Решение № 10850 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10850 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20261110100856 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 51, представлявано съвместно от Миролюб Панчев И. и Константин Стойчев Велев, срещу Столична община, ЕИК 000696328, със седалище и адрес: гр. София, бул.

„Московска“ № 33, представлявана от Кмета, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 2129,59 евро, представляваща регресно вземане за престирано застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ********** от 13.03.2017 г., за вредите, причинени на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ****, от настъпило на 17.06.2021 г. ПТП, поради попадането му в необезопасено и несигнализирано препятствие на общински път, находящо се в гр. София, кв. ****, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 14.11.2026 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 830,16 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.01.2023г. до 13.01.2026г.

Ищецът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на 17.06.2021г. в гр. София, при движение в кв. „Дружба“ до ул.

„Крайречна“ №7, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № **** попаднал в необезопасена и несигнализирана неравност на пътното платно, която била трудно забележима поради атмосферните условия. Поддържа, че в резултат на ПТП-то са настъпили следните увреждания на ПТП-то - задна дясна врата, заедно с облицовка на задна дясна врата, декоративна лайсна на задна дясна врата, заден десен панел, задна дясна облицовъчна лайсна, предна дясна лайсна на праг и задна дясна джанта, като се е наложило автомобилът да бъде репатриран, тъй като не е можел да продължи движението си на собствен ход. Сочи, че по отношение на увредения лек автомобил била сключена имуществена застраховка „Каско и Злополука“, обективирана в застрахователна полица № ********** о т 13.03.2017г. Поддържа, че по силата на сключената имуществена застраховка и след направено заявление от собственика на увредения 1 автомобил е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 2129,59 евро (4165,11 лв.) с платежно нареждане от 07.09.2021 г. Твърди се, че ответникът Столична община в качеството му на стопанин на пътя носи отговорност за причинените вреди, поради неизпълнение на задължение за поддръжка и обслужване на пътя и наличието на необозначената и необезопасена неравност (дупка) на пътното платното, през която водачът на автомобила е преминал, вследствие на което на превозното средство са нанесени материални щети. Твърди, че със заплащането на застрахователното обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахованото лице срещу виновното лице и след изпращането на регресна покана до ответника последният не е заплатил изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, поради което го претендира. Поддържа, че след изтичането на срока за доброволно плащане, съгласно изпратената регресна покана ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава за периода от 13.01.2023 г. до 13.01.2026 г. в размер на 830,16 евро. Моли исковете да бъдат уважени и претендира разноски.

Ответникът Столична община е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че механизмът на процесното ПТП не е доказан по несъмнен начин, като изводи за същия не можели да се правят от представените от ищеца доказателства, тъй като те представлявали частни документи, изготвени от заинтересована страна, а представеният протокол за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила относно механизма на произшествието. Оспорва доказателствената стойност на заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение с аргументи, че също съдържа твърдения на заинтересовано лице и не може да служи като достоверен източник на информация за произшествието. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, по което ищецът да е заплатил застрахователно обезщетение с доводи, че полицата не съдържа всички реквизити, посочени в чл. 344 и чл. 345 КЗ, респективно не е спазена формата и липсват данни за плащане на премиите, което е предпоставка за валидността на договора. Оспорва и причинно-следствената връзка между твърдяната неравност на пътя и нанесените щети. Прави възражение за съпричиняване с твърдения, че водачът на увредения автомобил е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като се е движил с несъобразена скорост, поради което не е могъл своевременно да възприеме процесната неравност на пътното платно и да я избегне. С оглед изложеното ответникът моли искът да бъде отхвърлен, респективно претендираното застрахователно обезщетение да бъде намалено поради съпричиняване. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

По делото е представена комбинирана застрахователна полица № ********** от 13.03.2017 г., от която се установява, че на същата дата ищцовото дружество и собственикът „ПОРШЕ ЛИЗИНГ БГ“ ЕООД, чрез лизингополучателя В. И. И., са сключили договор за имуществена застраховка „Каско” и „Злополука“ за лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ****, със срок на действие 5 години и съответно с период на покритие на застраховката от 15.03.2017 г. до 14.03.2022 г., с покрити рискове – „Пълно каско“ и „Автомобилен асистънс в чужбина“.

Представени са и общи условия на ищцовото дружество за застраховка на моторни превозни средства („Каско“).

