТП е оценена от Гаранционен фонд на автомобилния транспорт– Нидерландия на сумата от 5 704,42 евро. Заедно с допълнителните такси за обработка сумата възлиза на 6 560,08 евро. Тази сума е претендирал нидерланския гаранционен фонд и тя е била платена от Гаранционния фонд на България на основание чл. 6, параграф 2, във връзка с чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.05.2000 г. относно сближаването на законодателствата на държавитечленки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане). На основание чл. 559, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор и е предявил настоящия иск против А. Д., предпоставяйки, че е причинител на вредата.

В мотивите на обжалваното решение ,първоинстанционният съд е приел, че изплатеното от Гаранционен фонд застрахователно обезщетение не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата.

Правните изводи на първоинстанционния съд са обосновани, правилни и напълно се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция , за това и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция мотивира решението си като препраща към тях.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че съобразно Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.06.2007 г.

3 относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Рим II), приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт.

Според разпоредбата на чл. 19 от Регламент „Рим II“ когато едно лице („кредитор“) предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго лице („длъжник“) и трето лице има задължение към кредитора, или действително е удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение.

В конкретния казус, както се посочи по-горе ответникът Д. не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което Гаранционният фонд е този, който е длъжен да обезщети пострадалото лице. Между ответника Д. и Гаранционния фонд няма договорна връзка, а отговорността на Фонда е гаранционна. Задължението за обезщетение на пострадалото лице е изпълнено от съответния компесаторен орган на пострадалото лице, но от името и за сметка на българския ГФ. Правото, което урежда задължението на ГФ към нидерланския национален обезщетителен орган, е чл. 6, параграф 2, във връзка с чл. 7 от Директива 2000/26/ЕО, възпроизведен последователно в чл. 559 от действащия КЗ.

Доколкото в конкретния случай произшествието е настъпило на територията на Австрия – държава член на ЕС, приложимо е австрийското право относно всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, в това число относно вината и определяне размера на дължимото обезщетение.

Правилно първоинстанционният е установил, че в австрийското законодателство е приложимо правилото, че при деликта, като извъндоговорно правоотношение, задължението за заплащане на обезщетение може да се претендира единствено при виновно поведение на деликвента, като вината трябва да се докаже по общия ред с всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процеса не е установено по безспорен и категоричен начин, че именно ответникът Д. със свое виновно противоправно поведение е причинил процесното ПТП, както и причинната връзка между неговото поведение и настъпилите щети. От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол, 4 попълнен от единия от участниците в инцидента, констатация за вина липсва, а извод за такава не би могъл да бъде направен и от отбелязванията и схемата в двустранния протокол, тъй като същият не е подписан от ответника Д..

Изложеното касае и приетото като доказателство уведомление, изготвено от полицейските органи в Австрия, тъй като в същото са посочени единствено времето, мястото, участниците в ПТП-то и снетите показания от последните, но констатации за вината на някой от водачите не са отразени.

Правилно на следващо място, съдът е установил, че извод за вината на ответника Д. не би могъл да се изведе и от експертните заключения на вещите лица Ф. и М., изготвили първоначалната и повторната съдебо-автотехнически експерти, доколкото и двете вещи лица са работили с хипотези и предположения с ниска степен на вероятност, основани на оскъдните доказателства за самото ПТП, а именно двустранния констативен протокол и вредите по пострадалия автомобил, посочени в калкулацията на щетите и приложените снимки. На база представените по делото доказателства и двете вещи лица са категорични, че товарният автомобил се е движил в средната лента, която предполага движение с по висока скорост, съответно лекият автомобил се е движил в дясната лента, предполагаща движение с по-ниска скорост. В същото време и двете вещи лица са на мнение, че лекият автомобил се е движил с по-висока скорост от тази на товарния автомобил, базирайки се на щетите върху двете МПС-та. Предположението на вещото лице Ф., че товарният автомобил се е движил със скорост от 90 км/ч, предвид това, че същият би следвало да има устройство за ограничение на скоростта, както и че е подал сигнал за намерението си да премине в дясната лента, където се е намирал лекият автомобил, не почива на никакви доказателства, налични по делото, а на предположения на вещото лице. От друга страна предположението на вещото лице М., че водачът на товарния автомобил е имал възможност да види лекият автомобил, движещ се вдясно от него, чрез огледалата (или предполагаемите от вещото лице допълнителни широкоъгълни огледа или инсталирана камара, като се има предвид, че за такива по делото липсват каквито и да било твърдения и доказателства), също почива на предположения, предвид липсата на данни за скоростта на двете МПС-та по време на ПТП-то, периодът от време, в който са се движили успоредно МПС та и т.н.

От двете експертизи не може да се изведе категоричен извод за това, дали ответникът е имал възможност и е видял движещият се до него в дясната лента лек автомобил, или не е имал такава възможност, а същият е попадал в т. нар. „мъртва зона“. Безспорен извод за вина на който и да било от двамата водачи не може да бъде направен и от представените по делото писмени доказателства, тъй като те касаят установяване на вредите по автомобила на 5 водача от Нидерландия и водената кореспонденция между Гаранционен фонд на автомобилния транспорт – Нидерландия и българския Гаранционен фонд.