Решение № 789 от 04.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. Бургас, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100500747 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на И. В. К. от гр. *** ответник по гр.д. № 1600 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 584/16.03.2023 год. ,с което е признато за установено по отношение на въззивника ,че същият не е собственик на избено помещение ,прилежащо към самостоятелен обект с идентификатор

***,състоящо се от 17,74 кв.м.,при посочени граници и е прогласен за нищожен нот. акт №***,т.*,рег. ****,д.***/2021 г. на нотариус Кожухаров ,рег. № 255 на НК ,вписан в СВ към АВ-Бургас с вх. рег. ***** от **.**.20** г. ,акт № ** т.** д. № ***** за поправка на нот. акт за дарение на недвижим имот № ** ,д. № *****/19** г. на нотариус при РС[1]Бургас,с който е извършена поправка на посочения нот. акт за дарение .

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваната част , като счита същото за незаконосъобразно .

Сочи се на първо място ,че съдът неправилно е приел ,че представителната власт на председателя на етажната собственост е нелегитимна,тъй като провеждането и вземането на решенията на ОСЕС е 1 опорочено .Тези решения са незаконосъобразни според въззивника .Нарушена е разпоредбата на чл. 16 ал. 5 ЗУЕС при провеждането на събранието и представеният протокол не съдържа всички необходими и задължителни елементи като напр. ид.части на присъствалите етажни собственици ,при което не може да се провери кворума за провеждането на събранието .Затова и решенията ,взети от ОСЕС на 25.11.2021 г. са незаконосъобразни и не следва да бъдат зачитани ,а председателят на ЕС няма представителна власт .

Счита се ,че друг факт в подкрепа на твърдението ,че ответникът е изключителен солбственик на процесното мазе е наличието на партида за водоснабдяване на името на ответника .

Оспорва се извода,че с представянето на договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 15.02.1962 и със съпровождащия го протокол[1]опис се доказвало ,че процесното мазе е обща част.Счита се ,че в този договор не може да бъде индивидуализирано помещението ,за което става дума .

Оспорват се и представените документи ,които не били заверени.

Подчертава се ,че на отмяна по чл. 537 ал. 2 ГПК подлежат само констативни нот. актове ,с които се удостоверява право на собственост .Изказаното мнение от ищеца ,че с извършената поправка на нот. акт за дарение се цели заобикаляне на закона и изменение на самата сделка ,е неправилно и не е подкрепено с доказателства .

Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят исковите претенции.

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият –ответник по делото,чрез адвокатския си представител , в писмения си отговор по чл. 263 от ГПК оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение в сочената част не са допуснати визираните нарушения.Счита ,че възражението ,че липсва представителна власт на председателя на ЕС е неоснователно,като подробно се излагат доводи за законодсъобразно свикване и провеждане на ОСЕС,включително и за съдържанието на протокола от събранието ,за който е пропуснат срока за оспорването му по реда на ЗУЕС.

2

Счита се ,че от всички доказателства по делото още в началото се е установило ,че процесното избено помещение представлява по естеството си ,предназначението си и по закон обща част за ЕС и принадлежи на всички собственици .Ответникът не е представил оригинални документи за собственост на помещението,а той носи тежестта на доказване на твърденията си за собственост .Представените от него документи не установяват по никакъв начин изключителна собственост върху помещението .,а липсват доказателства ,че избеното помещение е продадено на праводателите на ответника от държавата –в подкрепа е представен протокол заедно с техническо описание на имота на ответника от 03.11.1970 г. ,където към имота на втория етаж има налично само едно таванско помещение.

Моли се за потвърждаване на решението .Прилага се цитирания протокол и техническо описание на имота

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е отрицателен установителен иск от ищеца- етажната собственост на ПФондови,бл.** ,вх.* против И. К. –за установяване ,че че ответникът не е изключителен собственик на избено помещение, прилежащо към самостоятелен обект с идентификатор ***, състоящо се от 17,74 кв.м. при граници: изток – изба на Г. М., запад – външен зид, север – външен зид, юг – коридор. Обективно съединен е и иск за обявяване за нищожно нотариално удостоверяване в частта, в която е извършена поправка на нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *****, дело № *****/19**г., извършено чрез съставянето на нотариален акт за поправка на нотариален акт №***, том *, рег. № ****, дело № *** от 2021г. на нотариус И. Кожухаров.Правното основание изрично заявено и поддържано от ищцовата страна е чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 26, ал. 1, пр. първо, второ и трето ГПК вр. с чл. 574 ГПК вр. с чл. 576 ГПК.

Ищщцовата етажна собственост сочи, че във вх.* на сградата имало 5 собственика на самостоятелни обекти – апартаменти, като уточнява, че процентите на притежаваните от ЕС идеални части от общите части са формирани общо с тези, притежавани от ЕС на вх. Б на същата кооперация.

Твърди се, че на партерния етаж на сградата има помещение, което е водо- и 3 електро снабдено, тъй като е било перално помещение и всеки собственик е можело да го ползва, но понастоящем последното е завзето и се използва еднолично от ответника . Посочва се, че ответникът е придобил правото на собственост на недвижимия си имот, а именно: едностаен апартамент с площ от 70.88 кв.м. на ет. * от сградата, ведно с прилежащото към него таванско помещение от 32 куб. м., както и 6 % ид.ч. от общите части, посредством нотариален акт за дарение, с който И. и К.И. го даряват на внука си И. К. .

