Разпореждане № 1262 от 15.04.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1262 гр. Разград, 15.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. ИВАНОВА Частно гражданско дело № 20263330100653 по описа за 2026 година Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от Ф. И. ЕАД, 200644*** за издаване на заповед за изпълнение срещу Н. Р. Я., **********, с настоящ адрес: ********** и постоянен адрес: с. Т., ул. К. *, общ. П., обл. П., за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 5327**/10.08.2017 г., сключен с „Ф. Б." ЕООД: 306.78 евро главница, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, 36.78 евро договорна лихва за периода от 09.09.2017 г. до 06.02.2018 г., 210.87 евро мораторна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 23.03.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка с извършена от съда, дължима на основание чл. 411, ал. 2, т.

2 и т. 3 от ГПК служебна проверка на депозираното заявление за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени с Разпореждане № 1177/06.04.2026 г. указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че по сключения между длъжника и „Ф. Б.” ЕООД договор не са извършвани плащания от страна на длъжника за погасяване на задължения, произтичащи от процесния договор за кредит.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2017 г., по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, между Н. Р. Я. /кредитополучател/ и „Ф. Б.” ЕООД /кредитор/ е сключен Договор за потребителски кредит № 5327**, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 600 лв., който е следвало да бъде върнат на 6 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 06.02.2018 г. при уговорени ГЛП 11,99% и ГПР 49,05%. На основание чл.5 от договора, съгласно който кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от Ferratum Bank в полза на Дружеството, на 11.08.2017 г. е сключен договор за гаранция (поръчителство) между Н. Р. Я. и Ф. Б. Ltd, в качеството му на гарант (поръчител) срещу дължима от Клиента за предоставената гаранция такса в размер на 354.06 лв. Таксата за гаранцията се заплаща на месечни вноски, уговорени съгласно Погасителен план, който е неразделна част от договора. Договорът за гаранция (поръчителство) е сключен също по реда на ЗЕПЕУУ, като на основание чл. 2 от ОУ към 1 договора за гаранция страните са се съгласили, че гарантът има право да получи от кредитора индивидуалния код за потвърждение на кредитополучателя, който да бъде използван във взаимоотношенията между кредитополучателя и гаранта/поръчител.

Кредитополучателят не е изпълнил изцяло и в срок задължението си да изплати сумите за главница и лихва по договора, поради което поръчителят е заплатил на кредитора в пълен размер изискуемото задължение и на 10.03.2018 г. и на основание чл.146 ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

С договор за покупко-продажба на вземания от 31.12.2018 г. Ф. Б. Ltd е прехвърлило процесните вземания на П. К. GmBH. С договор за покупкопродажба на вземания от 12.12.2019 г. П. К. GmBH е прехвърлило на „Ф. И.“ ЕАД описаните в предходното изречение вземания. Съгласно твърдение на заявителя „Ф. Б.“ Ltd и „П. К.“ GmBH (P. C. GmbH, били надлежно упълномощени да уведомят длъжника за прехвърлянето на вземането, като уведомление в този смисъл е изпратено.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 49,05%. Разпоредбата на чл.19 ал.1 ЗПК определя съдържанието на годишния процент на разходите по кредита като общи разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК е регламентирано, че ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

В случая, с уговарянето на гаранция/поръчителство при отпуснат кредит в размер на 600 лв., кредиторът е предвидил като общо задължение за периода на договора сумата от 1026 лв., в т.ч. 600лв. заемна сума, 354.06 лв. възнаграждение за предоставена гаранция, 71,94лв. договорна лихва, като същият твърди, че договорът е сключен при ГПР от 46,92%, Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията по процесния договор за паричен заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита.

При отчитането на възнаграждението за предоставяне на гаранция като несъмнен разход действителният ГПР би бил завишен до размер на над посочения, като предвиденото възнаграждение на поръчителя надвишава и 2 повече от три пъти уговорената между страните възнаградителна лихва. Оттук и със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, което е уговорено по друго правоотношение и единствено с цел да се избегнат (заобиколят) ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за дължимост на това вземане. В случая, не е налице хипотеза на формиран доброволно и целенасочено избор на потребителя за сключване на договор за предоставяне на гаранция с избраното от кредитора дружество, Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, което води до недействителност на договора на осн. чл.22 ЗПК.

Договор за потребителски кредит № 5327** е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл.

23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че по сключения между длъжника и „Ф. Б." ЕООД договор не са извършвани плащания, следва да се присъди за погасяване само сумата в размер на 306.78 евро, представляваща равностойността в евро на разликата до предоставената по договора главница.

Разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на претенцията, за която се издава заповед за изпълнение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 6,01 евро за платена държавна такса и 27,67 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на Ф. И. ЕАД, 200644029, адрес: гр. София, гр. София, бул. Тодор Александров 109-115, ет. 6, общ. Столична, обл. София (столица), законни представители Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев - изпълнителни директори, срещу Н. Р. Я., **********, с настоящ адрес: ********** и постоянен адрес: с. Т., ул. К. *, общ. П., обл. П., за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 5327**/10.08.2017 г., сключен с „Ф. Б.” ЕООД:

306.78 евро главница, ведно със законната лихва от 03.04.2026г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата 6,01 евро за платена държавна такса и 27,67 евро – юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на Ф. И. ЕАД, 2006440**, адрес: гр. София, гр. София, бул. Тодор Александров 109-115, ет. 6, общ.

Столична, обл. София (столица), законни представители Стефан Красимиров Петков и Стефан Ангелов Бояджиев - изпълнителни директори, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу Н. Р. Я., **********, с настоящ адрес: ********** и постоянен адрес: с. Т., ул. К. *, общ. П., обл. П., за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 3

5327**/10.08.2017 г., сключен с „Ф. Б.” ЕООД: 36.78 евро договорна лихва за периода от 09.09.2017 г. до 06.02.2018 г., 210.87 евро мораторна лихва за периода от 12.12.2019 г. до 23.03.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4