Решение № 21 от 09.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Бургас, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501890 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от „ЗАД ДаллБог: Живот и здраве“ АД представлявано от ю.к. И.Цветков против Решение № 352 от 17.08.2023г. постановено по гр. дело № 370/2023г. по описа на РС – Несебър с което е отхвърлен установителния иск предявен от „ЗАД ДаллБог: Живот и здраве“ АД против В. Г. Д. за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 152.44лв. главница регересно вземане на ищеца изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка „ ГО“ и 62.54лв. лихва за забава върху главницата за периода от 07.02.2019г. до 22.12.2022г. ведно със законната лихва върху главницата считано, от 22.02.2023г. до окончателното изплащане, з а които вземания е издадена със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по г.гр.дело № 141/2023г на РС – Несебър. № 548/15.04.2021г. на БРС по ч.гр.дело № 2586/2021г. С решението е осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 400.00лв. съдебно – деловодни разноски в исковото производство. Въззивникът изразява недоволство от решението, считайки същото за неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и моли съдът да го отмени и да уважи изцяло предевяния иск. Сочи, че в хода на производството е доказано по несъмнен начин извършен деликт от ответника В. Д., което обуславя регресното право в полза на дружеството срещу деликвента, като е безспорно, че в качеството си на виновен водач ответникът е напуснал мястото на ПТП и по този начин виновно се е отклонил от проверката за алкохол. Счита, че не следва да се кредитира обстоятелството, че ответникът не е осъзнал, че е предизвикал ПТП, което да го освободи от отговорност към застрахователя, тъй като водача следва да следи по всяко време обстановката зад автомобила си и не следва той да черпи благоприятни за себе си последици в следствие на своето противоправно поведение.

1

Въззиваемият – В. Г. Д. в срока по чл. 263 от ГПК н е представя отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. В. Паскалев оспорва жалбата и моли решението на РС Несебър да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и отговаряща на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС Бургас въззивникът – „ЗАД ДаллБог: Живот и здраве“ АД е предявил иск против въззиваемият – В. Г. Д. иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 500 от КЗ. Бургаският окръжен съд, след като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази Закона, намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, досежно случилото се на 01.08.2018г. в гр. Бургас, ПТП при което ответникът, в качеството му на водач на лек автомобил "Волва“ модел „ ХЦ 90“ с рег. № ******* при маневра движение на заден ход осъществил ПТП с паркиралия лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“ с рег. № *******.

След ПТП ответникът не спрял, а напуснал местопроизшествието. Служители на МВР посетили ПТП, извършили оглед, съставили протокол за ПТП, АУАН и въз основа на него НП № 18-0769-004758 от 07.12.2018г. С издаденото НП е ангажирана административно наказателната отговорност на В. Г. Д. за нарушение на чл.40, ал.1 от ЗдвП – „движи се на заден ход без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението ; чл.. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП – на спира и не установява последиците от ПТП ; чл. 100, ал.1 т.1 от ЗДвП – на носи контролен талон и свидетелство да управление. Видно от представеното пред първоинстанционния съд Решение №358 от 25.03.2019г. постановено по НАХД № 414 по описа на РС – Бургас , след обжалване на НП № 18-0769-004758 от 07.12.2018г. съдът е отменил НП в частта с която за нарушение на чл. 123, ал.1 т.1 от ЗдвП на основание чл. 175,ал.1 т.5 от ЗДвП на В. Г. Д. е наложено наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Видно от изложените мотиви съдът е приел, че за водача – В. Г. Д., ударът е останал незабелязан и у него липсва съзнание за извършено нарушение.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл. 269, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на правните изводи на съда на осн. чл. 272 ГПК.

Разпоредбата на чл. 500, ал. 1 от КЗ въвежда специално право на застрахователя да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, когато е изплатил застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие. Отговорността на причинителя на вредата е ограничена до размера на платеното обезщетение и обичайните 2 разноски, направени за неговото определяне. За уважаване на предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, следва да са налице следните материалноправни предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение по отношение на пострадалия автомобил; настъпване на покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, което е настъпило между посочените МПС-та; претърпени от пострадалото лице имуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; изплащане от застрахователя- ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно обезщетение за причинените вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между действията на ответника и реализираното застрахователно събитие; ответникът да е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества или да е напуснал местопроизшествието. В доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК е установяване на посочените обстоятелства.

Спорният въпрос е дали са налице извинителни причини за В. Д. да не изпълни задължението си по чл. 123, ал.1 т.3 от ЗДвП, като сигнализира съответната служба за контрол и остане на мястото на произшествието до пристигането на органите на МВР и съставяне на протокол за ПТП.

Оспорвайки твърдението, че напуснал местопроизшествието въззиваемият е представил Решение №358 от 25.03.2019г. постановено по НАХД № 414 по описа на РС – Бургас.

Съдът намира, че от събраните доказателства по делото не се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От писмените доказателства, събрани в хода на делото, се доказа съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Ищецът в изпълнение на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на ЗАД „Армеец“ платеното застрахователно обезщетение на увреденото лице за причинените от възникналото на 01.08.2018г. ПТП от ответника. От събраните доказателства обаче не се установява виновно поведение на ответника - съзнателно, умишлено напускане на ПТП, без да изпълни задължението си да уведоми органите на МВР. Причината за неуведомяване е факта, че ответникът въобще не е разбрал за ПТП, удара е останал незабелязан от него, като видно от посочените в протокола щети на превозното средство се касае за незначителни увреждания получени при усуркване и това изключва задължение на водача да уведоми органите на МВР. Това според съда се установява от представеното Решение №358 от 25.03.2019г. постановено по НАХД № 414 по описа на РС – Бургас с което съставеното спрямо ответника наказателно постановление в частта с която за нарушение на чл. 123, ал.1 т.1 от ЗдвП на основание чл. 175,ал.1 т.5 от ЗДвП на В. Г. Д. е наложено наказание глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец е отменено. В тази връзка съдът намира, че ответника не може да се счита отговорен, че е напуснал ПТП, след като той не е усетил съприкосновението между двата автомобила и не е имал съзнание за извършено нарушение. Според настоящата инстанция регресно 3 право в полза на застрахователя не е възникнало, тъй като не са налице всички елементи от правопораждащия го фактически състав и решението на първоинстанциониня съд като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

И двете страни са поискали присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемият е представили докаателства за направени разноски в размер на 400лв. и доколкото възнаграждението е в предвидения минимум по наредбата, възражението за прекомерност направено от въззивника е неоснователно. С оглед изхода на въззиваемата страна следва да се присъдат направените разноски в размер на 400лв. – заплатено адв. възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 352 от 17.08.2023г. постановено по гр. д. № 20232150100370/2023 г. по описа на РС – Несебър.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4