Определение № 420 от 17.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 17.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900768 по описа за 2021 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ФАЙН БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148021254, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ***, срещу „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК

202418727, със седалище и адрес на управление с.Гроздьово, общ.Долни чифлик.

При служебна проверка относно допустимостта на производството съдът констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1 ГПК и чл. 128 ГПК, а предявеният иск е допустим.

Релевираното в отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска по чл.240 от ЗЗД поради злоупотреба с права, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.3 от ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Цитираната разпоредба предвижда специален състав на деликтна отговорност за вреди. Злоупотребата с процесуални права не обуславя сама по себе си недопустимост на производството, поради което не подлежи на разглеждане от съда, пред който делото е висящо. Въпросът дали е осъществен фактически състав на злоупотребата с процесуални права е от компетентността на съда, сезиран с иска за вреди от непозволено увреждане. По изложените съображения възражението на ответника за недопустимост на главния иск следва да бъде оставено без уважение.

Обективираното в отговора на допълнителната искова молба искане за изпращане на обратния иск на компетентния съд по подсъдност следва да бъде оставено без уважение, тъй като на разделяне, респективно на прекратяване и изпращане по подсъдност, подлежат само искове, които са били приети за разглеждане. В случая с Определение №88/17.01.2022г. съдът е оставил без уважение искането на ответника за приемане за съвместно разглеждане в настоящото производство на предявения от него срещу третите лица-помагачи обратни искове, с което правораздавателната му компетентност по тези искове се е изчерпала и не е налице процесуална 1 възможност за предприемане на последващи процесуални действия по същите. Разпоредбата на чл.118, ал.2 от ГПК намира приложение само при първоначално предявени искове, но не и при усложненията в процеса, при които различната родова подсъдност въобще е пречка за последващото обективно съединяване. С това не се преклудира възможността на ответника да упражни правото си на иск чрез предявяването му пред компетентния да го разгледа съд.

Съдът намира, че не са налице сочените от ответника основания на чл.

29, ал.4 от ГПК за назначаване на особен представител на ищцовото дружество поради конституирането на неговия управител и едноличен собственик на капитала като трето лице помагач на страната на ответника.

Това е така, тъй като в случая интересът на третото лице съвпада с този на ищеца от уважаване на главния иск, доколкото евентуалната му основателност се предпоставя от извода, че договорът за заем не е сключен във вреда на представлявания. Уважаването на иска би имало за последица екскулпиране на мнимия представител, поради което интересите му не са в конфликт с тези на представляваното от него ищцово дружество, а напротив кореспондират с тях.

От друга страна, доколкото исковата молба е подадена чрез адв.Я., конституирането му като трето лице-помагач на страната на ответника изключва участието му и в качеството на процесуален представител на ищеца, поради което на последния следва да бъде дадена възможност да потвърди действието по подаване на исковата молба, в случай, че я поддържа.

С оглед надлежно извършената двустранна размяна на книжа съдът намира, че на основание чл. 267 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните и третите лица – помагачи, конституирани с Определение №88/17.01.2022г., на които да се съобщи проект за доклад по делото. Съдът с л е д в а да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими и да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Предвид естеството на предявените искове производството по делото следва да се разгледа по реда на глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.

Мотивиран от изложеното съдът намира, че следва да се премине към разглеждане на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ възражението на ответника за недопустимост на предявения главен иск с правно основание чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изпращане на предявения от него срещу третите лица-помагачи обратен иск на компетентния съд по подсъдност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за назначаване на 2 особен представител на ищеца на основание чл. 29, ал.4 от ГПК.

У К А З ВА на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да приподпише исковата молба чрез органен или упълномощен представител, различен от адв. Я., или да потвърди действието по подаването й, в случай, че я поддържа.

При неизпълнение в срок производството по делото ще бъде оставено без движение.

УКАЗВА на ищеца, че поради конститиурането на адв.Я. като трето лице-помагач на страната на ответника, е налице несъвместимост с качеството му на пълномощник на ищеца, поради което занапред следва да организира защитата си чрез друг процесуален представител.

