Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10215 от 06.12.2021, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50641/2021
Вид
Определение № 10215
Подписан
06.12.2021
В сила
06.12.2021
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал.1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ,ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154,ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 185 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 7, параграф 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 235 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10215 гр. София, 06.12.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20211110150641 по описа за 2021 година

От ......... – гражданин на **********родена на .........., действаща чрез своята майка и законен представител ......., гражданин на **********родена на ...... г., адв. К.В., са предявени срещу „......... обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.

7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че „......... дължи в полза на ......... – гражданин на **********родена на .........., действаща чрез своята майка и законен представител ......., гражданин на **********родена на ...... г. суми, както следва: 1/ сумата от 400,00 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB128 на 02.06.2018 г. по направление летище Москва, Внуково – летище Бургас с повече от 3 часа, ведно със законна лихва за забава от 21.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; 2/ сумата от 221,38 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 18.07.2018 г. – 30.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Възраженията на ответника, касаещи редовността на исковата молба са неоснователни. По делото е представено пълномощно, с което адвокат В. е упълномощен да представлява ищеца в производството. По аргумент от 1 разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. делот № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното правоотношение между представителя и представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и изключително в интерес на мнимо представлявания. Следователно, се налага извод, че единствено представлявания може да се позове на евентуална недействителност на упълномощителната сделка. Същевременно, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно съединени установителни искове, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.

1, т. 1 ГПК, по отношение на които не е приложима разпоредбата на чл. 127, ал. 4 ГПК /същата касае осъдителни искове за парично вземане/, като следва да се има предвид и обстоятелството, че в производството по ч. гр. д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, 160 с-в, банкова сметка, по която могат да бъдат платени сумите, предмет на предявените искове е посочена.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими за правилното решаване на делото. Същевременно, представените към исковата молба документи, не са заверени от представилата ги страна по реда на чл. 183 ГПК. Следва да се продостави възможност на ищеца, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да завери представените преписи от документи, приложени към исковата молба. Отделно от това документите на л. 11, л. 12, л. 14, л. 29 от делото са представени на чужд език, без да са придружени от точен превод на български език, заверен от страната, от чието име се представят, поради което следва на основание чл. 185 ГПК, съдът следва да даде указания на ищеца, в срок до насроченото по делото открито съдебно заседание, да представи точен превод на български език, заверен от страната, на документите, намиращи се на л. 11, л. 12, л. 14, л. 29 от делото.

Ответникът представя писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца за допускане изслушването на съдебно-техническа експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в исковата молба, следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с това доказателствено искане, не се оспорват от ответника.

Искането на ответника за допускане изслушването на графологична експертиза в настоящото производство със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, следва да бъде оставено без уважение по изложените погоре съображения, касаещи наличието на валидно учредена представителна 2 власт, в полза на адвокат К.В., да представлява ищцата в настоящото производство.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи билета на ищеца ......... за процесния полет, следва да се остави без уважение, доколкото този документ е представен, ведно с исковата молба.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи по делото банково удостоверение, че посочена по делото банкова сметка е разкрита на името на ищеца, следва да бъде оставено без уважение, доколкото същото не е конкретизирано /банкова сметка, посочена в кое производство, доколкото в исковата молба такава не е посочена/, като същевременно не е посочено и във връзка с установяване на какви факти и обстоятелства от значение за правилното решаване на делото се прави доказателственото искане.

Следва да се приложи за послужване в настоящото производство ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.01.2022 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.

ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление с вх. № 5853/21.05.2021 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ......., за заплащане на суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB128 на 02.06.2018 г., по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, България, с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до изплащане на вземането; и 2) сумата от 221,38 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.07.2018 – 30.04.2021 г. На 21.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения за това срок. На 09.08.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 30.08.2021 г. (в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК).

В исковата молба се твърди, че ......... – гражданин на **********родена на .........., действаща чрез своята майка и законен представител ......., гражданин на **********родена на ...... г., е сключила договор за въздушен превоз с ответника, като е закупила самолетен билет за 3 полет LB128 по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, планиран за 02.06.2018 г. от 11:20 ч., който е следвало да пристигне на крайната дестинация на 02.06.2018 г. в 13:50 ч., но е пристигнал на 03.06.2021 г. в 04:45 ч., тоест полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Твърди се, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищецът има право на обезщетение в размер на 400 евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети във връзка със задължителната практика на Съда на Европейския съюз, тъй като полетът е бил с разстояние над 1500 км, а именно – 1611 км.

Поддържа, че ответникът е признал основателността и дължимостта на претендираното вземане в рамките на извънсъдебните отношения между страните посредством осъществената помежду им кореспонденция.

Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца суми, както следва: 1) сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № LB128 на 02.06.2018 г., по дестинация летище Москва, Внуково – летище Бургас, България, с повече от три часа, ведно със законна лихва от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2) сумата от 221,38 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.07.2018 – 30.04.2021 г., за които суми на 21.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски, както в настоящото исково производство, така и в заповедното производство по ч.гр.д. № 28717/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника, с който се оспорват предявените искове. Оспорват се истинността и авторството на адвокатското пълномощно, както и на други доказателства, приложени от ищеца по делото. Поддържа се, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен. Прави се възражение за погасяване по давност на сумата за главница. Релевира се и твърдение, че ищецът неправомерно е разпространил електронната кореспонденция между страните, представляваща конфиденциална информация. Оспорват се и твърденията на ищеца, че от страна на ответника е извършено извънсъдебно признание на вземането, предмет на настоящото производство. В тази връзка се поддържа, че отдел „Жалби и рекламации“ на „БУЛ ЕР“ АД по своята същност не притежава представителна власт по смисъла на чл. 235 ТЗ, същевременно не е и упълномощен от представляващите ответното дружество да извършва твърдяното в исковата молба признание, поради което и същото няма обвързващо действие за „БУЛ ЕР“ АД.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна в производството 4 адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени: 1) иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и 2) иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково и летище Бургас, България е над 1500 км.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който ......... е имала потвърдена резервация, със закъснение от над три часа, а същата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговора на исковата молба.