Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 140 от 31.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Търговско дело 28/2024
Вид
Определение № 140
Подписан
31.07.2024
В сила
17.08.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Ловеч, 31.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Търговско дело № 20244300900028 по описа за 2024 година

. и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.130 ГПК.

Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба от К. К. С., ЕГН **********, със съгласието на законния си представител Ц. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С****, ул.“Д**** М**“ № 75, вх.В, ет.5, ап.12, чрез пълномощника адвокат В. И. от АК-Плевен, с адрес за призовки и съобщения: гр.С****, ул.“Д-р Х*** С**“ № 3, ет.2 срещу „ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес: гр.Т**, с.Д*** дол, п.к.№ 5668, с искане за прогласяване нищожност на решенията, обективирани в документи, представени по партидата на „ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ ЕООД, ЕИК ***, със Заявление А4 вх.№ 20240418170651 от 18.04.2024 година.

Ищецът твърди, че със Заявление А4 с вх.№ 20240418170651 по партидата на „ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ ЕООД, ЕИК ***, са представени за вписване следните решения, които са взети на 18.04.2024 г.: 1. Продължаване дейността на „ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ ЕООД; 2. Делба на наследените дружествени дялове и определяне на срок и начин за изплащане на имуществения дял на непълнолетния наследник; 3.Вида на дружеството, избор на управител/управители и начин на представляване на дружеството, предмет на дейност, размер на капитала, адрес на управление; 4. Подписване на дружествен договор; 5. Възлагане вписване на промени.

Мотивира правния си интерес от предявяване на иска с твърдението, че е наследник на К. И. С., ЕГН **********, който е бил едноличен собственик на капитала и управител на ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ ЕООД. Като непълнолетен ищецът е приел наследството на своя праводател по опис, на основание чл.61, ал.2 ЗН, в резултат на което е станал съсобственик с останалите наследници на всичките 50 дружествени дяла, всеки с номинална стойност от 10 лева от капитала на дружеството.

1

Относно свикването на общото събрание твърди, че е нарушен чл.139 от ТЗ, тъй като не е получил покана за него с дневния ред, поради което то се явява незаконосъобразно.

На следващо място излага съображения, основани на чл.129, ал.1 ТЗ, че дружественият дял може да се прехвърля и наследява и поддържа ст**ище, че правото на наследяване не отрича правото му на дружествен дял и на участие в общото събрание. Счита, че на всеки наследник, съгласно специфичните правила на наследяването, е отредено да вземе решение дали да приема да наследи дела. В случая ищецът е решил да приеме своето участие в „ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ и макар и да не придобива право на глас, това не дава основание да бъде изключван от участие в общото събрание, включително и чрез неговия законен представител. Счита за недопустимо другите съдружници, без да свикат и проведат надлежно общо събрание и без да се уверят в това, какви са желанията на наследниците, да обсебят дяловете на починалия съдружник. Задължение на дружеството е да изплати еквивалента на стойността на дела съгласно счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника, с която стойност следва да се намали имуществото на ответника и се изготви нов счетоводен баланс.

В заключение изтъква, че всякакви действия на другите съдружници в нарушение на закона, като несвикването на общо събрание, непоканването на наследниците, незачитането на тяхната воля, както и неизпълнението на императивните изисквания на закона по отношение правата на съдружниците, свързани с наследявания дял, правят решенията нищожни. Като допълнителен аргумент посочва, че решенията не са взети в предвидената от закона форма, доколкото не са представени доказателства за представителната власт на В*** Е** В** като пълномощник на С***** К. С.а и П*** Д*** Петрова, като пълномощник на И** К. С.а.

Моли съда да пост**и решение, с което прогласи за нищожни в цялост решенията, обективирани в документи, представени по партидата на „ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ ЕООД със заявление А4 с вх. № 20240418170651.

При извършената проверка за допустимост на иска съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК, настоящият състав приема, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес и исковата молба следва да бъде върната.

От приложените към нея писмени доказателства се уст**ява, че ищецът К. К. С., ЕГН ********** е син на К. И. С., починал на 01.05.2021 год. Видно от удостоверение за наследници № ***/10.05.2021 г. на Столична община, район Триадица, след смъртта си К. И. С. е оставил още трима наследника по закон - С***** К. С.а, И** К. С.а и Стефан К. С., които са пълнолетни. Като непълнолетен и в съответствие с императивното изискване на чл.61, ал.2 от ЗН, ищецът е приел наследството на К. И. С. по опис, което се уст**ява от представеното Решение № 2230/18.08.2021 г. по ч.гр.дело № 20211110139995 по описа на Софийски районен съд, поправено по реда на 2 чл.247, ал.1 ГПК с решение № 2507/0409.2021 г. Наследството включва освен описаните в петитума на решението недвижими имоти, парични средства по банкови сметки и 50 дружествени дяла, всеки на стойност от по 10.00 лева, представляващи 100% от дружествения капитал на „ЕКОТЕКТПРОДУКТС“ ЕООД.

На съда е служебно известно, че във връзка с подадена молба от К. К.

