Решение № 153 от 07.07.2017, Окръжен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 155 гр.Габрово,7.07.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.ТОПАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : при секретаря..В.Григорова и в присъствието на прокурора Александър Александров, като разгледа докладваното от съдия Топалова гр.д. № 7 по описа за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.

В исковата молба се твърди, че на 11.06.2010 г. било образувано досъдебно производство -следствено дело № 21/20Юг. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура гр.Габрово срещу К.Н.В. за престъпление по чл. 133 от НК.С Постановления от 02.12.2010. на следовател в ОСлО на Окръжна прокуратура гр.Габрово по посоченото досъдебно производство, ищците К.Н.В. и П.Д.В. били привлечени като обвиняеми за това, че за времето 09.00ч.- 11,ООч. на 1 1.06.2010г. в имота си в местността „Манга", парцел № 045016 в гр.Дряново, обл.Габрово не осъществили достатъчно контрол върху дворното си куче, порода „Немско овчарско куче" с име „А." и по непредпазливост допуснали причиняване на тежка телесна повреда, изразяваща се в „осакатяване/загуба на по-голямата част/ на дясната ръка на С.Т.Й. - престъпление по чл. 133 предл. 1 от НК. С постановленията от 02.12.2010 г. на двамата обвиняеми е взета мярка за неотклонение „подписка".На 17.02.2011 г. Районна прокуратура гр.Габрово изготвила обвинителен акт против К.Н.В. и П.Д.В. и същият е внесен за разглеждане в Районен съд Дряново, където е образувано НОХД № 37/2011г. По делото били проведени шест открити съдебни заседания, като представителят на прокуратурата поддържал обвинението и пледирал за осъдителна присъда. На 21.12.2011 г. Районният съд в гр. Дряново постановил Присъда № 99 , с която ищците били признати за виновни по повдигнатото обвинение и всеки от тях осъден по на три месеца лишаване от свобода, като изпълнението било отложено на основание чл.66 ал. 1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.Присъдата била обжалвана от ищците пред Окръжен съд Габрово, където било образувано ВНОХД № 1/2012г. По делото били проведени три съдебни заседания със събиране на нови доказателства.

Представителят на окръжна прокуратура заел становище, че обвинението е недоказано, но не го оттеглил. С Присъда № 80/23.05.2012г. окръжният съд отменил постановената от районния съд присъда в осъдителните й части, вместо което ищците били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение.

Против постановената от окръжния съд присъда била подадена касационна жалба от конституирания по делото частен обвинител пред ВКС. Образувано бил наказателно дело 1194/2012 г. на ВКС.

В проведеното съдебно заседание представителят на прокуратурата изразил становище за основателност на жалбата. С Решение № 399/16.10.2012 г. ВКС отменил присъдата по ВНОХД № 1/2012г. на ГОС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.При новото разглеждане на делото, образувано с номер ВНОХД 160/2012 г. на ГОС били проведени две съдебни заседания и на 09.01.2013 г. окръжният съд постановил Присъда № 1/09.01.2013г., с която е отменил постановената от районния съд присъда в осъдителните й части, вместо което ищците отново били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение. Прокурорът от окръжна прокуратура изразил становище, че позицията му относно вината на двамата подсъдими е разколебана, но изрично посочил, че поддържа обвинението и че няма да го оттегли.Присъдата отново била обжалвана пред ВКС от частния обвинител. С Решение № 286/21.02.2014г. по н.д.№ 925/2013 г. ВКС отменил изцяло въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ГОС.Поради липса на надлежен състав в Окръжен съд Габрово, делото било изпратено за разглеждане на Окръжен съд Ловеч, където било образувано ВНОХД № 103/2014г. на ЛОС. Пред Ловешкия окръжен съд били проведени четири заседания, в които отново са събирани доказателства. Представителят на прокуратурата е изразил становище, че осъдителната присъда на първоинстанционния съд следва да бъде оставена в сила.

На 30.10.2014 г. по делото е постановена присъда, с която е отменена постановената от районния съд присъда в осъдителните й части, вместо което ищците били признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение.Постановената присъда отново била обжалвана от частния обвинител пред ВКС. В проведеното съдебно заседание, представителят на ВКП заел становище за основателност на жалбата. С Решение № 116/2 1.07.2015 г. по образуваното н.д.№ 75/2015 г. ВКС оставил в сила присъдата по ВНОХД № 103/2014г. на Окръжен съд Ловеч. По този начин, след наказателно производство, продължило около 5 години, ищците били окончателно оправдани.

Следствие неоснователно повдигнатото от Районна прокуратура Габрово обвинение за извършено престъпление от общ характер, което въпреки многобройните доказателства за липса на виновно и противоправно поведение на подсъдимите не било оттеглено и поддържано от прокуратурата във всички фази на производството, ищците претърпели имуществени и неимуществени вреди.Неоснователните обвинения причинили на ищците множество негативни преживявания - стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, отразили се на психическото и здравословното им състояние, на личния им и социален живот.Към момента на образуване на наказателното производство и повдигане на обвиненията ищецът К.В. работел като полицейски служител, а ищата - като санитар в ЦСМП Дряново. Двамата се ползвали с авторитет пред колеги, близки, познати и съграждани. Предвид служебното си положение ищецът бил силно притеснен, че обвинението в престъпление, при което е причинена тежка телесна повреда на човек, респ. осъдителна присъда против него за такова престъпление, могат да доведат до сериозни проблеми в работата му, вкл. до уволнението му.

