Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260247 от 30.10.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 599/2019
Вид
Решение № 260247
Подписан
30.10.2020
В сила
04.12.2020
Състав
МИРОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЦАРСКА-ПАНТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 398б · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 517, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 125, ал. 3 · Търговски закон
  • чл.127 · Търговски закон
  • чл. 266 и сл. · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 30.10.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря АНЕЛИЯ ГРУЕВА и като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 599 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 3 от ГПК.

Ищецът „А.“ ЕООД твърди, че ЧСИ М.П.му е издал разпореждане за овластяване от 06.11.2018г., поради което предявява претенция за прекратяване на ответното дружество „В и Д и.“ ООД. Твърди, че на основание издаден изпълнителен лист от 30.05.2013г. по ч.гр.д.№45357/2012г. първоначално от „ПИБ“ АД било образувано описаното изпълнително дело при ЧСИМ., прехвърлено при ЧСИ Б., а след като с договор от 09.02.2018г. вземането било цедирано на „В.К.2000“ ЕООД – на ЧСИ М.П.. Твърди, че по договор за продажба на вземане от 23.10.2018г. му било цедирано вземането по изпълнителното дело общо в размер на 1 298 273 лв., ведно със всички привилегии и обезпечения. Твърди, че всички длъжници са уведомени за цесията по описания начин. Твърди, че е наложен запор върху дружествените дялове наВ.Д.В.от капитала на ответното дружество, вписан в ТР, като с молба от 04.07.2018г. е поискало от ЧСИП.да се връчи изявление по чл. 517, ал.3 от ГПК, което било връчено с придружително писмо на 12.07.2018г. Твърди, че по изпълнителното дело постъпила сума от 3 300 лв. – с основание заплащане на дружествен дял от И.В.Д., т.е. дружеството не било изплатило никаква част от дела наВ.Д.В.и срокът за това, който е тримесечен е изтекъл на 12.10.2018г. В допълнителната искова молба от 21.08.2019г. оспорва възраженията на ответника по подробно изложените мотиви. В хода на съдебното производство поддържа исковата претенция чрез процесуалния си представител – адв. Г. като претендира уважаването й и присъждането на разноски.

Ответникът

„В и Д и.“ ООД оспорва исковете по съображения, подробно изложени в писмения отговор от 17.06.2019г. и допълнителния отговор от 19.09.2019г., както и в хода на делото чрез процесуалния си представител - адвокат М.. Оспорва легитимацията на ищеца, като твърди, че не е нито пряк, нито опосреден правоприемник на „ПИБ“ по цитираното гражданско дело и свързаните с него изпълнителни дела, тъй като никой не ги бил уведомявал нито него, нито длъжникаВ.В. за извършените прехвърляния. Оспорва договорите за цесии откъм съдържание, включително достоверността на датата на договора за цесия между „В.К.“ и „Абсида“. Освен това счита, че дори да било прехвърлено вземането, то не било прехвърляне потестативното право да се иска прекратяване на дружеството, което е специално потестативно право, което не се следвало по силата на закона и следвало изрично да е прехвърлено. Твърди, че вземането срещу В. е погасено по давност, тъй като от налагането на запора на 09.08.2013г. са изтекли повече от пет години. Оспорва редовността на връчване на уведомлението за цесията от „В.К.2000“ чрез адв.Л.Г. по изложените доводи, както и връчването на уведомлението за цесията от нотариус М.Г.. Оспорва удостовереното от ЧСИП.в придружителното писмо, че изявлението било връчено с получаването му от Р.Ч., която не е негов служител. Предвид горното оспорва, че не е налице изрично овластяване от съдебния изпълнител поради липса на предпоставките за това и оспорва съдържанието на разпореждането на ЧСИ П.. Твърди, че кредиторът е и удовлетворен, тъй като е заплатен ликвидационния дял наВ.В.. Твърди, че той бил подал молба за напускане като съдружник и с изтичане на тримесечния срок – на 31.08.2018г. вече не бил съдружник. Заявява, че самият иск бил погасен по давност.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с исковата молба изпълнителен лист от

30.05.2013г., издаден от СРС, 54 състав по ч.гр.д.№45357/2012г., посочените лица, включително иВ.Д.В.са осъдени да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 500 000 евро – просрочена главница и другите описани суми, представляващи задължения по описания договор за банков кредит от 17.09.2010г. По молба на „ПИБ“ АД е било образувано изпълнително дело при ЧСИМ., което е прехвърлено на ЧСИ Бизов по молба от 08.12.2017г.

