Решение № 219 от 02.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Велико Търново , 02.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Ирена Колева

Лилия Ненова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20204100500570 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК 203670940, чрез юрисконсулт П. Б., против Решение № 69/11.03.2020г. по гр.дело № 29/2019г. по описа на Районен съд-Г. О., с което първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу З. З. М., ЕГН **********. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявените искове, като е приел, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 251.65 лв., представляваща неизпълнено парично задължение – главница по Договор за паричен заем № 5384955/21.09.2017г., ведно със законната лихва от 27.09.2018г. до окончателното изплащане, за която е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2334/01.10.2018г. по ч.гр.дело № 1936/2018г. по описа на ГОРС и е отхвърлил исковата претенция в останалата част – за главницата от уважения размер до пълния предявен размер от 600 лв., за сумата от 83.27 лв. – договорна лихва за периода от 21.10.2017г. до 19.04.2018г., за сумата от 248.43 лв. – такса за експресно разглеждане и отпускане на кредит, за сумата от 248.43 лв. – неустойка за неизпълнение на задължение за периода 25.09.2017г. – 19.04.2018г., за сумата от 245 лв. – такса за събиране на вземането и за сумата от 55.26 лв. – мораторна лихва за забава за периода 22.10.2017г. – 20.09.2018г. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника в процеса - "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, жалбоподател в настоящото производство. Жалбоподателят счита, че в частта, в която са отхвърлени исковите 1 претенции, съдебният акт е неправилен, като излага подробни съображения в тази насока.

Счита за неправилни изводите на съда за нищожност на договорните клаузи, на които ищецът е основал вземанията за лихва, такси и неустойка, водещи до нищожност на договора за заем на основание чл.23 от ЗПК, както и за недоказаност на твърдението за дължимост на останалата част от претендираната главница до сумата от 600 лв. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо него съдът да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искови претенции. Претендира разноски за заплатена държавна такса, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, чрез назначения й особен представител, в който заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и наведените с нея оплаквания, съответно за правилност, законосъобразност и обоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като излага, че формираните от съда изводи почиват на нормативната уредба и събраните по делото доказателства.

В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът поддържа в писмена защита изложените във въззивна жалба доводи за неправилност на атакувания акт. Поддържа претенцията си за разноски, включително и за заплатено възнаграждение на особения представител, назначен на въззиваемата страна.

Ответната по жалбата страна, чрез назначения особен представител – адвокат П.К., заема становище за неоснователност на развитите в жалбата оплаквания по съображения, подробно изложени в отговора на въззивната жалба.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Районен съд – Г. О. е било образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД срещу З. З. М., с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.240 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, с която е поискано да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на дружеството сумата от 600 лв., представляваща неизпълнено парично задължение – главница по Договор за паричен заем № 5384955/21.09.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, сумата от 83.27 лв. – договорна лихва за периода от 21.10.2017г. до 19.04.2018г., сумата от 248.43 лв. – такса за експресно разглеждане и отпускане на кредит, сумата от 248.43 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата от 245 лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение и сумата от 55.26 лв. – мораторна лихва за забава върху непогасената главница за периода 22.10.2017г. – 20.09.2018г., за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 2334/01.10.2018г. по ч.гр.дело № 1936/2018г. по описа на ГОРС . В исковата молба ищецът е посочил, че вземането произтича от цитирания по-горе договор за паричен заем, сключен между „В. К.“ ООД и З.

З. М. при спазване разпоредбите на ЗПК, по силата на който на последната, в качеството й на заемател, бил предоставен паричен заем в размер на 600 лв. Излага, че поради постигнатото между страните съгласие, с част от предоставената в заем парична сума се погасявало изцяло задължението на ответницата по друг сключен между страните договор за заем № 5384392/18.09.2017г., а остатъкът от заемната сума бил предаден на същата срещу РКО от 21.09.2017г. Посочва, че последната се задължила да върне заемната сума съгласно условията на договора, като заплати такава в общ размер от 931.70 лв. на седем месечни погасителни вноски, всяка в размер на 133.10 лв., включваща главница, уговорената договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 248.43 лв. Заемателят поел и задължение в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора 2

