Определение № 124 от 07.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 124 гр. Велико Търново, 07.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254000500056 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 274 и сл. във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано по частна жалба на адв. Р. Ц., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника Г. Б. Б. против протоколно определение от 19.11.2024 г. на Окръжен съд – Габрово по гр. д. № 80/2024 г., с което е оставена без уважение искането й за изменение на определението, с което е определен размерът на възнаграждението на 2 000 лв., чрез увеличението му на 5 779 лв. Не е съгласна с размера на определеното възнаграждение. Счита, че следва да бъде определено на осн. чл. 25, ал. 4 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да възлиза на 5 779 лв. Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 дава свобода на съда да прецени размера на възнаграждението, но тази свобода следва да почива на общи принципи и здрава житейска логика. По-ниско възнаграждение от определеното в наредбата не стимулира повишаване качеството на правна защита, защото неглижира положения от адвоката труд. Не стимулира адвоката, вписан в Националния регистър за правна помощ да предоставя такава със същата грижа и качество, като договорената правна помощ и уговореното в наредбата минимално възнаграждение, надвишаващо определеното от съда. Всички правни действия в българското законодателство, свързани с материален интерес, се оценяват съобразно този интерес – държавните такси, нотариалните такси. Изложени са доводи за положения от особения представител труд – запознаване с материалите по делото, включително допълнително представените, със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвяне на отговор на исковата молба, участие в две съдебни заседания, изготвяне на писмени бележки. Издирила е бащата на ответника, за да установи дали подписите върху 1 документи по делото и да прецени следва ли да иска назначаване на графологична експертиза, направила е справки при няколко ДСИ и ЧСИ. Твърди, че практиката на ГОС е различна при определяне размера на възнагражденията на особените представители. Моли съда да отмени обжалваното определение и да увеличи размера на определеното възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК.

В писмения си отговор ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД чрез упълномощения юрисконсулт П. Т., заема становище за недопустимост на частната жалба, тъй като с обжалваното определение не е преградено по-нататъшното развитие на делото и не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението. При условията на евентуалност счита жалбата за неоснователна. Съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК размерът на възнаграждението на особения представител може да бъде под минимума за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, но не по-малко от ½ от него. Действието на Наредба № 1/2004 г. в частта за определяне на адвокатските възнаграждение е дерогирано с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

Единствено и само материалният интерес не може да служи за определяне размера на адвокатското възнаграждение. Съдът се е съобразил предмета на делото, фактическата и правна сложност на спора и обема на положение от адвоката труд. Следва да се има предвид, че при уважаване на исковата молба заплатеното от банката възнаграждение за особен представител остава в тежест на ответника. Целта за назначаване на особен представител е той да защитава интересите на ответника, включително да не го обременява с допълнителни разноски. Моли съда да потвърди обжалваното определение.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Предмет на производството по гр. д. № 80/2024 г. по описа на ГОС е предявен от „Банка ДСК“ ЕАД против Г. Б. Б. иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Ответникът не е открит на адреса, поради което е проведена процедурата по чл. 47, ал. 1 – 3 от ГПК. С определение от 26.04.2024 г. съдът е определил на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 2 000 лв., внесено от ищеца. С определение от 29.05.2024 г. съдът е назначил адв. Р. Н. – Ц., определена от АК – Габрово, за особен представител на ответника.

Особеният представител е подал писмен отговор на исковата молба; участвал е в съдебно заседание на 01.10.2024 г., в което са приети представените писмени доказателства и делото е отложено за изготвяне на заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и в съдебно заседание на 19.11.2024 г., в което е изслушано вещото лице, прието е заключението на експертизата и е даден ход на устните състезания. Особеният представител е представил писмена защита.

Преди съдебното заседание адв. Ц. е направила писмено искане за увеличаване 2 на определеното възнаграждение от 2 000 лв. на 5 779 лв. и същото е било поддържано в съдебно заседание. С обжалваното определение е било оставено от съда без уважение, като е постановено определеното възнаграждение от 2 000 лв. да се изплати на адв. Ц..

С Решение № 286/18.12.2024 г. на ГОС по гр. д. № 80/2024 г. предявеният от ищеа иск е бил частично уважен. Решението е влязло в сила на 21.01.2025 г.

