Определение № 30315 от 20.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30315 гр. София, 20.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Гражданско дело № 20251110150174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2026 г. от 13.00 ч., за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, ДСП Красно село и ДСП Елин Пелин с препис от настоящото определение и с препис от определението за привременни мерки.

На ответника ДА СЕ ВРЪЧИ препис от отговора на насрещната искова молба и всички уточнения към него.

ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят в съдебно заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 8 СК.

ЗАДЪЛЖАВА ДСП Красно село и ДСП Елин Пелин след 15.10.2026 г. да изготвят социални доклади в изпълнение на функциите си по чл. 21, т. 15 ЗЗкрД, в който да застъпят становище за връзката на детето с всеки един от родителите; какъв е родителският капацитет на всеки един от родителите, какви са социално-битовите условия за отглеждане на детето при всеки от родителите, както и да посочат как се отразяват на детето определените от съда привременни мерки.

ПРИЕМА представените от страните до този момент писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА в двуседмичен срок от ТД на НАП справка за доходите на страните за последните 24 месеца.

ДА СЕ ИЗИСКА информация от Дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР разполага ли детето М. Г. А., ЕГН **********, с валиден паспорт.

ДОПУСКА изслушването на комплексна съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, вещите лица по която да дадат заключение по следните въпроси, след като се 1 запознаят с материалите по делото и проведат среща със страните и детето:

1. Какво е актуалното емоционално, когнитивно и психофизиологично състояние на всяко едно от трите деца? Налице ли са индикации за преживяна психотравма, породена от конфликта между родителите?

2. Каква е спецификата на емоционалната привързаност на всяко дете спрямо майката и спрямо бащата? Установяват ли се разлики в качеството на тази привързаност предвид различната възраст на детето?

3. Налице ли са индикации за започнал или осъществен процес на родителско отчуждаване спрямо някой от родителите? Използва ли детето заучени фрази, проявяват ли нелогична враждебност или страх, които не съответстват на реалния им житейски опит с този родител? От кой вид е родителското отчуждаване (alienation/estrangement), съответно какъв е генезисът му, каква е степента му?

4. Налице ли са данни детето да преживява вътрешен конфликт на лоялност в резултат на влошените взаимоотношения между страните? Чувства ли детето, че трябва да избират между родителите си, и налице ли е блокиране на емоциите и пасивност в присъствието на двамата родители поради страх от отхвърляне?

5. Страдат ли майката и бащата от психични заболявания, личностови разстройства, поведенчески дефицити или зависимости, които биха възпрепятствали адекватното упражняване на родителски права? Налице ли са данни за спорадична употреба на наркотични вещества?

6. Разполага ли всеки от родителите с необходимия психологически ресурс и умения да разпознава и задоволява емоционалните и физическите нужди на детето?

7. Какво е отношението на всеки родител към ролята и значението на другия в живота на детето? Демонстрират ли страните склонност към коопериране, или са склонни към обсебване, манипулации и саботиране на връзката на детето с насрещната страна?

8. С оглед възрастта на детето, неговите индивидуални потребности и установения родителски капацитет, какъв модел на отглеждане (напр. споделено отглеждане с равно разпределение на времето) би бил в негов висш интерес?

9. Съществуват ли психологически или психиатрични противопоказания за въвеждане на режим на споделено родителство по модела на редуване на седмици?

10. Има ли детето или родителите нужда от специализирана терапевтична подкрепа за преодоляване на кризата и възстановяване на комуникацията?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 800 евро, вносим поравно от страните в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещи лица д-р Анета Атанасова, клиничен и детски психолог и д-р Владимир Сотиров, психиатър, от списъка на вещите лица при Софийски градски съд, които ДА СЕ ПРИЗОВАТ след представяне на доказателства за внасяне на определения от съда депозит.

ЗАДЪЛЖАВА Г. М. А. в едноседмичен срок да посочи с молба по делото телефонния си номер.