Ищцата се притеснявала, както за себе си, така и за съпруга си и за неговата работа, тъй като той основно издържал семейството.

Инцидентът, във връзка с който ищците са подведени под наказателна отговорност, повдигането на обвинения спрямо тях, както и развитието на наказателното производство, били отразени в множество централни и регионални, електронни и печатни медии и станали известни на широк кръг лица. Ищците изпитвали силни притеснения от тези публикации и отражението им върху общественото мнение спрямо тях.

Ищците срещали негативната оценка на своите съграждани, колеги и познати за това, че гледат в имота си кучета и че те са опасни. Понесли много упреци и обиди, че са допуснали тяхно куче да причини тежки телесни увреждания на пострадалата възрастна жена. Всички техни познати и близки започнали да ги гледат с недоверие и укор и отказвали да посещават дома им, като казвали, че се страхуват. Други лица, извън прякото им обкръжение, говорили, че кучетата им са убийци. Ищците били обект на непрекъснати коментари в гр.Дряново, където живеят и по местоработата им.

През целия ход на наказателното производство те изпитвали тревога, били разстроени и напрегнати. Всяка получена призовка и участие в съдебни заседания носили нов емоционален стрес и напрежение за ищците. Двукратната отмяна на оправдателните присъди от ВКС и връщане на делото за ново разглеждане, засилило притесненията им, че могат да бъдат осъдени. Ищците започнали да страдат от безсъние, станали нервни и раздразнителни, което се отразявало и на семейните им отношения и на работата им.Взетата им мярка за неотклонение „подписка" налагала ограничения на личната им свобода и правото им на свободно придвижване, като те се притеснявали да напускат населеното място, където живеят, за да не им бъде наложена по-тежка мярка.Притеснявали се и от това, че евентуална осъдителна присъда срещу тях, въпреки, че не са виновни, ще даде основание за предявяване на граждански иск от пострадалата и това ще се отрази пагубно на имотното им състояние.Претърпените вследствие на неоснователните обвинения неимуществени вреди ищците оценяват на сумата 150 000 лева за всеки от тях.

Неоснователните обвинения станали причина ищците да претърпят и имуществени вреди в общ размер на 300 лв.

/ по 150 лв. за всеки от тях/ заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита в досъдебното и съдебното производство - по 50 лв. за осъществяване на правна защита по следствено дело № 21/2010 г. и 200 лв.

- за осъществяване на правна защита по н.д.№ 925 /2013г. на ВКС.

Иска се Прокуратура на Р България да бъде осъдена да заплати на К.Н.В. и П.Д.В. сумата от по 150 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и по 150 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 21.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски, а на пълномощника на ищците - адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА, предвид обстоятелството, че защитата по настоящото дело се осъществявала безплатно.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на РБ, с който се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани.

Прокуратурата не можела да отговаря за продължителността на съдебната фаза на процеса.През този период на процеса, делото се е намирало в съда и други правни субекти, различни от Прокуратурата са били отговорни за своевременното разглеждане и решаване на същото.Продължителността на наказателното обвинение в съдебната фаза на процеса била резултат от нееднократно отлагане на съдебните заседания и връщане на делото на предходна съдебна инстанция поради констатирани процесуални нарушения, допуснати от отделни съдебни състави.Неоснователно била и претенцията на ищците за вреди от факта, че Прокуратурата не оттеглила обвинението, тъй като такава законова възможност не съществувала за представителите на обвинението в съдебна фаза на процеса с оглед разпоредбите на НПК, както и факта, че Прокуратурата не можела да се държи отговорна за действията на друг участник в процеса -частния обвинител. Прокуратурата не носела отговорност и за извършените публикации в медиите.Освен това от представените към исковата молба доказателства не се установявало настъпването на релевирания вредоносен резултат и неговият паричен еквивалент.Размера на обезщетението за неимуществени вреди се определяло от характера на неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на психичното и физическо здраве на увредения, продължителността на търпенето на тези вреди и последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на увредения. В настоящия случай такива неимуществени вреди не се доказват .При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следвало да съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно установената практика на ВКС, включително с решения по реда на чл. 290 от ГПК, според която размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включвала винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Претендираното обезщетение не съответствало на тежестта на обвинението, на броя и интензитета на извършените процесуално-следстевни действия с участието на ищците, които не са се отразили на обичайното им ежедневие.Наказателното обвинение спрямо ищците в досъдебната фаза на процеса е само в рамките на два месеца, като нямало данни, освен взетата спрямо тях мярка за неотклонение „Подписка" да са прилагани други мерки за процесуална принуда.Не били представени доказателства за вредите, които ищците сочели и за съществуваща пряка причинна връзка между тях и дейността на Прокуратура на Република България.Нямало представени никакви доказателства за твърдините душевни страдания, срам и унижения, дискомфорт, за влошено здравословно състояние, настъпило психическо и морално увреждане от повдигнатото обвинение.Нямало никакви доказателства, обосноваващи връзка между воденото наказателно преследване срещу ищците и твърдените последици, основаващи неимуществената претенция по основание и размер.Твърди се още, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическите стандарти в Република България и било в разрез с принципа на обезвреда по смисъла на ЗОДВ по конкретния случай. В случай, че съдът приеме исковете за основателни, то размерът бил прекомерно завишен и не бил в съответствие с чл. 52 ЗЗД и установената трайна съдебна практика в аналогични случаи.

Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/137069f8-7839-442a-9f65-3ffd0fb4717a