Решение № 19 от 07.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502630 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В. Д. Р., ЕГН **********, от гр.**********; К. Д. М. ЕГН **********, от с.*********; Б. И.

П. ЕГН **********, от с.*********; Е. И. К. ЕГН **********, от гр.*********; П. И. П. ЕГН **********, от гр.*********; Д. В. В. ЕГН **********, от с.*********; З. Д. В. ЕГН **********, от гр.*********; И. Д.

В. ЕГН **********, от гр.**********; Н. И. Б. ЕГН **********, от гр.**********; И. Н. М. ЕГН **********, от *********; П. Н. М. ЕГН ********** от гр.*********; Д. К. С. ЕГН **********, от с.************ и Д.

К. С., ЕГН *******, от гр.*********, против Решение № 327/20.06.2025г., постановено по гр.д.№ 766/2024г. на Районен съд - Асеновград, I гр.с., с което е отхвърлен предявения от тях иск за признаване за установено по отношение на ответниците В. Г. Д., ЕГН ********** от с.*********и М. Г.

Д., ЕГН ********** от град *************, че същите не са собственици на 1

1200/2574 ид.ч. от ПИ с кад.идентификатор № *** по КК и К на с.********** целия състоящ се от 2574 кв.м., ведно с жилищната сграда построена в/у имота с площ 47 кв.м., както и за отмяна на НА за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение: Акт № 6, том 14, н.дело № 2261/2021 г. г. с вх.рег.№ 3669/16.08.2021 г. на СВ при РС Асеновград.; както и са осъдени да им заплатят сумата 1950 лв. за направени разноски по делото. Молят да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да бъдат уважени изцяло исковите претенции.

Въззиваемите страни В. Г. Д., ЕГН ********** от с.********** и М.

Г. Д., ЕГН ********** от град *********, не са депозирали писмен отговор по жалбата. В открито съдебно заседание от техния пълномощник адв.С. М. е взето становище, че обжалваното решение е обосновано и съобразено с всички доказателства по делото.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Асеновград от В. Д. Р., К. Д. М., Б. И. П., Е. И. К., П. И. П., Д. В. В., З. Д. В., И. Д. В., Н. И. Б., И. Н. М., П. Н. М., Д. К. С. и Д. К.

С., против В. Г. Д. и М. Г. Д., е заведена искова молба, с която са посочили, че са законни наследници на П. И. П., поч. през ***** г. и Д. М. П., поч. през ****г. Приживе същите наследодатели са притежавали в с. ******** недвижими имоти: ниви, гора и дворни места, които са декларирани и записани в Емлячните регистри на с.К., както и в регистъра за периода 1936 г. до 1940 г., така и в данъчната книга на селото от 1949 г. Имотът в м.“*****“ бил около 2500 кв.м. и се е обработвал от общите наследодатели и техните деца. Същият имот бил в близост до застроената част на с.К., а с разрастване на селото се застроили съседни на него имоти и описания имот – в които е построена жил.сграда, понастоящем необитаема пред самострутване. При образуване на ТКЗС този имот е останал за ползване на наследниците на П. и Д. П.и ползван по предназначение дълги години от тях. При влизане в сила на КК на село К. през 2004 г. имотът е заснет като ПИ с КИ ***, находящ се в с.К., с площ 2574 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползвани: ниско застрояване до 10 м., с № 2

600091 по предходен план. През 2021 г. ищците предприели действия да се снабдят с НА за имота, когато установили, че ответниците вече са се снабдили с НА за собственост, придобит по давностно владение.

Към исковата молба са приложили Удостоверение за наследници на П.

И. П., Удостоверение за наследници на Д. М. П., Удостоверение №08-0756/01.02.2024 год. на ********, Копие от Регулационния план на с.К., одобрен със Заповед № РД-725/2984 г., НАкт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, акт №6, том 14 нот.дело №2261/2021 г. , вх.рег.3669/16.08.2021 г. на СВ-Асеновгад, Скица №15-97848/01.02.2024 г. на АГКК, Удостоверение за данъчна оценка изх.№6601064903/28.03.2024 г.- на Община – Асеновград.

От ответниците В. Г. Д. и М. Г. Д. е депозиран Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с който са оспорили исковете. Изтъкнали са, че В. е наследник на З. Г. И., поч. през **** г. – съпруга на А.П. И., поч. през **** г. (син на П.

П.). З. и А. И. са били бездетни, за които през последните 10 г. са се грижили ответниците. Приживе З. И. е твърдяла, че този имот им е предоставен от наследодателя, в който да си построят жилищна сграда и да живеят в същата като семейство. След смъртта на съпруга си З. И. е продала на ответника с Предварителен договор 1200 кв.м. от имота, ведно с построената в същия жил.сграда за сумата 2500 лв., заплетени на продавача. Този предварителен договор бил вписан в СВ при РС - Асеновград през 2000 г. Тъй като след подписване на този договор З.И. е починала, страните не са успели да извършат нотариална сделка по съответния ред. Ответниците са заявили, че след подписване на предварителния договор са влезли във владение на имота, които владеят спокойно и до сега необезпокоявани от никого.

