Определение № 336 от 16.06.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Варна, 16.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20263001000244 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по предявена частна жалба от Н. Й. И. от гр.***** против Определение № 1232/11.03.2026 год., постановено по ВЧГД № 321/2026 год. по описа на ОС – Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по възражение вх.№ 73776/27.08.2025 год. на Н. Й. И., подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4055/17.07.2025 год. по ЧГД № 9153/2025 год. на ВРС.

В предявената частна жалба се излага, че страната е получила множество и противоречиви указания от съда, което е довело до хаос, който не може да се вмени във вина на страната. Съдът е приел 23.07.2025 год. като дата на узнаване без да отчете спорните обстоятелства около предприетото връчване.

Не е отчетено и обстоятелството, че документът, послужил като основание за издаване на заповедта за изпълнение, е съставен на дата, на която страната не се е намира на територията на РБългария. Претендира се от съда изискването на подробна справка относно датите и часовете за влизане и излизане от Република България, използваното превозно средство и други налични данни от граничните контролно-пропусквателни пунктове. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за продължаване на дължимите съдопроизводствени действия.

1

Насрещната страна – М. М. М., е подалаа отговор в срока по чл. 276, ал.2 ГПК, съобразно който счита депозираната частна жалба за неоснователна.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е процесуално допустима.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

ВРС е бил сезиран от М. М. М. със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.10 от ГПК срещу Н.

Й. И. за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща задължение по запис на заповед от 30.08.2023 г., с падеж на 01.10.2024 г., ведно със сторени в заповедното производство разноски.

Въз основа на заявлението по ч.гр.д. № 9153/2025 г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 4055 от 17.07.2025 г. и изпълнителен лист. В изпълнение на задължението по чл. 418, ал. 6 от ГПК от ЧСИ Рег. № 895 Л.С., издадените по изп. № 20258950402074 покана за доброволно изпълнение, придружена със съдебните книжа по ч.гр.д. № 9153/2025 г. по описа на ВРС, са връчени на длъжника Н. И. на 23.07.2025 г. при условие на отказ, на осн.чл. 44, ал.1 от ГПК. Отразено е от връчителя, че на 23.07.2025 г. същият е посетил адреса, разговарял е лично с адресата, запознал го е със съдържанието на връчваните книжа, а последният е отказал да ги получи с твърдения, че от никого не е вземал пари и не познава взискателя. Удостоверяването от длъжностното лице удовлетворява изискването на чл. 44, ал. 1, изр. 4 и 5 от ГПК.

Н а 27.08.2025г. длъжникът Н. И. е подал искане с вх. № 73778 „за обединяване на дела, отмяна на административни актове и проверка за злоупотреба“, в което настоява да бъдат обединени за общо разглеждане всички образувани срещу него съдебни производства. Претендира се отмяна на издадените актове и назначаване на СГЕ, за да се установи идентичност на подписите в документите, тъй като към момента на полагането им не е бил на територията на страната.

С разпореждане от 28.08.2025г. съдът е указал на страната изрично да уточни дали подава възражение по чл. 414 от ГПК.

2

С уточнителна молба от 05.09.2025 год. Н.Й. И. е заявил, че желае „преразглеждане на делото“ Доколкото по преценка на заповедния съд с депозираната уточнителна молба от 05.09.20205г. длъжникът не е поправил нередовностите на първата, следва неколкократно даване на указания за отстраняване нередовността на молбата от 27.08.2025г. След постановяване на Разпореждане № 203/06.01.2026 год., с молба от 19.01.2026 год. Н. И. ясно и недвусмислено заявява, че депозира възражение по чл.423 от ГПК, като твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента, в който се твърди, че е извършено връчването.

За да прекрати производството по делото ВОС е приел, че за да е допустимо производството въз основа на възражение по чл.423 от ГПК, е необходимо същото да е предявено в едномесечен срок от момента на узнаване на заповедта за изпълнение. В случая в поредната уточнителна молба, определена като възражение по чл.423 от ГПК, Н. И. твърди, че е узнал за образуваното дело при посещение в съда по собствена инициатива, след опита за връчване, при който той е отказал да приеме документите.

Същевременно видно от разписката, попълнена от длъжностното лице по призоваване при опита да връчи книжата, преди да откаже, адресатът се е запознал със съдържанието на документите, въз основа на което е твърдял, че никога не е взимал пари и не познава взискателя. Към поканата за доброволно изпълнение са приложени заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 9153/2025 г., поради което се налага извод, че в този момент - на 23.07.2025 г. адресатът се е запознал със съдържанието на съдебните книжа - заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№9153/2025 г. Първата молба, която след поредни уточнения се определя като представляваща възражение по чл.423 от ГПК, е входирана на 27.08.2025г., тоест е подадена след изтичане на предвидения в закона едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.

Определението е правилно.

Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно. Този срок тече от момента на узнаване за издадената заповед за изпълнение. Узнаването на заповедта за изпълнение е факт, който се свързва с получаването на информация за издаването и 3 съществуването й без да е необходимо запознаване с конкретния текст и съдържание на заповедта. Моментът на узнаването е фактически въпрос и подлежи на доказване от длъжника. В тежест на ответника е да установи, че молителят е узнал за заповедта в по-ранен от твърдяния момент.

В Определение № 517 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 2216/2016 г., I т. о., ТК и Определение № 762 от 4.09.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 426/2012 г., II т. о., ТК е прието, че когато отказът да се получи поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение е удостоверен в официален свидетелстващ документ /призовка/, оборването на удостоверите факти следва да се извърши от оспорващата го страна при условията на главно и пълно доказване, каквото в случая не е налице. В противен случай отказът се приравнява на узнаване и от този момент страната е в обективна възможност да упражни правото си на защита срещу нея с предвидените в закона способи в съответните срокове.

Пред настоящата инстанция частният жалбоподател не оспорва, че е отказал да получи уведомителните книжа под предлог, че връчителите не са се легитимирали– факт, който се признава и в молба вх.№ 100392/02.12.2025 год. Страната не е оспорила удостоверителното изявление, че е била запозната със съдържанието. Претендира се събирането на доказателства, свързани с датата на издаване на изпълнителното основание /запис на заповед/, които нямат релевантно значение в производството по чл. 423 ГПК.

При това положение съдът приема, че страната е узнала за заповедта за изпълнение на датата на удостоверения отказ - 23.07.2025 г.. Депозираното възражение, вкл. при съобразяване на нормата на чл.101, ал.2 ГПК, е просрочено.

Постановеното в идентичен смисъл определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1232/11.03.2026 год., постановено по ВЧГД № 321/2026 год. по описа на ОС – Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по възражение вх.№ 73776/27.08.2025 4 год. на Н. Й. И., подадено по реда на чл. 423 ГПК, срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 4055/17.07.2025 год. по ЧГД № 9153/2025 год. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5