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 03.06.2022г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните , като им се връчи копие от настоящото определение, а на третите лица помагачи, конституирани с Определение №88/17.01.2022г., да се връчат и преписи от допълнителната искова молба и допълнителния отговор.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на третите лица помагачи Н. ХР. М. и ЯВ. Н.

ЯК. в двуседмичен срок от уведомяването, но не по-късно от насроченото съдебно заседание, да изразят становище по исковете.

ИЗГОТВЯ проект за доклад на делото:

Производството е образувано по предявени от „ФАЙН БИЛД“ ЕООД, ЕИК 148021254, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, ***, срещу „ЕСО БИЛД“ ЕООД, ЕИК

202418727, със седалище и адрес на управление с.Гроздьово, общ.Долни чифлик, искове с правно основание чл.240, ал.1 и 2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60000лв., представляваща главница по договор за заем от 27.07.2021г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане, сумата от 2634лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 04.08.2021г. до 07.09.2021г. и сумата от 34800лв., представляваща неустойка за забава в размер на 1% от дължимата сума за всеки просрочен ден за периода 08.09.2021г.-04.11.2021г., както и сумата от 355лв., представляваща разноски в обезпечителното производство, евентуално съединени с иск с правно основание чл.55, ал.1, пред.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 60000лв., подлежаща на връщане поради получаването й от ответника на 03.08.2021г. при изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 04.11.2021г. до окончателното плащане, както и сумата от 355лв., представляваща разноски в обезпечителното производство.

3

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен договор за заем от 27.07.2021г. ищецът е предал в заем на ответника сумата от 60000лв. по банков път на 03.08.2021г. Поддържа се, че съгласно договора заемателят следвало да върне сумата в срок до 07.09.2021г., ведно с уговореното възнаграждение в размер на 4% месечно. Твърди се, че до момента заемната сума не била върната, поради което се претендира заплащането й, ведно с неустойка за забава в размер на 1% за всеки просрочен ден. В условията на евентуалност, в случай, че не се установи наличието на заемно правоотношение, се претендира за връщане сумата от 60000 лева, като получена от ответника без правно основание.

В срока по чл. 367 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа, че договорът е сключен от Н. ХР. М. в качеството му на търговски пълномощник по чл.26, ал.1 от ТЗ на ответника (по силата на пълномощно с нот. заверка №366/08.02.2016г.), в сговор с адв. Я.Я. и адв.

Венцислав Антонов Савов, единствено с намерение да се увреди ответникът.

Увреждането се изразява в уговарянето на прекомерни до степен нарушаване на добрите нрави възнаградителна лихва в размер на 48% годишно и неустойка в размер на 365% годишно, както и в употребяването на получената сума за погасяване на несъществуващо задължение на ответника към „Строител 65”ЕООД и поради това, че ответникът не е имал необходимост от парични средства. Излага, че ответникът е оттеглил с нотариално заверена декларация от 29.07.2021г., предоставените на Никола М. търговски пълномощия, за което последният бил уведомен незабавно.

Обслужващата ответника банка „Юробанк България”АД не е била уведомена за обстоятелството, че пълномощникът е с отнети права. На 30.07.2021 г. и на 03.08.2021г. по разплащателната сметка на ответника в „Юробанк България”АД постъпили суми в размер на по 60000 лева с основание „заем” с наредител ищеца чрез Н.М., които суми последният незабавно превел по сметка на притежаваното от него „Строител 65”ЕООД с посочено основание съответно фактура №858/30.07.2021г. и №860/02.08.2021г. по договор за СМР, какъвто се твърди да не е сключван. След транзакциите ответникът отнел правата на мнимия пълномощник да се разпорежда с банковите му сметки. Проектите за договора за заем са изготвени от адв. Я.Я. и адв.