По делото е представен договор за продажба на вземане от 09.02.2018г., с който „Първа инвестиционна банка“ АД е продала подробно описаното си вземане по процесния договор за банков кредит на „В.К.2000“ ЕООД, като е описано, че вземането е по горепосочения изпълнителен лист и е потвърдено с решение по гр.д.№20680/2014г. на СГС, като е издаден и изпълнителен лист за описаните разноски. В т. 1.3 от договора е посочено, че към датата на сключване на договора вземанията са в размер на 627 416,89 евро, включващи описаните суми. Уговорената по чл. 3 от договора цена е 100000 евро, платима по описания начин.

Съгласно представена молба от „В.К.2000“

ЕООД процесното изпълнително дело е прехвърлено на ЧСИ М.П., като с молба с вх.№56654/04.07.2018г. „В.К.2000“ ЕООД е поискало от ЧСИ да връчи посочените пет броя изявления за прекратяване на участието на съдружникаВ.Д.В.в описаните дружества, включително и ответното – „ВиДИ.“ ООД. На стр.22 от делото е представено съобщение до ответника от ЧСИ П., съдържащо съгласно описанието процесното изявление, което е получено на 12.07.2018г.

На 23.10.2018г. е сключен представения договор за прехвърляне на вземане, съгласно който „В.К.2000“ ЕООД е прехвърлило на ищеца „А.“ ЕООД процесните описани вземания, чийто размер съгласно чл.1.3 е вече 1 298 273 лв. и са предмет на описаното изпълнително дело №20188510401600. На стр. 29 и следващите са представени уведомления от цедента за прехвърлянето, като са връчени срещу подпис на И.Б.лично и като управител на „Е.К.“ ООД на 23.10.2018г., на 16.11.2018г. – на А.Ч., а представеното уведомление доВ.Д. е оформено от нотариус Д.Р., с район Велико Търново, с негов адрес – гр. Велико Търново, ул.“********, че не е намерен на посочените дати – 12.11.2018г., 15.11.2018г., когато по информация на сестра е посочено, че живее и работи в София и на 12.12.2018г. било залепено уведомление съгласно чл. 47, ал.2 от ГПК. На стр. 37 е представената и самата разписка от връчителя под № 3562/2018г., в която е посочено, че на първата дата няма никой, а е отбелязано, че на адреса живее сестрата на В.В., който отказва получаване, тъй като лицето живее и работи в гр. София. На стр. 41-43 от делото е представено уведомление за цесията и от „В.К.2000“ ЕООД доВ.Д. В., но на адрес в гр. София, ул.“********което също е посочено, че е връчено чрез залепено уведомление на 12.12.2018г., като в разписката под №175 е отразено, че е постановено на входната врата на апартамента, който е посочен на 12.11, 02.12 и 12.12, никой не отваря, адресата отсъства.

Съгласно представеното удостоверение от ЧСИ на стр.44 от делото, съгласно което на 17.09.2018г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 3 300 лв., от ответника като дружествен дял на И.В.Д.. Представено е на стр. 68 от делото самото преводно нареждане на ЦКБ, което е от 17.09.2018г. и в него е посочено като основание за превода – номера на изпълнителното дело – дружествен дял, от И.В.Д. като наредител е ответното дружество. Представено е и извлечение от „У.Б.“ АД за описания превод, както и молба от ответника до ЧСИ П., че плащането следва да се счита извършено отИ.Д., но за стойността на дружествените дялове наВ.В., като е искано вдигането на запора върху същите.

На 06.11.2018г. е издадено представеното разпореждане на ЧСИ П., с което е възложено на „В.К.2000“ ЕООД като взискател по изпълнителното дело да прекрати ответното дружество по изложените мотиви. Представена е молба от 24.01.2019г. до ЧСИ, с искане „А.“ ЕООД да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. По втора молба е издадено от ЧСИП.удостоверение за дълга с изх.№ 4949/28.01.2019г., представено на стр. 49 от делото. Сметка за размера на дълга е допълнително представена и от 14.08.2019г., в която са описани постъпилите погасителни суми, сред които и сумата от 3 300 лв. на 17.09.2018г.

