Решение № 1526 от 10.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1526 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20254110100946 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че по водени от разследващи полицаи от ОД на МВР – Велико Търново досъдебни производства ищецът е призован и се е явил на разпит като свидетел, като в исковата молба са посочени конкретните досъдебни производства, по които ищецът твърди, че се е явил в качеството свидетел. Ищецът заявява, че при явяване пред разследващия орган в качеството свидетел има право да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил. Твърди, че се е явил пред разследващ орган от ОД на МВР – Велико Търново 14 пъти, за които счита, че му се дължи възнаграждение за 14 работни дни. Освен това заявява, че дължимите парични средства за разноски по посочените досъдебни производства са свързани с разходите му за гориво за пътуване с автомобил от гр. ***, където живее, до гр. Велико Търново, където били провеждани разпитите. Ищецът заявява, че съгласно чл. 187, ал. 1 от НПК разноските по наказателното производство се посрещат от сумите, предвидени в бюджета на съответното учреждение и в случая, според него, разноските следва да бъдат поети от бюджета на ОД на МВР – Велико Търново, където са извършвани съответните процесуални действия. Сочи се, че на 22.12.2022 г. е поискал от ОД на МВР – Велико Търново възнаграждение и разноски, които да му бъдат заплатени, но това не било сторено. Отправя искане съдът да осъди ответника да му заплати сума в общ размер 616,37лв., от които 407,46 лв.-възнаграждения и 208,91лв.- разноски за явяването му като свидетел по досъдебни производства, водени от ОД на МВР- Велико Търново. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който е оспорена допустимостта и основателността на исковата претенция. Ответникът заявява, че по всяко едно от призоваванията била извършена проверка и се установило, че посочените досъдебни производства са приключени и изпратени на наблюдаващата прокуратура Районна прокуратура – Велико Търново. Заявява, че по постъпилото от ищеца искане от 22.12.2022 г. е изготвен отговор, който е връчен на ищеца на 16.01.2023 г., като му било указано, че по всяко едно досъдебно производство искането за определяне на разноски следва да се отправи до съответния орган на досъдебното производство. Заявява, че тъй като част от досъдебните производства са приключени и изпратени на наблюдаващата прокуратура, за тези производства компетентен орган да се поизнесе е съответният наблюдаващ прокурор.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно и от събраните писмени доказателства се установява, че ищецът е бил призован и се е явил в качеството свидетел по следните досъдебни производства: по *** по описа на ОДМВР В.Търново ***

Видно от справката от Община Елена, за следните дати: *** ищецът е получил трудово възнаграждение.

От изисканите от ВТРП справки относно явяването на ищеца като свидетел по горепосочените досъдебни производства се установява следното: По ДП *** при при явяването си като свидетел на *** ищецът не е направил пред разследващия орган искане за присъждане на разноски за свидетел.По ДП *** ищецът се е явил като свидетел на *** и е направил искане за заплащане на разноски за възнаграждение за загубен работен ден и за пътни разноски. С акт на разследващия полицай му е отказано присъждане на разноски. По ДП *** ищецът е разпитан за времето от ***. По това досъдебно производство ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но с постановление на наблюдаващия прокурор му е отказано, по причина, че лицето не се явил доброволно, а е изпълнено принудително довеждане, както и защото не е представил документ за потребено гориво. По ДП *** ищецът се е явил в качеството свидетел на *** Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, но е постановен отказ от Районна прокуратура, с постановление, което ищецът не е обжалвал. На *** ищецът е бил призован по ДП *** и разпитан за времето *** Ищецът е направил искане за присъждане на разноски, което искане е частично уважено от разследващия орган, като е определена сума 13,75лв., за която ищецът е бил уведомен, че може да му бъде изплатена при представяне на коректна банкова сметка. По ДП *** ишецът се е явил на *** и е бил разпитан за времето от *** Не е отправил молба до разследващия полицай за заплащане на разноски за свидетел. На *** ищецът е бил призован по ДП *** за очни ставки и се е явил, но не е направил искане за присъждане на разноски за свидетел. При явяването си на *** по ДП *** ищецът не е правил искане до разследващия орган да му бъдат заплатени разноски за свидетел. На дати *** ищецът се е явил за разпит по ДП ***, като при явяването си не е направил искане за присъждане на разноски. По ДП *** ищецът се е явил като свидетел на *** и разпитан за времето от ***. Ищецът е депозирал молба за 2 разноски пред разследващия орган, но му е отказано с мотив, че лицето не е разпитвано през целия работен ден, а само 35 минути. При явяване на *** по преписка №*** ищецът е направил искане за разноски, като му е отказано , защото е получил трудово възнаграждение за посочения ден.

По делото е представено на *** искане от ищеца до Директора на ОД на МВР В.Търново за изплащане на разноски по чл.122 ал.1 от НПК по посочени в искането досъдебни производства.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е допустим, но разгледан по същество е неоснователен по следните съображения:

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано.

Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. Правнорелевантното обедняване по смисъла на чл. 59 ЗЗД е свързано с лишаването на облага от имуществен характер, а под обогатяване се разбира придобИ.ето или спестяване на известна имуществена облага или полза. За обедняване говорим, когато е налице ефективно намаляване имуществото / намаляване на актива/ на ищеца, увеличаване на пасива или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото, чрез придобИ.е на нова имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице.

В настоящия случай ищецът претендира сумата в общ размер 616,37лв. за възнаграждение и разноски за явяването му като свидетел по досъдебни производства, като твърди, че неплащайки полагащите се възнаграждения и разноски за свидетел, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

По делото не е спорно, че ищецът е бил призован в качеството свидетел по досъдебни производства, водени пред ОД на МВР В.Търново на посочените дати, както и, че същият се е явил пред разследващите органи и е дал показания като свидетел.

Съгласно чл.122 ал.1 от НПК свидетелят има право да получи възнаграждение за загубения работен ден и да му бъдат заплатени разноските, които е направил.

Съдът намира, че предпоставка за възникване на правото на разноски на свидетел в досъдебното производство е освен лицето да е бил призован в качеството свидетел, същият да е загубил работен ден,.т.е. да не е имал възможност на конкретен ден да полага труд, респ. да получи трудово възнаграждение за този работен ден, поради това, че е бил призован от надлежен орган и е изпълнил задължението си да се яви в качеството свидетел, както и да е направил разноски-напр. за път или други разноски. Освен това лицето-свидетел, при наличие на горепосочените предпоставки следва и да сезира органа, който го е призовал, с искане за присъждане на разноски, който от своя страна се произнася по това искане. В конкретния случай, видно от представените доказателства, ищецът е направил искане за 3 присъждане на разноски само по част от процесните досъдебни производства, като в случаите, в които е направил искане разследващия орган, водещ конкретното ДП се е произнесъл по направеното искане. Съдът намира за неоснователно наведените от ищеца възражения, че не е бил уведомен за правото си разноски. Дори и да не е била вписана в призовката до него разпоредбата на чл.122 ал.1 от НПК, видно от приложените по делото протоколи от проведените разпити, свидетелят е бил уведомен за задълженията и правата си като свидетел, като текста на разпоредбата на чл.122 от НПК е отразен в бланката на протоколите от разпитите.

За да бъде уважен иск по чл.59 от ЗЗД ищецът следваше да докаже в случая, че е направил разходите, които претендира/т.е „обедняването“ от фактическия състав на неоснователното обогатяване/, както и че му се следва възнаграждение като свидетел за изгубен работен ден. Съдът намира, че ищецът не доказа, че е направил конкретни разходи за път и техния размер. Изложени са само твърдения, че е пътувал с лек автомобил от гр.Елена до гр.В.Търново, но не са приложени документи, които установяват пътните разноски, направени от ищеца- за зареждане на гориво и др. Относно искането за заплащане на възнаграждение, следва да се посочи, че за част от датите, на които ищецът е бил призован като свидетел***/, същият е получил трудово възнаграждение, което се установява от справката от ***. За останалите дати, на които ищецът е бил призован като свидетел няма твърдения дали ищецът е работил по трудово и друго правоотношение, както и че е загубил „работен ден“ с оглед явяването си като свидетел. След като за посочените дати, на които е бил призован като свидетел, ищецът е получил трудово възнаграждение, то на практика не е налице „загубен работен ден“ по смисъла на чл.122 ал.1 от НК и не следва за да се присъжда възнаграждение за свидетел, което се дължи, при положение, че лицето, призовано като свидетел, не е могло да се яви на работа и не е получил трудово възнаграждение за конкретен работен ден, за който е следвало да изпълни задължението си за явяване в качеството свидетел пред разследващите органи. Неоснователни са наведените от ищеца твърдения относно определяне на размера на разноските по реда на Наредбата за командировките в страната. Ищецът не е бил командирован, а призован да бъде разпитан в качеството свидетел по досъдебни производства, поради което размера на разноските се определя съобразно действително извършените такива.

Съдът намира, че по делото не се установиха и другите елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване, поради което исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора, не следва да бъдат присъждани разноски в негова полза.

Ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и с оглед изхода на спора, предвид разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и с оглед на това ,че ответникът е представляван в настоящото производство от юрисконсулт, следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът, по реда на чл.78 ал.8 от ГПК, определя в минимален размер на 100лв.

4

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес *** против ОД на МВР Велико Търново, адрес ***, иск по чл.59 от ЗЗД за сумата 616,37лв./шестстотин и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, от които 407,46 лв.-възнаграждения и 208,91лв.-разноски/гориво/ за явяване на ищеца като свидетел за следните дати и досъдебни производства: по ***, водени пред ОД на МВР В.Търново, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА А. Г. Д. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Велико Търново, адрес *** сумата 100лв. /сто лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.