Частната жалба е подадена в срок и е допустима за разглеждане, съответно – неоснователни са доводите на въззиваемия-ищец за нейната недопустимост.

Искането на особения представител за увеличаване на определеното му възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК представлява молба за изменение на съдебния акт в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. В съдебната практика непротиворечиво се приема, че редът за защита на особения представител при определяне на справедливо възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК е по реда на чл. 248 от ГПК, а при неуважаване на искането – чрез обжалване на определението, постановено по този ред. Приема се, че съдебният акт по чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който съдът определя размера на възнаграждението за назначения особен представител, платимо от ищеца, представлява по своята правна същност акт за определяне на разноски по делото, макар да не е постановен по реда на чл. 78 от ГПК, съответно той подлежи на допълване и изменение по реда на чл. 248 от ГПК (Определение № 2/05.01.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 2637/2022 г., I т. о., ТК). С оглед на това, молбата по чл. 248 от ГПК на особения представител на ответника по делото за изменение на съдебния акт, с който е определено възнаграждението му по чл. 47, ал. 6 от ГПК е била допустима и правилно е била разгледана от първоинстанционния съд по същество, съответно – частната жалба е допустима съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С оглед на това, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа - загл. изм. ДВ, бр. 14/2025 г.) не обвързва съда (Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС), размерът на възнаграждението на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК следва да бъде определен след преценка на положения от него труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените действия. Преценката на съда за положения труд съобразно фактическата и правна сложност на делото се извършва съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, 3 в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики (Определение № 2388/11.09.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1499/2024 г., II т. о., ТК).

В случая спорът не се отличава с голяма фактическа и правна сложност; релевираните от особения представител в отговора възражения срещу иска са относно предсрочната изискуемост и размера на претендираното вземането в частта за лихвената надбавка и за застраховка; проведени са две съдебни заседание, в които са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, допусната по искане на ищеца, неоспорено от особения представител; представена е писмена защита. С оглед на това, определеното от първостепенния съд възнаграждение в размер на 2 000 лв. е адекватно както на фактическата и правна сложност на делото, така и на обема на извършените от особения представител процесуални действия в защита на ответника, съответно – искането за увеличаване на възнаграждението над този размер е неоснователно.

Материалният интерес по делото се преценява от съда във връзка с фактическата и правна сложност на делото, но не представлява единствен критерий при определяне на възнаграждението на особения представител, както е посочено погоре.

Начинът на определяне цената на иска или паричната оценка на предмета на делото е регламентиран в ГПК (чл. 68 и сл. от ГПК), а дължимите ДТ – в Тарифа, приета от Министерски съвет (чл. 73, ал. 3 от ГПК). Предвид това, аналогията при определяне възнагражденията на особените представители с начина на определяне на ДТ в съдебното производство, е неудачен, доколкото Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа е приета от Висшия адвокатски съвет и предвижда, че размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента (чл. 1). Размерите на възнагражденията по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. съобразно материалния интерес обвързва само страните по договора, но не и съда при разпределение на отговорността за разноски – възлагането им в тежест на насрещната страна съобразно изхода на спора.

Вписването в регистъра по чл. 31 от Закона за правната помощ е въз основа на заявление от адвоката и зависи изцяло от неговото желание да осъществява правна помощ съгласно предвидената законова процедура. Той има право на възнаграждение за положения труд и съдът е длъжен да възмезди този труд по критериите, посочени по-горе. Следва да се посочи, че след изменението на чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ бр. 14/2025 г.), дори и при договаряне на адвокатското възнаграждение, то може да бъде под минимално определения в наредбата.

4

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което искането на особения представител по чл. 248 от ГПК за увеличаване размера на възнаграждението по чл.

47, ал. 6 от ГПК е оставено без уважение, следва да бъде потвърдено като правилно.

Водим от горното и на осн. чл. 278, ал. 2 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.11.2024 г., постановено от Окръжен съд – Габрово по гр. д. № 80/2024 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на адв. Р. Ц., назначена по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника Г. Б. Б., за изменение на определението, с което възнаграждението й е определено в размер на 2 000 лв., чрез увеличаването му на 5 779 лв.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5