С допълнителната искова молба е представено уведомление доВ.Д. от „ПИБ“ АД от 09.02.2018г. и товарителница ********** от същата дата, видно от която документът е получен на 13.02.2018г. от В.. Представени са на следващите страници уведомления и товарителници и до другите съдлъжници.

Представен е протокол от решения на едноличен собственик на капитала на ответника от 04.09.2018г., съгласно койтоИ.Д. като е констатирал, че е изтекъл тримесечен срок от молбата на напускащия съдружникВ.Д. и върху дела му е наложен запор по описаното изпълнително дело, като на 12.07.2018г. е получена молбата на „В.К.“ ООД по чл. 517, ал.3 от ГПК, е решил да поеме дяловете на съдружникаВ.Д., а именно 33 дяла по 100 лв. или общо 3 300 лв., като да се изплати сумата по изпълнителното дело, е приет нов учредителен акт на дружеството. Представен е отказ от АВ –ТР от 27.09.2018г. за вписване на процесните промени по акт от 04.09.2018г. по изложените мотиви.

С допълнителния отговор е представена молбата предизвестие наВ.Д.В.от 31.05.2018г., за която е отразено, че е получена от В.В. като управител на 01.06.2018г., протокол от решения на ОС от 31.08.2018г., приходен касов ордер № 10/30.08.2018г., с койтоИ.Д. е направил вноска за капитал в размер на 3 300 лв.

На стр. 162 и следващите под опис ответникът е представил счетоводен баланс на ответното дружество, както и съответните оборотни ведомости, аналитични ведомости, справки, баланс на ответника към 31.08.2018г. и аналитични регистри. Представени са също така и описаните три договора за паричен заем, съответно от 01.07.2013г. с „А.Е.С.“ ООД с анекс от 27.06.2014г., като по договора сумата е в размер на 1 000 000 лв., а с анекса е уговорено увеличението й на сумата от 2 420 000 лв. и срок за връщане с уговорената лихва до 01.07.2021г. Представен е договора за заем с „В.В.М“ ЕООД от 03.01.2018г. за сумата от 20 000 лв. и договор за заем от 01.03.2017г. с „Х.А.“ ООД за сумата от 260 000 лв., с падеж до 31.12.2020г.

С молба от 12.03.2020г. на стр. 249 и следващите от делото са представени извлечения от банковата сметка на ответника за периода от 2013 до 2018г., във връзка с плащанията на съконтрахентите по договорите за заем, а с молба в съдебно заседание на 23.06.2020г. са представени допълнителни хронологични регистри по описаните сметки, както и тристранно споразумение за прихващане от 31.12.2017г., съгласно което задължение в размер на 246 655,65 лв. от „МВВИК.“ ЕООД към ответника е прихванато и поето от това лице за заплащане към „А.Е.С.“ ООД. Видно от анекса същият е сключен от името на „А.Е.С.“ ООД и „ВиДИ.“ ООД и двамата представлявани от управителяВ.В..

Представени са с тази молба постановления за възлагане на недвижими имоти и нотариални актове за закупуването им от ответника във връзка с установяване на неговите активи.

Видно от същите например нивите в с. Левуново, общ. Сандански са с обща данъчна оценка 20 390,50 лв., но за закупени за сумата от 170 000 лв., нивата в с. Поленица при данъчна оценка 185,30 лв. е закупена за 92 000 лв., апартаментът на ул.“*******при данъчна оценка 169082,20 лв. е закупен за 425 000 лв. и пр. Представени са и постановления за възлагане на имоти на ответника.

Във връзка с оспорване на подписа на В. върху товарителница 09001391650 от 09.02.2018г. за получател е изслушано заключение на съдебно-почеркова експертиза от 21.01.2020г., изготвена от вещото лице М., което въз основа на подробно описаните проверени документи,сравнителни образци и мотиви, сочи, че подписът за получател не е положен отВ.Д. В..

Заключението е оспорено при изслушването му и е допусната повторна съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от вещото лице С.Б., депозирал заключение от 05.08.2020г. Това заключение е подробно и мотивирано и се кредитира от съда, като не е оспорено от страните и изводът на вещото лице е, че подписът върху товарителницата не е наВ.Д. В..