УКАЗВА на вещите лица да се свържат със страните чрез наличните по делото 2 телефонни номера (за майката Н. В. Ф.: *; за бащата Г. М. А. – предстои да бъде посочен към този момент).

УКАЗВА на страните да окажат съдействие на вещите лица, като в противен случай съдът ще приеме за установени неизгодните за тях факти, за установяването на които е назначена експертиза. ПРЕДУПРЕЖДАВА ги, че това се прилага дори ако не отговарят на обаждания от вещите лица.

ДОПУСКА на всяка от страните по двама свидетели в режим на довеждане за доказване на родителския им капацитет.

УКАЗВА на страните, че насроченото съдебно заседание е единственото, в което ще бъдат разпитвани свидетели в режим на довеждане, освен при уважителни причини, за които се представят доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ всички останали доказателствени искания поради липсата на необходимост от тези доказателства за изясняване на спорните по делото факти.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото:

Предявени са искове с правно основание чл. 59, ал. 11 СК и чл. 127а, ал. 1 СК.

Ищцата Н. В. Ф. твърди, че след уреждането на отношенията между родителите с одобрено споразумение от 31.01.2018 г. по гр. д. № 1026/2017 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин (съгласно което родителските права за детето са предоставени на нея, а на бащата е определен широк режим на лични отношения (всяка събота и неделя с преспиване и 20 дни през лятото) ведно с месечна издръжка от 150 лв.), са настъпили съществени, трайни промени в обстоятелствата, които правят действащия режим несъвместим с найдобрия интерес на малолетното дете М. Г. А., роден на 16.12.2016 г.

В исковата си молба и последващите я уточняващи молби майката излага подробна хронология на отношенията си с ответника Г. М. А., като посочва, че съвместното им съжителство в периода от февруари 2015 г. до януари 2018 г. е било съпътствано от системен тормоз от страна на бащата. Тя описва тежък инцидент на насилие от 18.05.2016 г., при който е била подложена на побой и унижения в присъствието на свидетели , както и последвала хоспитализация през август 2016 г. поради риск от преждевременно раждане вследствие на преживения емоционален стрес. Твърди се, че този агресивен и деструктивен модел на поведение от страна на ответника се е запазил и развил след раздялата им, прераствайки в умишлена кампания за родителско отчуждаване и нанасяне на тежки психологически увреждания върху детето.

Майката обръща сериозно внимание на здравословното състояние на малолетния М., който страда от хиперкинетично разстройство на поведението (ADHD), диагностицирано от Клиниката по детска психиатрия „Св. Никола“ към УМБАЛ „А.ска“ през януари 2025 г., както и от бронхиална астма с преобладаващ алергичен компонент и тежки хранителни алергии към млечни продукти и яйца. Тя изтъква, че състоянието на детето изисква строго специфичен, предвидим и щадящ дневен режим, непрекъсната терапевтична подкрепа в училище (ресурсен учител, психолог и логопед) и спокойна домашна среда, каквато контактите с бащата напълно разрушават. Според твърденията на ищцата, подкрепени от доклад на мултидисциплинарен екип от 21.08.2023 г., детето е преживяло продължително излагане на домашно насилие, интегрирало е модели на страх и дълбока тревожност и 3 проявява „респект до степен на страх“ спрямо своя баща. Комуникацията с ответника поражда у малолетния тежък вътрешен конфликт на лоялност, емоционално претоварване и нервност, като непосредствено след всяко връщане от контактите с него детето е агресивно, трудно контролируемо, отказва да пише домашните си и показва поведенчески регрес, което налага дълъг период за неговото успокояване.

Като изключително сериозен довод за вредното влияние на бащата майката посочва системното му отчуждаващо и манипулативно поведение. Г. А. умишлено подкопава нейния авторитет, като пред детето я нарича с обидни епитети (като „животно“, „пещерняк“, „лоша, зла и подла майка“) . Наред с това бащата директно подтиква сина си към изричане на неистини пред социалните служби и органите на полицията, като му внушава лъжи от типа на: „ще казваш, че Красимир [партньорът на майката] те бие“ . Майката твърди, че бащата активно насърчава агресивни поведенчески модели у детето, като му внушава, че „трябва да се бие“ и „да не се плаши от бой“ . Това деструктивно въздействие е довело до тежък инцидент в училище през февруари 2026 г., при който М. участва във физически сблъсък с друго дете, пада и претърпява сериозна лицева травма – пълно избиване на постоянен зъб 11, наложило спешна хирургическа операция под обща анестезия в УМБАЛСМ „Пирогов“, последвано от скъпоструващо ендодонтско лечение на развилия се хроничен апикален периодонтит.

Допълнително се изтъква, че бащата проявява пълно безхаберие към образованието на детето, като системно отказва да го пуска на училище по време на личните им контакти, което е довело до натрупването на 22 неизвинени отсъствия само за месец октомври 2025 г. от 149 Средно училище „Иван Хаджийски“. Излагат се и твърдения за морално увреждащата среда, в която бащата поставя сина си – през 2019 г. той наема непълнолетната П. И. като детегледачка, с която впоследствие започва интимна връзка. По време на контактите с М. бащата е неглижирал грижата за него, за да се среща тайно с П. в тяхно скрито убежище („бърлогата“), в което е миришело на марихуана. Описан е и инцидент от 16.07.2022 г., при който ответникът се явява да вземе физически сблъсък с партньора на майката – К.К., в присъствието на детето и П. И.. На последно място, майката посочва, че ответникът е безработен от 2016 г., няма никакви доходи и имущество и не плаща присъдената издръжка, като е натрупал дълг в размер на 1570 лв.

Относно искането с правно основание чл. 127а от СК за пътуване в чужбина, майката твърди, че бащата злонамерено и системно отказва да даде писменото си съгласие за издаване на международен паспорт на детето и за неговото извеждане извън пределите на страната. Това негово поведение представлявало злоупотреба с родителски права, ограничавало правото на детето на свободно придвижване, отдих и участие в семейния живот на майката, която планирала ваканции в чужбина заедно със своя партньор К.К. и дядото на детето В.Н.Ф. Майката изтъква, че липсата на паспорт и невъзможността за пътуване поставят детето в изолация, пораждат у него излишен стрес и усещане за малоценност спрямо връстниците му .

Въз основа на тези доводи ищцата Н. Ф. моли съда:

1. Да измени определения режим на лични отношения на бащата с малолетното дете М., като се отмени правото на преспиване при него. Новият режим да се провежда само всяка първа и трета неделя от месеца за времето от 10:00 до 18:00 ч. в присъствието на 4 майката, на упълномощено от нея лице или в изцяло защитена среда под контрола на специалисти в Център за обществена подкрепа „Бъдеще“ в гр. София.

2. Да увеличи размера на дължимата от бащата издръжка от 150 лв. на 700 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване.

3. Да осъди бащата да заплаща месечна добавка по чл. 143, ал. 4 СК в размер на 250 лв. за покриване на специфичните нужди на детето (лекарства за астма, дентални процедури, терапевтична психологическа подкрепа, уроци по шахмат и плуване).

4. Да разреши на основание чл. 127а, ал. 2 СК малолетното дете М. Г. А. да пътува извън пределите на Република България, в държавите на континента Европа, Република Гърция и Република Турция, за неограничен брой пътувания за срок от 7 години (до навършване на пълнолетие), придружавано от своята майка Н. В. Ф., или от нейния баща (дядо на детето) В.Н.Ф.(ЕГН **********), без необходимост от изричното съгласие на бащата, като съдебното решение послужи за заместващо съгласие пред органите на МВР за издаване на международен паспорт на детето .