С., със съгласието на законния му представител Ц. А. С., по описа на ОС – Ловеч е образувано ч.т.дело № 29/2024 г. и с Определение от 19.04.2024 г. съдът е спрял производството пред ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията по заявления образец А4 с № 20240418170651за вписване на обстоятелства по партидата на „ЕКОТЕКПРОДУКТС" ЕООД, ЕИК ***, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на настоящето т.д. № 28/2024 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

Съгласно чл.157, ал.1 ТЗ дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. Според нормата на чл. 129, ал. 1 ТЗ дружествения дял може да се прехвърля и наследява, като при прехвърляне на трети за дружеството лица трябва да се спазят изискванията за приемане на нов съдружник от общото събрание по правилото на чл. 122 ТЗ. Дружественият дял представлява част от имуществото на дружеството с ограничена отговорност /чл. 127 ТЗ/ и затова предмет на наследяване е единствено дружествения дял като имуществено право, но не и правото на членство. Членственото правоотношение е регламентирано в чл.123 ТЗ като право на участие в управлението на дружеството, в разпределение на печалбата, право на сведение за хода на дружествените дела, на преглеждане на книжата на дружеството и на ликвидационен дял. Следователно от цитираната нормативна уредба може да се направи извод, че законодателят прави разлика между притежаването дружествен дял и членственото правоотношение.

В случая от доказателствата по делото се уст**ява, че ищецът е непълнолетен наследник, т.е. недееспособен, поради което не може да изрази съгласие за продължаване на дейността на дружеството. За него не е възникнало членствено правоотношение, което като лично право е ненаследимо и това следва от разпоредбата на чл.65, ал.1 от ТЗ. Ищецът е наследил единствено дружествения дял съобразно наследствената си квота, но не и членственото правоотношение. В исковата молба последният не оспорва, че след смъртта на наследодателя му за него е възникнало правото да получи от дружеството еквивалента на стойността на дяла си, съгласно счетоводния баланс към края на месеца, в който е настъпила смъртта на съдружника - негов баща, съгласно чл.125, ал.3 ТЗ.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, 3 свързани с незаконосъобразното свикване и провеждане на общото събрание – липса на покана с дневен ред, получена от всички съдружници, незачитане на тяхната воля, неизпълнението на императивните изисквания на закона по отношение правата на съдружниците, свързани с наследявания дял, както и за липсата на представителна власт на взели участие в него пълономощници.

Съобразявайки наведени оплаквания, настоящият състав счита, че правното основание на предявения иск е чл.74 ТЗ, а не посочената от ищеца разпоредба на чл.124 ГПК. Право да искат отмяна на решението на ОС, които противоречат на повелителните разпоредби на закона или учредителния договор, съответно устава на дружеството, имат само на членовете на търговското дружество. С оглед изложените по-горе съображения ищецът не притежава активна процесуална легитимация да иска отмяна на решенията на общото събрание на дружеството, тъй като не е негов член, а е наследил само дружествен дял от своя баща.

Според ищеца, посочените нарушения правят взетите от проведеното на 18.04.2024 г. събрание на наследниците на К. И. С. решения нищожни, поради което е направено искане за прогласяване на тяхната нищожност в цялост. В Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, което е приложимо в настоящия казус, е застъпено ст**ище, че нищожност на решението на ОС може да се уст**и чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок, като активно легитимирани да го предявят, ако имат правен интерес, са както членове на дружеството, така и трети лица.

Дори да се приеме, че ищецът може да предяви иск за нищожност на решенията, то същият следва да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска. Преценката относно правния интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права и вида на търсената защита, както и от възможността да се постигне исканото изменение на съществуващото правно положение на ищеца, като последица от уважаването на иска. По-горе беше посочено, че след смъртта на наследодателя му, за ищеца възниква само имуществено право по чл.125, ал.3 ТЗ спрямо търговското дружество, но не и членственото правоотношение.

Приемането от него страна на наследството по реда на чл.61, ал.2 от ЗН не може да обоснове друг правен извод, тъй като нормата е императивна и целта на приемането на наследство по опис е да се запазят интересите на недеспособните лица с оглед ограничаване на отговорността им до размера на наследството. Следователно не може да бъде споделено твърдението на ищеца, че „сам е решил да приеме своето участие в ЕКОТЕКТПРОДУКТС и става част от участието в дружеството чрез придобиване на съсобственост в дружествени дялове“, с което обосновава правния си интерес. Следва да се отбележи, че и евентуалното уважаване на предявения иск, не би могло да има за последица изменение на съществуващото правно положение на ищеца предвид цитираната законодателна уредба. Поради това съдът приема, че за непълнолетния ищец липсва правен интерес от предявяване на уст**ителен иск за обявяване нищожност на решенията на събрание на наследниците на К.

4

И. С., проведено на 18.04.2024 г., което води до неговата недопустимост.

Ако се приеме, че изложените в исковата молба твърдения и непрецизно формулиран петитум могат да обосноват извод, че е предявен иск с правно основание чл.124 ГПК за отричане правните последици на изявленията на наследниците на К. И. С., които по начина на извършване отричат неговото право на участие и изразяване на воля в проведеното на 18.04.2024 г. общо събрание, отново наличието на правен интерес е задължителна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Тази предпоставка следва да е налице както към момента на завеждане на иска, така и към момента на пост**яване на решение по него. В конкретния случай наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ответното дружество са четирима, като трима от тях са пълнолетни. Поради изложените вече съображения и направен извод, че за ищеца като непълнолетен не е възникнало членствено правоотношение с оглед забраната на чл.65, ал.1 ТЗ, настоящият съдебен състав приема, че решение по чл.157, ал.1 от ТЗ за продължаване на дейността на дружеството, могат да вземат само пълнолетните наследници. По-горе беше отбелязано, че за недееспособния наследник придобиването на дялове по наследство би обусловило само имущественото право да получи равностойността им по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. С оглед на това взетите решения от страна на пълнолетните наследници за продължаване дейността на дружеството и начина, по който да се уредят отношенията между наследниците, по никакъв начин не би рефлектирало върху правната сфера на ищеца, имущественото право на когото остава незасегнато от естеството на тези решения.