Към писмения отговор са приложили Удостоверени за наследници на З. Г. И., поч. на ******г., Предварителен договор, вписан под № 31, т.II, дв.вх.рег № 633/19.04.2000 г. на СВ- Асеновград.

В хода на производството са разпитани допуснатите свидетели за ищците - Т. Б. /без родство/ и К. К. /братовчед на ищеца П. П./ и за ответниците – М. К. /без родство/ и Д. С. /без родство/.

Прието са Заключение на СТЕ, изпълнена от в.л. инж.М.Г., относно регулационния статут на имота и Заключение за извършена съдебнопочеркова експертиза, изпълнена от в.л.М. С., относно подписа, положен за 3 продавач дали е изпълнен от З. Г. И.

Към делото е приложен и заверен препис от нот.д.№ 172/2021г. по описа на Нотариус К. Б., с рег.№ 227, по издаване на Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, вписан с вх.

№ 3669/16.08.2021г., Акт №6, том 14, дело № 2261/2021г., СВ -Асеновград.

Районният съд, за да постанови решението, се позовава на ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че нотариалният акт по чл. 587 от ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. За да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.

Районният съд е кредитирал показанията на свидетелите на ответниците М. К. и Д. С., които са казали при разпита им, че покойните съпрузи А. И. П. /починал през **** г./ и З. Г. И./починала през **** г./ са живели в къщата и са обработвали имота около къщата, сеели са го с различни култури. Ответникът В. Д. е полагал грижи за тях, като за възрастни хора, а З.

Г. е починала в неговия дом. В тази насока са били и показанията на ищцовия свидетел К. К., който живее в с.К. и е познавал А. и З. П.

Районният съд е отчел и приетия документ по делото – Предварителен договор, сключен на 14.04.2000 г., с достоверна дата и подписан от З. Г. И., с който тя е поела задължението да продаде на В. Д. описания в него имот: дворно място от 1200 кв.м., парцел 1, кв.2, пл. № 66, ведно със жилищната сграда построена в него, за сумата 2 500 лв., платена при сключване на договора. Владението е било предадено в деня на сключването на договора и купувачът започва да го владее като свой, което е потвърдено от показанията на горните трима свидетели. Районният съд е приел показанията на другия ищцов свидетел Т. Б. за изолирани от всички останали доказателства по 4 делото, включително и от представения предварителния договор.

Районният съд е наложил правен извод, че ищците при оказана доказателствена тежест за доказване на иска, не са доказваха несъществуването на признатото от Нотариус К. К. право на собственост на ответниците по отношение на идеални части от поземлен имот и сграда.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съобразно Тълкувателно решение № 11/21.03.2013г. по тълк.д.№11/2012г., ОСГК на ВКС, Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

По делото, Районният съд с протоколно Определение №

1249/03.10.2024г. е съобразил разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 11/21.03.2013г. и правилно е указал на ищците, че следва да установят твърденията, посочени в исковата молба, че са наследници по закон на П. П. и Д. П., че същите са притежавали в с.********* недвижими имоти – ниви, гора и дворни места, че при образуване на ТКЗС имота в м.“*****“ е останал за ползване на наследниците им, че ответниците не са собственици на процесния имот. Съответно ответниците следва да докажат твърденията си, посочени в писмения отговора на исковата молба, че между тях и З. И. е сключен Предварителен договор, който е вписан в СВ при РС-Асеновград, както и че след подписване на предварителния договор са влезли във владение на имота, който владеят спокойно и до сега необезпокоявани от никого.

От Предварителен договор от 14.04.2000 г. /на л.48/, вписан с дв.вх.рег.№ 633/19.04.2000 г. на СВ-Асеновград, е видно, че З.Г. И. е продала 5 на В. Г. Д. следния недвижим имот: дворно място от 1200 кв.м., парцел І, кв.2, планоснимачен № 66, ведно със жилищната сграда, построена в същия парцел, по плана на с.К., като владението на имота е предадено още при подписване на договора /т.2 пр.1/ и купувачът е започнал да го владее като свой собствен имот /т.2 пр.2/. Съгласно т.3 – Продавачът се е задължил да снабди купувача с нотариален акт в тримесечен срок. От Удостоверение № 08-07-147/1/ от 18.04.2024г. се констатира, че З.Г. И. е поч. на ******г. като вдовица, и не е могла в договорения тримесечен срок да снабди купувача с нотариален акт, поради което и с основание са снабдени с такъв документ в резултат на проведено нотариално производство. В Протокол от 16.08.2021г. по нот.дело № 172/2021г. са отразени показанията на разпитаните свидетели Д. Г. С., /живущ в с.К./, С. Т. К. /роден в с.К. и живял там до прогимназия/ и И. С. С.

/посещавала често с.К., тъй като нейният съпруг има наследствен имот в селото/. Нотариусът, като взел предвид показанията на свидетелите, които са с преки впечатления, тъй като лицата са заявили, че лично са познавали както баба З. и дядо А., също В. и М., и знаят къде е имотът на място/, а така също е отчел и останалите писмени доказателства, включително и скица, в която е отразен и имотът на П., е признал молителите за собственици. Въззивната инстанция намира, че констатираните права с Нотариалния акт №