Решение № 7814 от 18.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………….…

18.11.2019 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното съдебно заседание на първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА при секретаря Славка Д., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15323 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

Предмет на разглеждане е предявен иск с правно основание чл. 226 ал.1 от Кодекс за застраховането - КЗ (отм.) и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).

Ищцата Е.Д.И. твърди, че на 10.01.2015 г., около 18:20 часа в гр. София, на ул. „Гео Милев“ в района на кръстовището с ул.

„Трудолюбие“ е предприела пресичане на ул. „Гео Милев“ отляво надясно. В това време по ул. „Гео Милев“ от ул. „Н. *** се движел л.а. „Хюндай“, рег. № *******, управляван от В.М.. В момента, в който водачът на автомобила възприел пешеходката задействал спирачната система, но настъпил удар в предна част на автомобила и дясна част на тялото на ищццата. Тя получила следните телесни увреждания: счупване на малкопищялната кост на дясната подбедрица, контузия на главата, повърхностна травма на главата, контузия на дясното коляно, мозъчен инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт. Ищцата била откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ“, където й били извършени множество изследвания. Ищцата изпитвала главоболие, световъртеж, обща отпадналост, гадене, повишено кръвно налягане, силни болки в крака, невъзможност за физическа дейност. С времето оплакванията й се задълбочили и състоянието й започнало да се влошава с всеки изминат ден На 14.03.2015 г. ищцата била приета в МБАЛ „Токуда Болница София“ ЕАД с диагноза мозъчен инфаркт., исхемичен мозъчен инсулт, десностранна централна хемипареза, дискоординационен, палео и неоцеребрален синдром. Въпреки проведеното лечение ищцата била във влошено състояние, оплаквала се от нестабилност при ходене и световъртеж, уморяемост на десния крак, намалена сила в дясната ръка, непостоянно сърцебиене. НА 17.06.2015 г. ищцата постъпила по спешност в МБАЛ „Св. Наум“ с поставена диагноза „други неуточнени гърчове“, а на 26.09.2015 г. била приета за лечение във Втора МБАЛ с диагноза мозъчен инфаркт. Твърди се в резултат на получените травми на ищцата да е опредЕ.100% неработоспособност с водеща диагноза „мозъчен инфаркт“. В резултат на инцидента ищцата нямала възможност да се грижи сама за себе си, да извършва самостоятелно дейности от ежедневието, а разчитала на помощта на сина си. Преживяла стрес, продължавала да търпи болки и страдания и се налагал непрекъснат прием на болкоуспокояващи медикаменти. Твърди се гражданската отговорност на водача на процесния автомобил да е застрахована от ответното дружество. По заявената претенция ответникът предложил на ищцата заплащане на обезщетение от 3500 лв. Претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на общо 65000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.01.2015 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

В отговор на исковата молба ответникът не оспорва механизма на ПТП. Твърди обаче, че ищцата е предприела пресичане в тъмната част на денонощието на неопределено за целта място, поради което инцидентът е настъпил в резултат на нейно противоправно поведение. Оспорва ищцата да е претърпяла вреди в твърдяния обем – получен мозъчен инсулт.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че на 10.01.2015 г., около 18:20 часа в гр. София, на ул. „Гео Милев“ в района на кръстовището с ул. „Трудолюбие“ ищцата е предприела пресичане от ляво надясно и е била ударена от движещия се по ул. „Гео Милев“ л.а. „Хюндай“ с рег. № *******, управляван от В.М..

С постановление от 30.04.2015 г. по пр. пр. № 1646/2015 г. по описа на СРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 234 НПК.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката А. М.и на свидетеля И.И., син на ищцата и на свидетелката М.К.. Според показанията на свидетелката М.към датата на процесното

ПТП тя пътувала с мъжа си, който е таксиметров шофьор, по ул. „Гео Милев“.

Валяло нещо средно между дъжд и сняг. Видяла човек, който се втурва да пресича.

