Решение № 664 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ружена Керанова

Членове:

Деница Вълкова

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Марияна Кр. П.а в присъствието на прокурора Б. Г. Д. като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200869 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби и допълнения към тях на адвокат П.

Н. и на Д. Р. - защитници на подсъдимия К. П. П., против решение № 62/11.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 52/2024 год. по описа на Апелативен съд – Бургас.

В жалбата на адвокат П. Н. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Същественото нарушение на процесуалните правила се обосновава с твърдение за липса на мотиви. Посочва се, че въззивният съд не се е произнесъл по съществени възражения на защитата, свързани с основанията за отвод на прокурора и с непредявяване на веществените доказателства. Отбелязва се, че превратно са тълкувани доказателствата, обосноваващи обстоятелствата от главния факт с основен акцент върху показанията на свидетелката Д. В.. С отказа на съда да допусне изслушване на трасологична експертиза според защитата обективната истина е останала неразкрита. Касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК според касатора 1 съществува поради отсъствие на квалифициращия признак по чл. 116, ал. 1, т.

6, пр. 2 НК – особено мъчителен за жертвата начин. Релевира се възражение за явна несправедливост на наказанието, по отношение на което не било мотивирано приложението на чл. 58, б. „а“ НК, нито вярно били оценени смекчаващите отговорността обстоятелства. Отправени са алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото на прокурора или на предходната инстанция, респективно за намаляване на наказанието.

Идентични искания са отправени в касационната жалба и допълнението към нея на Д. Р. – майка на подсъдимия, конституирана на основание чл. 91, ал. 2 НК като негов защитник. Към тях е добавено искане за намаление на размера на гражданския иск, който бил необосновано завишен.

На собствено основание този касатор релевира касационните поводи по чл.

348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Макар и различно словно формулирани, в значителната им част доводите в тази касационна жалба се препокриват с доводите на другия защитник. Към тях са добавени твърдения за незаконност на първоинстанционния съдебен състав; за нарушено право на защита поради невръчване на препис от писменото допълнение към въззивната жалба на повереника а. Д., както и за неоснователен отказ да се допусне поправка на протокола от съдебното заседание, проведено пред въззивния съд на 15.04.2024 г. Посочва се още, че изискванията за обективност, всестранност и пълнота на разследването не са спазени, поради което са направени погрешни изводи досежно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Във второ допълнение към касационната жалба (представено преди даване ход на делото във ВКС) защитникът доразвива предходните си съображения. Към тях добавя доводи за необоснованост и явна несправедливост на наказанието, както и довод за неразкриване на обективната истина поради неназначаване на СППЕ на св. В..

В съдебното заседание пред ВКС защитниците поддържат жалбите и допълненията към тях. Изричен акцент, включително с позоваване на съдебна практика, адвокат Н. поставя върху несправедливостта на санкцията и върху неправилното решение на апелативния съд да я завиши.

Подсъдимият К. П. П. поддържа казаното от защитниците. В последната си дума изразява съжаление за стореното.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Смята, че въззивното решение 2 съдържа ясен отговор на всички поставени от защитата въпроси. Определя за правилен подхода на апелативния съд, който е взел решение да увеличи наказанието. Пледира оспореният акт да бъде оставен в сила.

Частният обвинител и граждански ищец П. М. В. и поверениците й адв. Д. и адв. В. не се явяват в заседанието пред ВКС. Първият повереник е депозирал писмено възражение, в което поддържа неоснователност на касационните жалби във всичките им части.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 66/13.12.2023 г. по н. о. х. д. № 769/2023 год. на Окръжен съд – Бургас подс. К. П. П. е признат за виновен в това, че на 14.03.2022 г. в гр.

Бургас, в апартамент, находящ се на ул. „Хаджи Димитър“ № 9, ет. 2, направил опит умишлено да умъртви П. М. В., като деянието е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин и е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини /проведено високоспециализирано лечение/, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. с чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на осем години лишаване от свобода, търпими при първоначален „строг“ режим, като е приспаднато времето, пред което е бил задържан под стража по същото дело.

С присъдата подсъдимият П. е осъден да заплати на гражданския ищец П. В. 120 000 лева – обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лева искът е отхвърлен. Отхвърлен като недоказан е и гражданският иск за заплащане на 4 800 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди.

С присъдата разноските по делото са възложени на признатия за виновен подсъдим, като е извършено и произнасяне по веществените доказателства.

Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия, на защитата, на частния обвинител и граждански ищец П. В. и на нейните повереници.

3

С решение № 62/11.06.2024г. по в.н.о.х.д.№52/2024 г. на АС-Бургас тази присъда е изменена, като наказанието лишаване от свобода е увеличено на дванадесет години. В останалите части присъдата е потвърдена.

Това въззивно решение е предмет на касационна проверка – първа по своя ред.

Касационните жалби на двамата защитници са допустими като подадени в срок, от активно легитимирани лица и срещу акт, подлежащ на проверка по реда на глава двадесет и трета от НПК.

Разгледани по същество тези жалби са основателни единствено по отношение на претенцията за явна несправедливост на наказанието.

При произнасянето по същество двете касационни жалби ще бъдат разгледани общо поради сходните възражения и идентично релевираните в тях касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Допълнително ще бъдат обсъдени и сочените от защитника Р. доводи.

