Решение № 7522 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7522 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110132709 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по предявени от Н. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„..“ № 61, ап... адв. О. срещу „Е” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.

София, СО - район „В”, ж.к. „М”, ул. „Р” № ,.., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 340,50 левазадължение по договор за потребителски кредит от 09.03.2007 г., сключен с "О" АД и сумата 65,67 лева- лихва, тъй като вземането на ищеца е погасено поради изтичане на 5- годишен давностен срок.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който излага доводи за недопустимост, поради липса на образувано срещу ищеца изпълнително дело като твърди, че при липса на изпълнителен процес, няма и процесуално право, което да накърнява правната сфера на ищеца. С оглед на това, ответникът заявява, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи разноските в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи, че не съществува едно правоотношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящия случай не е спорно, че ответникът претендира от ищеца заплащане на суми по процесния договор за кредит, което обуславя и правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на настоящото производство.

С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен 1 установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.

С оглед предходното, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между “О“ АД и ищеца е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит; надлежно осъществено прехвърляне на спорното вземане - наличието на валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания със страни ответника и горепосочената банка и извършеното по реда на чл. 99 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, по силата на което ответникът е активно легитимиран да получи изпълнение. В тежест на ответника е да докаже също, че са били налице основания за спиране или прекъсване на давността.

Не е спорно по делото наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и О АД, по силата на което банката е предоставила кредит, а ищецът е усвоил заетата сума и се е задължил да я върне в определен в договора срок и при определени условия. По делото липсват доказателства, че предоставената сума е била върната от кредитополучателя – настоящ ищец, съобразно сключения договор.

Ищецът не оспорва, че е уведомен за извършената цесия преди завеждане на исковата молба.

Предвид гореизложеното, следва да бъде разгледано наведеното с исковата молба възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът не оспорва, че претендираните вземания се погасяват с 5- годишна давност по чл.110 ЗЗД. В хода на производството ответникът, чиято е доказателствената тежест, не представи доказателства, от които да е видно, че са били налице основания за спиране или прекъсване на давността. Ето защо съдът приема, че към датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2022 г. вземанията за главница и лихва са се погасили по давност.

Предвид гореизложеното предявените отрицателни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в размер на 100 лева - заплатена държавна такса. Възражението на ответника за недължимост на разноските по делото, съдът намира за неоснователно. За да бъде приложена разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК следва да са налице кумулативно и двете предпоставки - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. В конкретния случай, с извънсъдебното си поведение ответникът е дал повод за завеждането на иска, доколкото се установява, че претендира от ищеца заплащане на суми по процесния договор за кредит.

При тези мотиви, СЪДЪТ,

РЕШИ:

2

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Н. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 61, ап... адв. О. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на „Е” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район „В”, ж.к. „М”, ул. „Р” № ,.., сумата от 340,50 левазадължение по договор за потребителски кредит от 09.03.2007 г., сключен с "О" АД и сумата 65,67 лева- лихва.

ОСЪЖДА „Е” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, СО - район „В”, ж.к. „М”, ул. „Р” № ,.., ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „..“ № 61, ап... адв. О., на основание чл.78, ал. 1 ГПК, сумата от 100 лева (сто лева) – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3