Определение № 250 от 05.03.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Габрово, 05.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500104 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, подадена чрез пълномощника юрк. И. Н. срещу разпореждане на Севлиевски районен съд по ч.гр.д. № 1649/2024 г., в частта в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите 1460,90 лв.- възнаградителна лихва, както и сумата от 622,92 лв. – обезщетение за забава.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението за претендираните суми. Сочи, че обстоятелствата изложени в заявлението, при които са сключени договорите за потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащане на дълга на длъжника от поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на основание чл. 143, ал.1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК в полза на заявителя срещу длъжника за претендираните суми. Сочи, че договорът за поръчителство е валидно сключен. Счита, че неправилно заповедния съд е приел, че поръчителството следва да бъде включено при изчисляването на ГПР, съответните клаузи от договора следва да са действителни. При определяне на реалния ГПР дали съответства на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съдът не следва да взима предвид клаузите по договора предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя.

Недействителните клаузи на лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид не могат да доведат до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Сочи, че в конкретния случай изискванията за съдържанието на договора са спазени, посочен е лихвен процент и ГПР. Наличието на други клаузи, които съдът е приел за нищожни, чрез които се заобикаля закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство не представлява неспазване на изискванията на закона. Моли да се отмени атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта за сумите 1460,90 лв.- възнаградителна лихва, както и сумата от 622,92 лв. – обезщетение за забава, като неправилно и незаконосъобразно.

1

Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Габровски окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Габровския районен съд е образувано по заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу К. Г.

А.. Във връзка с подаденото заявление е образувано ч.гр.д. № 1649/2024 г. по описа на РС – Севлиево за заплащане на следните суми: 4 465,12 лв. – представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2755213; 1 460,99 лв. възнаградителна лихва за периода 31.07.2023 г.-12.06.2024 г.; 622,92 лв. - обезщетение за забава за периода 01.08.2023 г. – датата на подаване на заявлението в съда -26.09.2023 г., разноски в заповедното производство, от които 130,98 лв. за платена държавна такса и 75,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Паричното вземане е за задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Ай тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по силата на Приложение № 1 от дата 21.06.2024 г. към Договора за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 21.06.2024 г.

В заявлението са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането: на 07.04.2023 г. между „Кредисимо“ ЕАД и К. Г. А. е сключен договор за потребителски кредит № 2755213, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, като кредитополучателя се е задължил при условията и сроковете да договора да усвои и върне като заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.

Между „Ай тръст“ ЕООД и К. Г. А. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя, по договор за потребителски кредит № 2755213.

Поради неизпълнение на задължението си, договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

Посочват, че заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е регистриран в системата за сигурно електронно връчване, поддържана от Държавна агенция „Електронно управление“ и използва метод за връчване чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съгласно чл. 3, §37 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета то 23 юли 2014 г.

С разпореждане № 10 от 02.01.2025 г., заповедният съд е приел, че вземанията, за които се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в настоящото производство, се основават на договор за потребителски кредит № 2755213/07.04.2023 г. /сключен между „Кредисимо“ЕАД и длъжника/ и договор за предоставяне на поръчителство от 07.04.2023 г.

/сключен между „Ай Тръст” ЕООД и длъжника/. Двата договора формално представляват 2 отделни такива, но следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани, посредством клаузата на чл. 4 от договора за потребителски кредит, предвиждаща предоставяне на обезпечение на кредита, чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице.

С клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит е вменено задължение на кредитополучателя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението за кредит, което е необходимо условие за отпускане и усвояване на сумата, предмет на договора за кредит. В тази връзка съдът е съобразил, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит /каквито са посочените вземания/, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.

Приел е, че размерът на лихвата е 39,32 % и е фиксиран за целия период на договора.

Видно от договора размерът на ГПР е 47,24 %, като не е посочено какво се включва в него.

Поради изложеното съдът е приел, че има вероятност ГПР да не включва само и единствено лихвения процент, тъй като е налице разлика в размера им. Вероятно в ГПР са включени и други такси, но предвид формулировките в договора, не може да се определи какви точно такси са включени в ГПР и как същите се отразяват на размера му.

Предвид изложеното заповедния съд приел, че депозираното заявление по чл. 410 от ГПК следва да се отхвърли за сумите 1 460,90 лв.- възнаградителна лихва, както и сумата от 622,92 лв. – обезщетение за забава.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и съобразно закона, Габровският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно, а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор, сключен с потребител, както и за съответствие със закона и добрите нрави, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция, по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд извършва служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на клаузи от договора със закона и добрите нрави.

С потребителя са сключени два договора, които произхождат от едно и също правоотношение, като двете са взаимосвързани, съгласно чл. 4 от договора за потребителски кредит. И двата договора са договори сключени с потребител и кредитополучателят се явява потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, поради което се приложими разпоредбите на ЗЗП.

В случая разходите за заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство, дължими от длъжника, са пряко свързани с договора за потребителски кредит, тъй като се заплащат за услуга в полза на заемодателя, заложена като изискване за предоставяне на заема, съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от договора за кредит. Установява се, че кридитодателя и поръчителя за свързани лица по смисъла на § 1от ДР на ТЗ, като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД /съгласно данните от ТРРЮЛНЦ/, което по своята същност е заобикаляне на разпоредбата на чл.11, т. 10 от ЗПК.

3

По силата на сключения договор за поръчителство, съгласно чл. 2, т.1 от него, поръчителят ще отговаря за връщане на сумата от 4465,12 лв., което се явява близо до размера на отпуснатата главница и води до допълнително и значително оскъпяване на ползвания заем. Възнаграждението на поръчителя е следвало да бъде включено в ГПР, като включването му ще надвиши законоустановения размер от петкратния размер на лихвата и по този начин се нарушава правилото на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При изчисляването на ГПР следва да бъдат включени всички разходи. Неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва да се приеме, че договорът за потребителски кредит е недействителен. Санкцията за неспазване на императивното изискване се изразява в лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т. е. потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита.

При извод за изначална недействителност на договора за потребителски кредит и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 ЗЗД се извежда, че предоставеното поръчителство обезпечава единствено размера на чистата стойност по него.

Воден от гореизложеното съдебният състав подадената частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е неоснователна и разпореждането на районния съд следва да бъде потвърдено.

Във връзка с гореизложеното, Габровски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 10 от 02.01.2025 г. постановено по ч.гр.д. № 1649/2024 г. по описа на Районен съд - Севлиево.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4