Определение № 1007 от 06.04.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100500450 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, вр.чл.248 ГПК и е образувано по частната жалба, подадена от „Неткредит“, ООД, ЕИК 201253421, чрез мл.юк.

Давидия Давидова, против Определение № 86/27.01.2026 г. по гр.д.792/2025 г. по описа на Айтоски районен съд, с което оставена без уважение молбата на частния жалбоподател, ответник по гр.д.792/2025 г.по описа на АРС, за изменение на Решение № 2 /05.01.2026 г. по гр.д.792/2025 г. на АРС, в частта относно разноските.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

По-конкретно се твърди, че неправилно в обжалваното определение съдът е приел, че на процесуалният представител на насрещната страна се дължи присъждане на разноски, освен за защита по предявения иск, и за защитата по насрещния иск. Посочва се, че съгласно чл.78, ал.1 ГПК разноски се присъждат на страната, в чиято полза е разрешен спорът, а в случая, доколкото насрещният иск е уважен от съда, адвокатско възнаграждение не се дължи по осъществяване защитата на ответната страна по насрещния иск.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение като неправилно и вместо това да постанови отхвърляне претенцията за присъждане на адв.хонорар по насрещния иск.

В законовия срок против частната жалба не е постъпил писмен отговор от ответника по нея и ищец по първоинстанционното дело В. Н. З..

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.792/2025 г. по описа на Айтоски районен съд е образувано по исковата молба на В. Н. З. от ***, срещу НЕТКРЕДИТ" ООД, 1 за прогласяване нищожността на клаузата по чл.6, ал.1 от онлайн договор за потребителски кредит № 202406181008360070/18.06.2024 г. сключен между ищцата З. и „НЕТКРЕДИТ" ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 420 лв., като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК за равноправие между страните и нарушаваща чл.11, т.9 и 10 от ЗПК.

В законовия срок ответникът „НЕТКРЕДИТ" ООД е представил писмен отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като неоснователен.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил срещу ищцата частичен насрещен иск за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 172 лв – частичен иск от пълния размер на задължението на ищцата от 230 лв за главница и възнаградителна лихва по ДПК, ведно с обезщетение за забава.

И двете страни са поискали присъждане на съдебни разноски.

С Решение № 2 от 05.01.2026 г. първоинстанционният съд е уважил както предявения от ищцата иск, така и и предявения насрещен частичен иск от ответника против ищцата. Със същото решение съдът е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество съдебни разноски в размер на 410 лв; както и ответника „НЕТКРЕДИТ“ ООД да заплати на ищцата съдебни разноски в размер на 50 лв, и да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, на адв.Славчо Николов, адв.възнаграждение в размер на 800 лв. По отношение на присъденото на адв.Николов адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от З Адв. В мотивите на решението си съдът е посочил, че то е за правна помощ, вкл.за защита по насрещния иск.

С молба вх.№ 101/08.01.2026 г. ответникът по делото – „НЕТКРЕДИТ“ ООД е поискал изменение на решението в частта на разноските и редуциране на присъденото на адв.Николов адв.възнаграждение до справедлив размер.

Ищцата по делото не е депозирала отговор на молбата за изменение на решението в частта на разноските.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта на разноските, като отново е посочил, че определеното от съда и присъдено адв.възнаграждение е съобразено с уважената част от иска, както и със защитата по насрещния иск. Изложени са съображения, че макар делото да е приключило в едно съдебно заседание, адв.Николов е осъществил защита на ищцата както по предявения от нея иск, така и по предявения от ответника против нея насрещен иск, против който е подал писмен отговор и е ангажирал доказателства във връзка с него. Изрично е посочено, че съдът намира за справедлив размер на адв.възнаграждение по 400 лв на иск.

Настоящият съдебен състав споделя частично така изложените съображения от първоинстанционния съд.

Предвид спецификата на адвокатската работа и на предявения от ищцата иск, изискващ познаване на потребителската защита, съдът намира, че независимо от ниския размер на материалния интерес на исковата претенция (420 лв), и на обстоятелството, че производството се е развило в едно единствено открито съдебно заседание, на което адв.Николов не се явил 2 лично, но е представил писмено становище, възнаграждение в размер на 204,52 евро (400 лв) съдът намира за справедливо за осъществената от адв.Николов работа по защита на ищцата по предявения от нея иск.

Съдът не споделя обаче изводите на първоинстанционния съд, че на адв.Николов следва да се определи и присъди възнаграждение и за осъществена от него защита на ищцата по предявения против нея насрещен иск. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случаите на оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38, ал.1 ЗАдв., ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, определено от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв. Разпределянето на отговорността за разноски се осъществява по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК, приложими за всяка инстанция. Доколкото в случая насрещният иск против ищцата е уважен, при това – в предявения размер, ищцата, като ответник по насрещния иск, няма право на разноски за него. Ето защо и на представляващия я по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адв.Николов не се дължи адв.възнаграждение за осъществена защита по уважения насрещен иск.

По така изложените съображения, поради частичното несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта на разноските за присъденото на адв.Николов адв.възнаграждение над сумата от 400 лв до присъдения размер от 800 лв, като вместо това се постанови изменение на решението в посочения смисъл.

Мотивиран от изложеното на основание чл.248 ГПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 86/27.01.2026 г. по гр.д.792/2025 г. по гр.д.792/2025 г. по описа на Айтоски районен съд, В ЧАСТТА, с която оставена без уважение молбата на ответника „Неткредит“ ООД, за изменение на Решение № 2 /05.01.2026 г. по гр.д.792/2025 г. на АРС, в частта относно присъденото на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Славчо Николов адвокатско възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 2/05.01.2026 г. по гр.д.792/2025 г. по описа на Айтоски районен съд в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което ответникът „Неткредит“, ООД, ЕИК 201253421, е осъден да заплати на адв.Славчо Николов, вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, за процесуална защита на ищцата В. Н. З. с ЕГН **********, от 800 лв (осемстотин лева) на 204,52 евро (двеста и четири евро и петдесет и два евроцента).

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4