Решение № 10534 от 01.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10534 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110127282 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

01.06.2026 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На пети февруари

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и шеста година

В публично заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело 27282 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... против „....т“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:

...., за установяване по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 7 428,83 лв. – главница по фактура № .... от 30.08.2019 г., сумата от 53,65 лв. – лихва върху 1 главницата от 7 428,83 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., сумата от 641,71 лв. – главница по фактура № .... от 19.09.2019 г., сумата от 4,63 лв. – лихва върху главницата от 641,71 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., сумата от 459,55 лв. – главница по фактура № .... от 19.09.2019 г., сумата от 3,32 лв. – лихва върху главницата от 459,55 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № ... г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Навежда доводи, че доставил по заявка на ответника лекарствени продукти и хранителни добавки, подробно описани в издадените от ищеца фактури и двустранно подписани протоколи за тяхната доставка. Сочи, че за извършената доставка били издадени четири фактури на обща стойност 20 266,39 лв. с включено ДДС. Твърди, че ответникът извършил частични плащания на обща стойност 11 736,30 лв., като останала дължима сумата от общо 8 530,09 лв. с включено ДДС. За изпадането в забава ответникът дължал и лихва за забава. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.

131 от ГПК от ответното дружество „....т“ ЕООД.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното гр.д. № ... г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 07.02.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която „....т“ ЕООД, ответник в настоящото производство, е осъдено да заплати на „....“ АД сумите, както следва: 1. сумата от 7 428,83 лв. – главница по фактура № .... от 30.08.2019 г., 2. сумата от 53,65 лв. – лихва върху главницата от 7 428,83 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 3. сумата от 641,71 лв. – главница по фактура № .... от 19.09.2019 г., 4. сумата от 4,63 лв. – лихва върху главницата от 641,71 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., 5. сумата от 459,55 лв. – главница по фактура № .... от 19.09.2019 г., 6. сумата от 3,32 лв. – лихва върху главницата от 459,55 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 713,14 лв. от общо направените разноски в размер на 922,21 лв., от които: сумата от 222,21 лв. - платена държавна такса и сумата от 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок заявителят „....“ АД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск срещу длъжника.

От представените заверени преписи от фактури се установява, че на 30.08.2019 г. ищецът е издал фактура № ..... за сумата от 4 147,21 лв. с включен ДДС, и фактура № 1000006343 за сумата от 3 940,20 лв. с включен ДДС, на 19.09.2019 г. - фактура № ********** за сумата от 473,81 лв. и фактура № .... за сумата от 473,81 лв. На същите дати са били издадени кредитни известия и приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на страните. От представените платежни нареждания се установява, че на 26.08.2020 г. ответникът е платил по сметка на ищеца сумата от 2 236,30 лв. с основание:

2 фактури с отложено плащане по опис, а на 30.09.2020 г. – сумата от 9 500 лв. с основание фактури с отложено плащане.

На 30.08.2019 г. ищецът е издал следните фактури: фактура № 1000006342 за сумата от 9 798,19 лв. с включен ДДС, фактура № .... за сумата от 9 366,94 лв. с включен ДДС, фактура № ..... за сумата от 4 147,21 лв. с включен ДДС, на 19.09.2019 г. - фактура № .... за сумата от 641,71 лв. с включен ДДС, фактура № .... за сумата от 473,81 лв. с включен ДДС, фактура № .... за сумата от 459,55 лв. с включен ДДС. На посочените дати са били издадени и приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че страните са търговци, регистрирани съгласно изискванията на ТЗ. Не се спори относно сключен между страните договор за доставка на стоки, както и за доставянето им от ищеца на ответника. Не се спори за извършено частично плащане. Спори за дължимостта на претендирания размер.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е доставил стоки на ответника, за което е издал фактури и приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на страните. Съдът намира, че между страните не само са възникнали търговски отношения, но и ответното дружество е извършило доставка на стоките, подробно описани в приетите по делото фактури и приемо-предавателни протоколи.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ „....т“ ЕООД е било длъжно да плати цената при предаване на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

Задълженията, посочени в процесните фактури са за доставка на стоки. Съдът приема, че ответникът е следвало да заплати дължимата цена за доставените лекарствени продукти и хранителни добавки в деня на издаване на фактурлите. По делото не е направено възражение от страна на ответника, че е налице уговорка между страните за плащане на доставените стоки на дата, различна от посочената такава в издаден ата фактура. Ето защо за съда се налага извод, че за ответника е възникнало задължение да плати цената за доставените стоки, посочени в процесните фактури в претендирания размер. Доколкото по делото не са представени доказателства за извършено плащане на задълженията по фактурите, съдът намира, че ответникът е останал задължен към ищеца за претендираните суми по процесните фактури. Съдът намира исковите претенции за главници за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.