Преди да бъде сторено това изрично трябва да бъде посочено, че част от възраженията на касаторите – относимо основно към защитника Р. - са свързани с несъгласие с приетата от въззивния съд фактическа обстановка.

Това представлява възражение за необоснованост, което не е представлява касационно основание и по което касационният съд не следва да вземе отношение. В рамките на допустимост на касационното произнасяне остават следните наведени от касаторите доводи:

1. По твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила

1.1. Неоснователно е твърдението на защитника Д. Р. за незаконност на съдебния състав, постановил първоинстанционната присъда. Твърдението за 4 наличие на този порок, респективно за нарушение на чл. 6, §1 КПЧОС, е изведено от неспазените, според касатора, правила за случаен подбор на съдебните заседатели по делото. Неспорно в принципен план е, че хипотеза за незаконен състав е възможно да се обмисля, ако в него са включени съдебни заседатели, избрани в нарушение с правилата за случаен подбор по чл. 15 от Наредба № 7 от 28 септември 2017г. за съдебните заседатели (обн. ДВ, бр. 81 от 10 октомври 2017 г.). В конкретния случай опасенията на касатора относно начина на формиране на съдебния състав нямат обективно оправдание и това е така, защото и тримата съдебни заседатели са подбрани на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение в ЕИСС. Доказателство за последното са приложените на л. 21 - 23 от първоинстанционното дело протоколи, от които е видно, че чрез автоматичен начин на разпределение като съдебни заседатели са определени Г. У., Я. К. и П. Г.. С участие на последните, като част от състава на „съд, създаден в съответствие със закона“, е постановена и първоинстанционната присъда по делото.

1.2. Неоснователно е твърдението на адв. Н., а и на касатора Р., която на собствено основание претендира липса на мотиви, че въззивният акт представлява буквален и механичен препис на мотивите към първоинстанционната присъда. Елементарният прочит на въззивното решение показва, че по обем то надхвърля почти два пъти обема на мотивите към присъдата на окръжния съд. Разбира се, не обемът на съдебния акт, а съдържателната му част, го определя като такъв издаден в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК. Във въззивното решение са възпроизведени основното съдържание на първоинстанционната присъда, доводите на страните, изложено е становището на съда по фактите, доказателствата и правото, изтъкнати са съображения по въпроса с наказанието и отделно, подробно и аргументирано е отговорено на всеки значим довод на страните, релевиран във въззивните жалби и в хода на пренията пред апелативния съд. В контролирания съдебен акт няма механично възпроизвеждане на изводите на първия съд, а самостоятелно установяване на релевантните факти, собствен критичен анализ на доказателствената съвкупност, суверенна оценка на доказателствените материали и независима правна интерпретация на приетата фактология. Аргументацията във въззивния акт е съответна и на европейският стандарт, според който чл. 6, § 1 от КПЧОС задължава в peшeниятa си 5 cъдилищaтa дa пocoчвaт мoтивитe, нa ĸoитo ce ocнoвaвaт, без да изиcĸвa пoдpoбeн oтгoвop нa вceĸи довод, а единствено обосноваване на въпросите с решително значение за изхода на производството. Така Zауіdоv v. Аzеrbаіјаn nо. 5386/10, § 91, 24 Маrсh 2022, Bonev v. Bulgaria no. 49443/17 от 12 Мarch 2024.

1.3. Неоснователно касаторът Д. Р. твърди, че невръчване на защитата и на подсъдимия на препис от писменото допълнение към въззивната жалба на повереника а. Д. е нарушило съществено и необратимо правата им в производството. Пред апелативния съд първоинстанционната присъда е била обжалвана от двамата защитници, от двамата повереници и от самия граждански ищец и частен обвинител П. В.. Преди да изпрати делото на въззивната инстанция съдия от ОС-Бургас, в изпълнение на задълженията си по администриране на жалбите и на основание чл. 321 НПК, е разпоредил връчване на преписи от тях на заинтересованите страни. На 29.03.2024 г. след образуване на въззивното производство и преди даване ход на делото един от поверениците - а. Д., е депозирал допълнение към своята въззивна жалба (л.

91 от въззивното дело), в което е обосновал причините, поради които иска увеличение на наказанието и на размера на гражданския иск. Допълнителната въззивна жалба не е била връчена на останалите страни в производството и на повереника а. В., като с резолюция на председателя на състава тя единствено е била приложена по делото. Допълнителната въззивна жалба на адв. Д. не е била оповестена от съда и в проведените на 08.04.2024 г. и на 15.04.2024 г. открити съдебни заседания по делото, на които този повереник не е присъствал. По този начин е допуснато нарушение на процесуалните правила.

То обаче не би могло да бъде преценено като съществено, тъй като изложените в допълнителната жалба на адв. Д. съображения са били релевирани и във въззивната жалба на другия повереник – а. В., препис от която подсъдимият и защитниците му са получили още преди делото да бъде изпратено в апелативния съд. При това положение не би могло да се приеме, че тези страни са били поставени в условията на процесуална изненада и са били лишени от възможността да организират защитата си, тъй като не са разбрали поради какви причини се иска увеличаване на наказанието и на размера на гражданския иск.