Решение № 281 от 09.04.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Шумен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630102825 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск, с правна квалификация чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 99 от ЗЗД, във вр. чл. 6 от ЗПФУР.

Настоящото производство е образувано по депозирана в ШРС искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез юрисконсулт Борис Тихолов срещу В. С. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. „***в“ № 8.

Ищцовото дружество твърди, че на 28.01.2020 г. между „Стик-Кредит“ АД и ответницата В. С. В. бил сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 593655. Договорът бил сключен при стриктно изпълнение на предвиденото в ЗЕТ, ЗПФУР и ЗЕДЕУЗ, след поредица от разменени имейли. По силата на същия, на ответницата била предоставена сума в размер на 400 лева, като посочената сума следвало да бъде върната на 6 равни месечни вноски в размер на 151.36 лв., като датата на първото плащане било на 28.02.2020 г., а на последното – 28.07.2020 г. Страните са договорили олихвяване на усвоената сума с договорна лихва, фиксиран за целия срок на договора в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 42.57%.

Излагат, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 22.03.2024 г.

„Стик-Кредит“ АД, като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България” ЕООД, с ЕИК 203374133. Заявяват, че длъжника бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление изпратено на посочения от него имейл адрес. Ако съдът приеме, че уведомлението на длъжника-ответник не било извършено надлежно, правят изявление, че исковата молба следва да се счита за уведомление отправено до ответника във връзка с цесията, като прилагат уведомления в този смисъл.

Ищцовото дружество твърди, че ответникът не изпълнил изцяло задълженията си и не платил пълния размер на паричните си задължения, поради което на основание чл. 410 от ГПК инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС и било образувано ч. гр. дело № 1468/2025 г. по описа на ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение.

Тъй като издадена заповед е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от 1

ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

С настоящата искова молба предявяват положителен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, с цена на иска 274.87 лева /140.54 евро/ – главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 593655 от 28.01.2020 г., сключен между „Стик-Кредит“ АД и ответницата В. С. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на сумата.

Молят ответницата да бъде осъдена да им заплати и направените по настоящото производство разноски, както и разноските, направени в хода на заповедното производство.

В проведеното по делото съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 11.03.2026 г., в която излагат становище по съществото на спора, както и молят предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били изпратени на ответницата. Тъй като последната не е била открита на адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК й е бил назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответницата особен представител е бил депозиран писмен отговор. В отговора последният заявява, че счита предявеният иск за недопустим, поради липса на материална и процесуална легитимация на дружеството – ищец и моли производството да бъде прекратено. В условията на евентуалност, счита предявеният иск за неоснователен и недоказан, и моли да бъде отхвърлен. Заявява, че не било установено по делото, че ответницата е била уведомен от цесионера - ищец в настоящото производство, за извършената цесия преди подаването на заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК, нито преди предявяване на иска, както и че това уведомяване не било достигнало до знанието на ответницата с връчване на препис от исковата молба и приложенията, тъй като те не били връчени нито на длъжника, нито на негов пълномощник, като заключава, че особеният представител не притежавал пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните и поради което правата на новия кредитор – ищец да търси вземането си от длъжника не били консолидирани, непротивопоставими били на длъжника и цесионера не можел да претендира изпълнение по процесния договор за потребителски кредит. По отношение на основателността, заявява, че оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства дали, кога и по какъв начин паричната сума била предадена, съответно получена от кредитополучателя, както не ставало ясно каква част от дължимата сума била върната от длъжника по кредита. В отговора на исковата молба излага подробни съображения и мотиви относно твърденията си.

В проведеното по делото съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява лично. За нея се явява назначения особен представител – адв. И. П. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства заявява, че счита предявеният иск за основателен.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Като доказателство по делото е представен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 593655 от 28.01.2020 г. със страни „Стик-Кредит“ АД, заемодател и В. С. Вичев, заемополучател. По силата на договора кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит, в размер и при условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от кредитополучателя заявление е одобрено от кредитодателя. Съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 593655 от 28.01.2020 г. размерът на предоставения 2 кредит възлизал на 400 лева, срокът на кредита – 6 месеца, брой на погасителните вноски – 6 бр. равни месечни вноски, размер на погасителната вноска – 151.36 лева, лихвен процент по кредита - 36.00%, годишен процент на разходите /ГПР/ - 42.57%, общ размер на всички плащания – 450.82 лева, краен падеж на договора – 28.07.2020 г. Съгласно чл. 17 от договора, заемателят се е задължил в срок до три дни от получаване на заемната сума да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция. Предвидена е и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на 908.15 лева.

Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. между „Стик-Кредит“ АД, като цедент и „АПС Бета България“ ЕООД – цесионер.

Съгласно представения договор за цесия „Стик-Кредит“ АД продава на „АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от договори за кредит на физически лица, сключени със „Стик-Кредит“ АД като кредитополучател.

От приетото за послужване ч. гр. дело № 1468/2025 г. по описа на Районен съд Шумен се установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение против ответницата за сумата от 274.87 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № 593655 от 28.01.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и направените по делото разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за вземанията си по издадената заповед. Определението е връчено на заявителя на 17.09.2025 г., като исковата молба по настоящото дело е депозирана на 30.09.2025 г. - в законовия едномесечен срок. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, с оглед на което предявения иск е допустим.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от: заверено копие на Уведомление за цесия до В. С. В.; заверено копие на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 593655 от 28.01.2020 г., ведно с приложимите Общи условия за предоставяне на кредити; заверено копие на Погасителен план по Договора за кредит № 593655/28.01.2020 г.; заверено копие на Общи условия на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние, уреждащ отношенията между „Стик Кредит“ АД и потребителите; заверено копие на Договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 22.03.2024 г. ведно с извадка от Приложение № 1 към него, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД и заверено пълномощно на юриск. Павлина Цветкова, както и материалите, приложени по ЧГД № 1468/2025 г. по описа на ШРС.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че извършените от ответницата вноски за погасяване на кредита са в общ размер на 344.28 лв.

/176.03 евро/, от които на 03.11.2021 г. – 51.13 лв., на 04.02.2022 г. – 51.13 лв., на 30.05.2022 г.

– 25.56 лв., на 06.07.2022 г. – 35.79 лв., на 11.08.2022 г. – 25.56 лв. и на 27.10.2022 г. – 25.56 лв. А размерът на ГПР по процесния договор, като се включи и възнаграждението за поръчителство възлиза на 2229.80%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Исковете са предявени от „АПС Бета България“ ЕООД по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца в качеството му на кредитор срещу ответницата В. С. В., в качеството й на длъжник, по заповед за изпълнение на парично задължение № 775 от 30.06.2025 г. по ЧГД № 1468/2025 г.

3 по описа на ШРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

По основателността на иска:

Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване на установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответницата, в качеството на заемател, произтичащи от Договор за потребителски кредит № 593655 от 28.01.2020 г.

Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ЧГД № 1468/2025 г. по описа на ШРС, представените писмени документи в настоящото исково производство и заключението на изготвената експертиза.