Твърди се, че с нотариален акт от 2021г. за поправка нотариалния акт за дарение от 1997г., с който Б.У. , в качеството си на наследник на И. и К.У. прави следната поправка: на стр. 1 от нотариалния акт, в карето на ред 1-ви отдолу нагоре изречението таванско помещение от 32 куб.м.да не се чете, а вместо него да се чете следното изречение: ведно с прилежащо към апартамента избено помещение, състоящо се от 17,74 кв.м. Ищецът счита, че с извършената поправка на НА се цели заобикаляне на закона, присвояване на общи части и злоупотреба с права, тъй като поправката на НА засяга правата на ЕС.

Ответникът е оспорил процесуалната легитимация на ищеца, като се сочи, че представения към исковата молба протокол от ОС на ЕС е опорочен, тъй като не са представени доказателства за редовното свикване на ЕС. На следващо място е твърдял , че в ЕС има 4 самостоятелни обекти, а на събранието са присъствали и гласували 6 човека, съгласно представения протокол от ОС. Счита, че неоснователно се иска от ищеца отмяната на нотариалния акт за поправка на нотариален акт за дарение от 1997г.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том *****, дело № ***** от 1997 г. на нотариус при Районен съд Бургас, И. и К.У. даряват на внука си – ответник в настоящото производство И. К. собствения си недвижим имот, представляващ едностаен апартамент, находящ се на 2 /втори/ етаж от двуетажна жилищна сграда на ** ***** ,бл.** с изложени север – юг, със застроена площ от 70,88 кв.м., състоящ се от спалня, стая, кухня, WC, килер, антре, ведно с прилежащото към апартамента таванско помещение от 32 куб.м., както и 6% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху държавна земя. На следващо място е представен нотариален акт за поправка на нотариален акт №***, том *, рег. № ****, дело № *** от 2021г. на нотариус И. Кожухаров, с който е извършена поправка на горепосочения нотариален акт за дарение, като вместо 4 изречението „таванско помещение от 32 куб.м. да се чете: ведно с прилежащото към апартамента избено помещение, състоящо се от 17,74 кв.м. при граници: изток – изба на Г. М., запад – външен зид, север – външен зид, юг – коридор

Представени са и документи, от които се установява правото на собственост на част от етажните собственици, както и протокол – опис от 1962г. към договор за отдаване под наем на един от самостоятелните обекти в етажната собственост, в който е описано, че се отдава за ползване и общо перално помещение, както и оборудването на същото.Представен е и протокол от общо събрание на собствениците в етажната собственост, от който се установява, че за домоуправител на етажната собственост е избран Р.

П. , както и е прието решение да бъде сезиран съда с настоящия иск и да бъде упълномощен адвокат за това.

С отговора на искова молба ответникът е представил по делото 2 броя обяснителни записки от 2005г. за номерация, площ и граници на жилища и 3 прилежащи обекти, от които едната е за притежаваното от него жилище, а другата – за избеното помещение.

По делото е разпитан свидетеля Р.А. , от чиито показания се установява, че процесното помещение винаги е било общо и се е ползвало от всички съсобственици на самостоятелни обекти в етажната собственост.

Избеното помещение е било отворено до 2003г. – 2004г. и в него е имало голяма мивка и огнище. Според свидетеля след този период ответникът е затворил и зазидал помещението, изградил е самостоятелна стая, която ползвал еднолично. А. свидетелства, че за провеждането на общото събрание е имало залепена на видно място покана, която е стояла там две седмици. От показанията на свидетеля се установява, че таванското помещение в жилищната сграда е разделено на две части. Тази част от него, находяща се над апартамента на ответника е затворена и се използва само от К. и неговата майка. А. разказва, че през 2004г. със съгласието на етажната собственост, ответникът е преградил 1/3 от процесното общо помещение и си е обособил малка маза. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля като убедителни, непосредствени и неразколебани в хода на делото.

При тези доказателства първоинстанционният съд е приел ,че доколкото процесното помещение е било предназначено за перално

5 помещение /предвид изградената в него голяма мивка и огнище /,още към момента на възникването на етажната собственост ,то е било обща част на етажната собственост и тъй като няма данни да е било променяно предназначението му като такава обща част/по общо съгласие на етажните собственици /,то е запазило характера си на обща част . Не се спори, че като обща част, по решение на етажните съсобственици, същото е било предоставено за ползване на праводателите на ответника на годно правно основание, което изключва възможността му да го придобие, включително и по реда на ппридобивната давност. Още повече, че тъй като е обща част в която всеки един етажен собственик притежава съотгветната идеална част и възникващата по силата на тази собственост, съсобственост, придобивната давност изначално се изключва. В случая не може да се придобие по давност обща част в сграда в режим на етажна собственост ако не е обособена по надлежен ред в самостоятелен обект с надлежни строителни книжа и въз основа на съгласие на собствениците.. Ако законът не допуска придобиване чрез присъединяване или чрез сделка, то е недопустимо придобиване и по давност. За общите части по естеството си, тъй като са необходими за нормалното функциониране на сградата и за нормалното ползване на отделните обекти на собственост, придобиването им по давност е невъзможно. За общите части по предназначение, ако етажните собственици не са се противопоставили на установеното владение от етажен собственик и от това може да се направи извод за недвусмислено изразено тяхно съгласие, както и кумулативно ако придобиването по давност не би противоречало на строителните правила и норми, а и на императивните норми на ЗУТ, обща част по предназначение може да се придобие по давност. В случая няма данни да е изразявана воля от собствениците на апартаментите, за присъединяване на пералното помещение, ползвано за изба-склад към апартаментът на ответника. Като обща част по естеството си,това разположено на втори /заден/ вход перално помещение, през ко йто следва да се осигурява и достъп на етажни собственици до входна врата не може да се придобие нито чрез сделка, нито по давност. В тази обща част е разположен и ревизионен отвор на комините, което изисква достъп на етажните собственици към тази обща част, какъвто се възпрепятства към момента.