В този момент мъжът й натиснал спирачките и почти на спиране бутнал жената, която паднала на земята. Изкочили от колата, попитали я как се чувства, тя казала, че я боли кракът. Дала номера на сина й, позвънили му и той дошъл бързо. Изчакали полиция и линейка. На мястото на удара нямало пешеходна пътека. След удара пострадалата била адекватна, отговаряла на въпроси, но била много притеснена. Според свидетелката ударът настъпил на 3-4 м. от тротоара на ул. „Трудолюбие“. Свидетелят И.сочи, че на 10.01.2015 г. е отишъл на местопроизшествието около 5 минути по-късно. Майка му позвънила, звучала изплашено и объркано. Преди кръстовището имало такси и един човек седял в него.

Видял, че майка му лежи по средата на кръстовището. До нея имало жена, която й помагала да се изправи. Дошла Бърза помощ и ЩАТ, качили се в линейката. Ищцата била цялата мокра, гледала уплашено и според ищеца не била адекватна. Според показанията на свидетелката К. *** когато видяла как една кола бутнала жена и тя паднала върху капака и след това на земята. Свидетелката не приближила, стояла от другата страна на тротоара. Жената лежала неподвижна, поради което свидетелката извикала Бърза помощ и полиция. Шофьорът излязъл от автомобила и тръгнал да вдига жената, но свидетелката и приятелката й се развикали да не я пипат. Не е видяла как пострадалата пресича, чула удар, обърнала се и видяла кат пада на капака и след това на земята. На улицата е имало осветление. Не знае дали някой се е обаждал на сина на пострадалата. Жената била отнесена от лекарите, не е ставала сама.

По делото е приета Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Г. на база приетите писмени доказателства. Според експерта мястото на удара по дължина на пътното платно е в района на Т-образно кръстовище на ул. „Гео Милев“ с ул. „Трудолюбие“, считано за посока на движение на автомобила от ул. „Н. Коперник“ към бул. „Ситняково“. По широчина на пътното платно ударът е настъпил на около 1,5 – 2,0 м. вляво в от десния бордюр на ул. „Гео Милев“, считано в същата посока. Като най-вероятен механизъм на ПТП вещото лице определя следния: пешеходката Е.И., на 72 г. към датата на ПТП, е навлязла в пътното платно на ул. „Гео Милев“ с начин на придвижване от спокоен ход до бързо бягане. Водачът на автомобила не е възприел своевременно и е реагирал със закъснение на опасността. Настъпил е сблъсък между лекия автомобил и пресичащата пешеходка като автомобилът е блъсна ищцата в зоната на предна декоративна решетка и преден капак по дясната страна на тялото й – десни я крак. От удара пешеходката е паднала пред автомобила без прегазване. Водачът се е движел със скорост от около 40 км/ч и е предприел аварийно спиране. Към момента на удара скоростта е била не по-висока от 15 км/ч. В допълнително приета експертиза експертът конкретизира, че при съобразяване на приетите гласни доказателства мястото на удара е на около 0,5 м. преди близкия тротоар на ул. „Трудолюбие“ и на около 1,5 – 2,0 м. по широчина на пътното платно.

По отношение на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.И..

Свидетелят И.сочи, че майка му се оплакала, че много я боли крака. Видинома нямала травма на главата. Ищецът констатирал две огромници цицини на главата. Лекарката в ИСУЛ казала на свидетеля, че на ищцата нищо й няма, да си отиват вкъщи. Травматолог й гипсирал крака. Прегледали я и за вътрешни органи. През цялото време ищцата треперела, била в неадекватно състояние. Лекарката отказала да отрази състоянието й. След свалянето на гипса свидетелят закарал ищцата в болница „Токуда“, тъй като имала световъртежи, повръщала, имала промени в окото, устата и бузата. Тази промяна забелязал няколко дни след произшествието. Лекарите констатирали инсулт, но не можели да кажат от кога е. Преди произшествието ищцата не е имала проблеми. И до ден днешен ищцата има издатина в по-горната част на черепа. Втори инсулт получила 6 м. след ПТП. До ден днешен свидетелят се грижи за ищцата. Мисловната й дейност е объркана. Ходи нормално, но губи равновесие.

По делото са приети шест съдебномедицински експертизи (основни, комплексни и допълнителни. Макар и оспорени от ищцата, съдът кредитира изводите на вещите лица по всяка една от експертизите. Същите са изготвени при съобразяване на представените от страните писмени доказателства, в които е отразено състоянието на ищцата след процесното ПТП.