Венцислав Антонов Савов и съгласувани с Н.М. в периода 15.09.2021г. 01.10.2021г., видно от приложена електронна кореспонденция, чиято вярност е удостоверена с констативни протоколи №182/27.09.2021г. и №189/04.10.2021г. на нот. В.Майсторов. С оглед изложената фактология ответникът поддържа, че договорът за заем е нищожен поради абсолютна симулация на основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, а в условията на евентуалност недействителен поради сключването му във вреда на представлявания на основание чл.40 от ЗЗД и при злоупотреба с право на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, вр. чл.289 от ТЗ. Последното въведено основание е обосновано с твърдението, че водещият мотив е намерението за увреждане чрез генериране на един несъществуващ дълг, който впоследствие да бъде събран принудително. По съображения, че прибягването до принудително изпълнение за осъществяване на вземането по симулативен договор за заем представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗЗД и чл.3 от ГПК, поддържа, че главният иск е недопустим, тъй като се води в противоречие с интересите на обществото само с намерение да се увреди другата страна, а не с цел задоволяване на легитимни интереси на ищеца, а в условията на евентуалност се твърди, че е неоснователен. Евентуалният иск с 4 правно основание чл.55 от ЗЗД се оспорва като неоснователен, тъй като сумата не е увеличила имуществото на ответното дружество, а е напуснала незабавно патримониума му. Срещу разпореждането с процесната парична сума ответникът не е придобил никакви стоки или услуги, нито е погасил свой реално съществуващ дълг, поради което не е налице обогатяване.

В срока по чл. 372, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която репликира всички възражения на ответника. Твърди, че не са представени единствено допустимите писмени доказателства за разкриване на твърдяната симулация. Излага, че договорът е сключен от ответника чрез пълномощник съгласно пълномощно №366/08.02.2016г., което е различно от оттегленото на 29.07.2021г., поради което същият е действал от името и за сметка на ответника с надлежно учредена представителна власт. По съображения от т.2 на ТР 3/2013г. на ОСГТК на ВКС счита, че чл.40 от ЗЗД не може да бъде приложен към органното представителство, каквото е налице в настоящия случай и следователно договорът е обвързващ за ответника, дори да го уврежда. Твърди, че неустойката не излиза извън присъщите й функции и не нарушава принципа на справедливостта, а възражението за нейната прекомерност не следва да бъде обсъждано, предвид търговското качество на страните по арг. от чл.309 от ТЗ. Възнаградителната лихва е съобразена с чл.9 от ЗЗД, тъй като законът не предвижда допустим максимален размер, а противоречие с добрите нрави не е налице, тъй като заемът не е обезпечен, а съпоставен с главницата размерът на лихвата не е прекомерен. Твърди, че сключеният договор за заем не е насочен към увреждане на насрещната страна – animus nocendi, както изисква нормата на чл.289 от ТЗ, нито е в противоречие с интересите на обществото. Поддържа, че заемната сума е предоставена за погасяване на задължение на ответника към „Строител 65”ЕООД по договор от 01.10.2015г. за доставка на строителни материали за преместваем обект „Бистро” м.Рибарника, с. Гроздьово с площ 171 кв.м., за което е издадена фактура №860/02.08.2021г. на стойност 60000 лева за материали по опис. Тъй като сумата е послужила за погасяване на задължение на ответника към трето лице, счита, че са налице предпоставките на чл.55 от ЗЗД, в случай на отхвърляне на главния иск. Оспорва провеждането на електронна кореспонденция с твърдяното съдържание и твърди, че посоченият имейл не е служебна ел.поща на ответника, а лична ел.поща на Н.М., за която последният не е предоставял право да се използва от друго лице. Оспорва доказателствената стойност на представените констативни протоколи №182/27.09.2021г. и №189/04.10.2021г. с твърдения, че същите не са годни да удостоверят изпращането на твърдяните ел.съобщения и тяхното авторство, както и че същите не се ползват с материална доказателствена сила, тъй като отразяват действия, излизащи извън предоставената на нотариусите компетентност.