Лизингополучетялат на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № **** е подал към ищеца уведомление за настъпили щети по отношение на процесния лек автомобил от ПТП, реализирано на 17.06.2021 г. в гр. София, при движение по ул.

„Крайречна“, поради преминаване на автомобила през дълбок разрушен участък на 2 пътното платно, в резултат на което са причинени вреди на автомобила по отношение на задна дясна врата, заден десен калник, заден десен праг и задна дясна джанта и гума.

От представените по делото доклад по щета № ****, опис на щетите по претенция № ***, декларация на водача, калкулация – ремонт, опис-заключение по щета № ***, фактура от дата 10.08.2021 г., възлагателно писмо и преводно нареждане от дата 07.09.2021 г. се установява, че във връзка с процесното събитие при ищеца е образувана преписка, в рамките на която са констатирали щети по процесния автомобил – увредени задна дясна врата, облицовка и лайсна, задене десен панел, задна облицовка лайсна, задна джанта и предна дясна декоративна лайсна праг, за които щети същият е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 4155,12 лв.

По делото е представена регресна покана за заплащане на платеното от ищеца застрахователно обезщетение, получена от ответника на 17.09.2021 г.

В хода на делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.

И. И., от показанията на който се установява, че през 2021 г. управлявал лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ****. Тогава имал пътен инцидент в кв.

Драгалевци, на ул. „Крайречна“ до ресторант „Котилото“ – минал по улицата, където пътят бил много разбит и изведнъж чул шум. Имало пропаднал участък, за който нямало предупредителни табели. Свидетелят посочва, че се движил с 20 км.ч, тъй като не можело в този участък да се кара по-бързо. Когато слязъл от автомобила видял, че има одиране по предната броня и задна дясна врата. Щетите били в дясната част на автомобила.

В хода на делото е прието заключение по назначената съдебна автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло като пълно и и обосновано, и от което се установява следния механизма на настъпване на процесното ПТП въз основа на представените от ищеца документи: на 17.06.2021 г. в гр. София, кв. „Драгалевци“ водачът на „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № ****, се движил по ул. „Крайречна“ и в район на № 7 по време на движение преминава през несигнализиран и необезопасен увреден участък от пътната настилка, вследствие на което автомобилът получава увреждания. Вещото лице е заключило, че констатираните щети по автомобила е възможно да са настъпили вследствие на посочения механизъм. Според заключението пазарната стойност на щетите по лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“ рег. № **** към датата на настъпване на ПТП-то по средни пазарни цени е в размер на 4155,84 лв. Към датата на ПТП размерът на щетите по автомобила с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв. се равнявана на 4165,84 лв. или 2129,96 евро. Според заключението средната пазарна стойност на ликвидационните разноски е между 10,00 лв. и 25 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 410 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1) наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2) заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3) увреждането да е настъпило вследствие на виновно и противоправно поведение на ответника, който не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя като негов стопанин.

Съдът намира, че по делото беше доказано, че процесното ПТП е реализирано на територията на гр. София, кв. Драгалевци, ул. „Крайречна“, следователно касае се 3 за улица в пределите на гр. София, поради което може да се направи извод, че въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Извод за горното съдът прави и от обстоятелството, че път /II-18/-ок.п.София-кв.Филиповци-Иваняне-Банкя-/III-802/, е в списъка на общинските пътища. Общината съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС следва да я управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяване на улицата. Така и в чл.31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл. 167 ал. 1 ЗДвП вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се сигнализират незабавно препятствията по него. По делото, както и събраните гласни доказателства, така и от писмените такива, беше установено наличието на неравност на стопанисвания от ответника пътен участък, който освен това не е бил сигнализиран с пътен знак или обезопасен.

Следователно ответникът не е изпълнил задължението да поддържа общинската пътна мрежа, поради което и в случай на настъпили вреди, вследствие на това бездействие, същият отговаря за репарирането им.

По делото беше доказано наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил - договор за имуществено застраховане „Каско”, в изпълнение на задълженията си по който ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в претендирания размер на застрахованото лице. Съдът намира, че договорът за застраховка, обективиран в представената застрахователна полица отговаря на изискването за форма, въведено в разпоредбата на чл. 345 КЗ, като съдържа основните уговорки между страните и е подписана.

Същевременно в подписаната от страните по застрахователния договор полица се съдържа изявление, че застрахованото лице и получило екземпляр от Общите условия и ги приема. Следователно общите условия са неразделна част от застрахователния договор.