Доколкото няма спор по анализа на писмените доказателства от експертите, съдът не намира за необходимо самостоятелното им обсъждане извън изводите на вещите лица.

В Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от д-р М.Г. се сочи, че в резултат на процесното ПТП на ищцата са причинени счупване в г орната част на главичката на малкия пищял на десния крак, повърхностна травма на главата без видими травматични следи. Периодът на възстановяване на пострадалата от счупването на малкия пищял е в срок от 1,5 – 2 м. Според експерта няма пряка причинно-следствена връзка между тези увреждания и появилите се в кратък период от време болестни усложнения: хипертонична болест, дислипидемия и съдови увреждания, кръвоснабдяващи централната нервна система. Тези увреждания д-р Г. сочи ищцата да е имала преди настъпване на произшествието. Исхемичният мозъчен инфаркт не е в пряка връзка с процесното ПТП. На него се дължи десностранната латентна хемипареза, затрудняваща движенията на дясната ръка и на десния крак. Не са във връзка с процесното ПТП мувтиинфарктна енцефелопатия, корова атрофия, артериална хипертония ІІ степен. Независимо от начина на придвижване водачът е имал възможност да спре автомобила преди мястото на удара, с което да предотврати настъпването на произшествието.

Водачът е реагирал за аварийно спиране със закъснение. На свой ред пешеходката е имала възможност да възприеме движещия се на къси/дълги светлини лек автомобил от разстояние по-голямо от отстоянието му до мястото на удара и да не навлиза в пътното платно, с което произшествието не би настъпило. В съдебно заседание д-р Г. допълва, че от отразеното в спешното отделение, че пациента има ясен спомен за инцидента се изключва загуба на съзнание. Не е установено морфологично увреждане в областта на главата.

В експертизата на д-р Х.М., неврохирург, е отразено при извършен преглед на 04.04.2017 г. експертът да е констатирал, че ищцата е в увредено общо състояние, ясно съзнание, контактна, адекватна. За инцидента има неясен и непълен спомен. Оплаква се от главоболие, шум в ушите, напрежение, пристъпни приложавания с разтреперване, силен световъртеж. Не може да се движи сама, залита. Не може да върши домакинска работа, дясната й ръка трепери, изпуска предмети с нея.

Трудно се ориентира и често се губи. Констатиран е хоризонтален нистагъм двустранно. Без груба отпадна неврологична симптуматика, общо затруднени движения. Не може да застане права със събрани ходила. Умерено живи надкосно-сухожилни рефлекси, без патологични. Походката е несигурна и ползва помощно средство – бастун. Според експерта от данните по делото може да се заключи, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травма на главата, причинила й болки и страдания за 10-15 дни, както и фрактура на малкопищялната кост на дясната подбедрица, предизвикала трайно затруднение на движеният ана десния крак за повече от 30 дни. Тези травми са протичали на фон ана съпътстващи заболявания: хипертонична болест на сърцето, хипертонично сърце, гонартроза, коксартроза, МСБ, мултиинфарктна енцефелопатия, корова артрофия. Не може да се приеме категорична връзка между уврежданията от ПТП и настъпилите впоследствие мозъчен инфаркт и исхемичен мозъчен инсулт, десностранна централна хемипареза, дискоординационен палео и неоцеребрален синдром, други неуточнени гърчове. Не може да се каже със сигурност кое е довело до развитие на мозъчен нифаркт при пострадалата. Десностранната хемипареза е причинена от мозъчния инфаркт със засягане на двигателната зона в лявото голямомозъчно полукълбо. Принудителното залежаване и ограничения двигателен режим вследствие на това счупване са допринесли за утежняване на клиничната симптоматика на придружаващите заболявания. В съдебно заседание експертът допълва, че мозъчен инфаркт може да се получи при тежка ЧМТ, данни за такава няма. Липсата на спомен не означава непременно форма на нарушено съзнание. Придружаващите заболявания на ищцата са в състояние да доведат до мозъчен инфаркт. Залежаването е утежнило хода на съпътстващите заболявания на ищцата.