– поръчител, отговорящ на посочените в договора условия или банкова гаранция, което ищецът твърди, че ответницата не изпълнила, поради което е начислена и неустойка за неизпълнение в претендирания размер. Излага, че ответницата дължи и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение съгласно Тарифа на „В. К.“ ООД, актуална към датата на сключване на договора за заем, включващи суми за направени телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения и за ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Твърди, че ответницата не е извършвала никакви плащания по договора, включително и до уговорения краен срок за издължаване – 19.04.2018г., поради което същата дължи и обезщетение за забава върху непогасената главница за посочения по-горе период. Посочва, че вземанията по процесния договор за заем били прехвърлени от „В. К.“ ООД на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016г. и Приложение № 1/02.05.2018г. към него на основание чл.99 ЗЗД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Поради това ищецът подал заявление по чл.410 ГПК за дължимите суми, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1936/2018г. по описа на Районен съд-Г. О., по което се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за вземанията по договора. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК и след дадени указания от съда по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, ищецът подал настоящата ИМ.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е подал писмен отговор на ИМ, в който е заел становище за недопустимост на предявените искове с оглед липсата на активна процесуална легитимация на ищцовото дружество поради това, че уведомлението за извършената цесия не е достигнало до длъжника и същата не е породила действие спрямо него, респ. за тяхната неоснователност поради наличието на множество нарушения на ЗПК, обосноваващи нищожност на договора за заем. Оспорва претенцията за главница по размер поради липсата на доказателства, че уговореното в договора прихващане е породило действие.

С определение от 01.11.2019г. съдът е конституирал като трето лице – помагач на страната на ищеца в процеса „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на приобретател на спорното право, доколкото същото е придобило въз основа на договор за цесия от 03.05.2019г. вземанията по процесния договор за заем.

За да отхвърли исковите претенции за лихва, такси и неустойка, първоинстанционният съд е приел, че посочените вземания се основават на договорни клаузи, водещи до нищожност на договора за заем на основание чл.22 от ЗПК, както и е счел за недоказано твърдението за дължимост на останалата част от претендираната главница.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

3

Не се спори по делото и събраните доказателства установяват, че между страните е възникнало валидно правоотношение по силата на процесния договор за паричен заем, както и че с оглед извършеното прехвърляне и надлежното уведомяване на заемополучателя, цесията му е противопоставима и легитимира ищеца като надлежен титуляр на вземанията по него. Според договора, в полза на ответника е предоставен паричен заем в размер на 600 лв., който следвало да се върне на 7 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 133.10 лв., включваща главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 40.30%.

Общият размер на задължението по договора възлиза на 931.70 лв. ГПР е в размер на 49.47%. Уговорено е, че за извършената допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за отпускане на заема заемателят дължи такса в размер на 248.43 лв. /чл.1 ал.3 от договора/. Съгласно чл.5 ал.1, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – 1/ поръчител-физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания – да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1 000 лв., през последните пет години да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош от 401 „Редовен“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството на заемател или 2/ банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл.3 ал.1 т.7, валидна до 30 дни след падежа за плащане по договора. В чл.5 ал.2 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 248.43 лв., разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска, като в този случай дължимата вноска е в размер на 168.59 лв., а общото задължение по договора – 1 180.13 лв.

Договорът за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване на заетата сума. Видно от приложения по делото РКО, неоспорен от ответната страна, част от заетата сума – в размер на 251.65 лв., е била предадена на ответника в дена на сключване на договора. В същия е вписано, че между страните е постигнато съгласие с подписването му да се рефинансира текущо задължение на заемателя по договор за заем № 5384392/18.09.2017г., възлизащо на сумата от 348.35 лв., чрез цялостното му погасяване със заетата по новия договор парична сума. Последният съдържа и изявление на страните за прихващане на насрещни изискуеми задължения – от заетата сума по договора да се прихване задължението на заемателя по посочения по-горе договор от 18.09.2017г., а разликата до пълния размер на заетата сума да бъде предадена на заемателя. Следователно, посочената от страните цел на сключване на заемния договор е рефинансиране на съществуващо задължение по предходен договор. Посочените изявления в договора не могат да се приемат като нищо друго, а като признание на съществуващ дълг и разсрочване на плащането съгласно договореностите в него. С оглед направеното от ответната страна оспорване по делото не са ангажирани доказателства, установяващи, че целените последици – да се погаси задължението по предходен договор, са настъпили. Такъв договор не е представен по делото, за да се установи по несъмнен начин какво е било „старото“ задължение – било ли е то действително или не, т.е. да се установи наличието на валидно старо задължение. Експертното заключение не установява реално погасено ли е задължението по предходния договор между страните, за да се приеме, че реалният характер на договора за заем не се нарушава и дори да не е получил остатъка от сумата по него, ако ответникът е поел друго свое задължение, то съответно е получил реално премахването на един пасив от своя патримониум. Ето защо, настоящият състав намира за правилен извода на съда за неоснователност на претенцията за главница за сумата над 251.65 лв. до пълния предявен размер от 600 лв.