Само за пълнота на изследването следва да се посочи, че по делото са представени 11 броя фактури на обща стойност 33 976,44 лв., а извършените от ответника плащания са на обща стойност 11 736,30 лв. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не представи доказателства за извършено плащане на сумите по процесните фактури.

Искът за заплащане на лихва за забава за претендирания период намира правното си основание в чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съдът приема, доколкото липсва уговорка между страните за по-дълъг срок за изпълнение на паричните задължения за плащане на доставените стоки, че с издаване на счетоводните документи за ответника е възникнало задължението за плащане и от следващия ден ответникът е в забава. Доколкото се претендира лихва за забава за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., претенцията се явява основателна. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма, съдът определя размера на лихвата за забава върху претендираните главници, както следва: върху сумата от 7 428,83 лв.

– в размер на 53,65 лв., върху сумата от 641,71 лв. – в размер на 4,63 лв., и върху сумата от 459,55 лв. – в размер на 3,32 лв. Исковите претенции като основателни и доказани следва да бъдат изцяло уважени.

3

С оглед основателността на главния иск, съдът намира за основателен и акцесорния иск за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК – 14.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което и същият следва да бъде уважен.

По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски в размер на 713,14 лв. от общо направените разноски в размер на 922,21 лв., от които: сумата от 222,21 лв. - платена държавна такса и сумата от 700 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира същото за основателно, съразмерно с уважената част от исковата претенция, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени направените от него разноски, в размер на 168,99 лв. – платена държавна такса. За пълнота следва да се посочи, че надвнесената сума за държавна такса в размер от 98,19 лв. при поискване може да бъде върната.

Към момента на постановяване на настоящия съдебен акт официалното платежно средство в Република България е еврото, независимо че към момента на предявяване на исковата претенция, както и към момента на възникване на задължението, това е бил левът.

Съгласно разпоредбите на чл. 4, 5, 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ и § 5 от ПРЗ на ЗВЕРБ всички суми в лева, посочени в настоящото решение, следва да бъдат посочени и с евровата им равностойност при официален курс на 1,95583 лв. за едно евро.

С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р

Е

Ш

И

:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....“ АД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... против „....т“ ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., че „....т“ ЕООД дължи на „....“ АД сумата от 7 428,83 лв. /седем хиляди четиристотин двадесет и осем лева и осемдесет и три стотинки/ с еврова равностойност 3 798,30 е. /три хиляди седемстотин деветдесет и осем евро и тридесет цента/ – главница по фактура № .... от 30.08.2019 г., сумата от 53,65 лв. /петдесет и три лева и шестдесет и пет стотинки/ с еврова равностойност 27,43 е. /двадесет и седем евро и четиридесет и три цента/ – лихва върху главницата от 7 428,83 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., сумата от 641,71 лв. /шестстотин четиридесет и един лева и седемдесет и една стотинки/ с еврова равностойност 328,10 е. /триста двадесет и осем евро и десет цента/ – главница по фактура № .... от 19.09.2019 г., сумата от 4,63 лв. /четири лева и шестдесет и три стотинки/ с еврова равностойност 2,37 е. /две евро и тридесет и седем цента/ – лихва върху главницата от 641,71 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., сумата от 459,55 лв. /четиристотин петдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки/ с еврова равностойност 234,96 е. /двеста тридесет и четири евро и деветдесет и шест цента/ – главница по фактура № .... от 19.09.2019 г., сумата от 3,32 лв. /три лева и тридесет и две стотинки/ с еврова равностойност 1,70 е. /едно евро и седемдесет цента/ – лихва върху главницата от 459,55 лв. за периода от 16.02.2020 г. до 12.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата.