Решение № 109 от 27.06.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кюстендил, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Ваня Др. Богоева

Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20211500500455 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№267776/27.09.2021г., подадена от ЗДР.

ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН **********, чрез пълномощника им адв.И.И. от АК-Кюстендил, насочена срещу решение от 27.08.2021г., постановено от РС – Дупница по гр.д.№708 по описа на съда за 2021г.

С обжалваното решение е било признато за установено по отношение на жалбоподателките ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН **********, че ищците В. Й. П., с ЕГН **********, Р. В. ХР., с ЕГН ********** и ИГН. В. К. с ЕГН **********, са собственици на основание наследство от ***, починал на 16.05.1980г., на 2/3 ид.ч. (В.П. – на 1/3 ид.ч., а Р.Х. и И.К. – на по 1/6 ид.ч.) от поземлен имот 1534 в кв.49 по действащия регулационен план на с.Сапарево, общ.Сапарева баня, с регулационни и квадратурни данни по скица 487 кв.м., за който имот, съгласно неприложена улична регулация, утвърдена със заповед №1031/16.07.1982г. на Кмета на Община Сапарева баня е отреден УПИ XIII-1534 в кв.49, целият с урегулирана площ от 473 кв.м., като отчуждаемите и придаваеми места по регулация са с отпаднало отчуждително действие, съгласно §8 от ПР на ЗУТ, както и от построената и находяща се в имота масивна жилищна сграда с реално застроена площ от 70 кв.м., разположена свободно в имота и от паянтова сграда /лятна кухня/, с реално застроена площ от 15 кв.м., разположена по страничната регулационна линия с УПИ XII-1535, при настоящи граници и съседи на поземления имот, съгласно скица на имота: УПИ VII-1536; УПИ XII-1535; улица, заключена между осови точки 316-315-314-313; УПИ XIV-1533 и УПИ XV-1532, както и на основание чл.537 ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт с №59, том II, дело №243/2020г. по описа на нотариус С.***, с който ЗДР. ИЛ. Г., Д. К. СТ. и ИР. К. П. са признати за собственици на основание придобивна давност върху целия процесен поземлен имот 1534 в кв.49 по 1 действащия регулационен план на с.Сапарево, общ.Сапарева баня и построените в него масивна жилищна сграда и паянтова сграда, за размер от 2/3 ид.ч. С обжалваното решение съдът е осъдил ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН **********, да заплатят на В. Й. П., с ЕГН **********, Р. В. ХР., с ЕГН ********** и ИГН. В. К. с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 666 лева.

Решението се обжалва изцяло с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК, като ищците бъдат осъдени да заплатят на ответниците сторените разноски за двете съдебни инстанции.

Според жалбоподателите, районният съд правилно е приел, че страните по делото са наследници на ***, както и, че процесният имот приживе е бил негова собственост. Считат обаче, че съдът е извършил неправилна преценка на показанията на свидетелите *** и ***, без да обсъди противоречията в тях, които детайлно са анализирани в жалбата, в резултат на което е посочено, че необосновано съдът е приел, че с тези показания се установява, че П. е заплащала местен данък за имота и такса смет до 2019г., без представени документи за това, както и извършваните от нея през 2016г. действия за издаване на удостоверение за търпимост на жилищната сграда. Също така се прави оплакване, че районният съд необосновано е приел, че останалите наследници са знаели за тези действия на П., сочещи на намерението й да упражнява правата си върху имота и не са им се противопоставяли.

Въззивниците считат за неправилен извода на съда, че ответниците са демонстрирали намерение да владеят целия наследствен имот, станало достояние на ищците, едва на 26.08.2020г., когато са се снабдили с констативния нотариален акт за собственост, както и, че не е ясно поради каква причина съдът е приел, че към 08.04.2021г. – датата на предявяване на иска, давностният срок по чл.79 ал.1 от ЗС не е бил изтекъл.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещните страни В. Й. П., с ЕГН **********, Р. В.

ХР., с ЕГН ********** и ИГН. В. К. с ЕГН ********** са депозирали отговор на въззивната жалба, чрез пълномощника си адв.Юлия Динева от АК-Кюстендил. Считат обжалваното решение за правилно и съобразено с доказателствения материал по делото. Изразяват становище, че подадената въззивна жалба е бланкетна и съдържа твърдения и възражения, посочени и в подадения от тези страни отговор на исковата молба, които възражения са били обсъдени от районния съд. Считат се за правилни и законосъобразни решаващите изводи в обжалваното решение, които обосновано, според въззиваемите, са довели съда до извод за неоснователност на възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, като се счита, че доводите на съда са в съгласие с ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС. Прави се искане за потвърждаване на решението на ДнРС и за присъждане на сторените по делото разноски.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с доводите и възраженията на страните и след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в законноустановения срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от лица, имащи право и интерес от обжалване, поради което същата като допустима бе приета за разглеждане.

Преценена по същество КнОС намира, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на ДнРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съображенията за това са следните:

Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от В. Й. П., с ЕГН **********, 2

Р. В. ХР., с ЕГН ********** и ИГН. В. К. с ЕГН ********** против ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН ********** положителни установителни искове, имащи за предмет претенции за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците, по силата на наследствено правоприемство от ***, б.ж. на гр.Сапарева баня, починал на 16.05.1980г., са собственици – В.П. на 1/3 ид.ч., а Р.Х. и И.К. – на по 1/6 ид.ч. всеки, от недвижими имоти, представляващи поземлен имот в с.Сапарево, масивна жилищна сграда и паянтова сграда (лятна кухня), изградени в същия.

Ищците са посочили, че всички страни са наследници по закон на ***, както и, че процесните имоти са били негова собственост, като са обосновали правния си интерес от предявяване на иска с обстоятелството, че през 2021г. узнали, че на 26.08.2020г. ответниците са признати за единствени собственици на имота на основание придобивна давност с нотариален акт №59, том ІІ, peг.№1963, дело №243 от 2020г. на нотариус С.***, с рег.№058.

Ответниците са оспорили основателността на исковете, като са възразили, че са единствени собственици на имота, по силата на придобивна давност, при давностно владение, установено в периода след 1980г. и до настоящия момент.

От представен по делото протокол от 22.11.1962г. за съдебна спогодба за делба по гр.д.№788/1962г. СтДНС е установено, че процесното дворно място, заедно с паянтова къща и плевня, находящи се в с.Сапарево са били възложени в дял на ***.

От представено удостоверение за наследници е установено, че *** е починал на 16.05.1980г., като е оставил за свои наследници по закон, както следва: *** Г., съпруга, починала на 16.02.2002г.; В.П. – дъщеря; *** – син и *** К.а – дъщеря. *** е починал на 17.03.2012г. и е оставил за свои наследници ответниците по делото – З.Г. – съпруга и Д.С. и И.П. – дъщери. *** К.а е починала на 27.03.2003г. и е била наследена от двамата си низходящи – Р.Х. и И.К..

Както от изявленията в отговора на исковата молба, така и от показанията на част от разпитаните по делото свидетели се е установило, че през 2003г. В.П. е заминала да живее и работи в САЩ, а когато другата дъщеря на наследодателя *** К.а се е омъжила, същата е заживяла при съпруга си в друго населено място. В процесните имоти са живели *** и съпругата му ***, както и синът им ***, който през 1969г. сключил брак и продължил да живее там със семейството си, включително и след смъртта на неговите родители. Когато двете дъщери на *** и *** се омъжили, те напуснали имота и заживели отделно.

Установено е, че В.П., бидейки пребиваваща в САЩ, не е посещавала често имота, но при едно от последните й посещения през 2016г., след като констатирала липсата на строителни книжа за находящата се в имота масивна жилищна сграда предприела действия по издаване на удостоверение за търпимост. Такова удостоверение – с №30/27.12.2016г, издадено от гл.архитект на Община Сапарева баня, касаещо масивната жилищна сграда в УПИ парцел XIII-1534 в кв.49 по плана на с.Сапарево, е представено по делото.

Приет като доказателство е и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение с №59, том ІІ, peг.№1963, дело №243 от 26.08.2020г. на нотариус С.***, с рег.№058, с който ЗДР. ИЛ. Г., с ЕГН **********, Д. К. СТ., с ЕГН ********** и ИР. К. П., с ЕГН ********** са признати за собственици на основание придобивна давност на целия процесен поземлен имот 1534 в квартал 49 по действащия регулационен план на с. Сапарево, общ. Сапарева баня и построените в него масивна жилищна сграда и паянтова сграда.

По делото са допуснати свидетели, с чиито показания е установено следното:

Според свидетелите *** *** и *** ***, В.П. живеела в чужбина от много години, но тя се занимавала с узаконяването на сградата и заплатила данъците за имота от 2008г. насетне до момента, в който не се установило, че ответниците са вписани като собственици.

3

До 2020г. ответниците не заявявали да са собственици на имота; същите знаели за предприетата от нея процедура за узаконяване на къщата. Тези свидетели заявяват, че не знаят дали В.П. е имала ключ от имота. Сочат, че едва през 2020г. при опит да заплати дължимия данък за 2019г. тя разбрала за издадения в полза на ответниците нотариален акт.

Свидетелите *** и ***, които живеят в с.Сапарево, твърдят, че *** и *** са живели в имота; други наследници не са живели, като първата свидетелка дори не е знаела да има такива; след смъртта на *** и понастоящем имота се обитава от З.Г., която работи градината. Двете й дъщери идвали често и редовно, помагали за поддържането на имота.

Направили ремонт на покрива. Според свидетелите, входната врата се заключва.

При тези данни, районният съд е уважил предявените искове и е отменил за съответните идеални части констативния нотариален акт, приемайки най-общо, че при установената принадлежност на правото на собственост върху имотите в патримониума на наследодателя и качеството на страните на негови наследници по закон, в тежест на ответниците е да докажат възражението за придобивна давност, което същите не са сторили, с оглед спецификата на този давностен способ в отношенията между сънаследници.

Въззивният съд споделя изцяло съображенията на ДнРС в обжалваното решение, което съдържа правилен анализ на доказателствения материал и точно приложения на материалния закон.

Давностното владение е способ за придобиване правото на собственост, регламентиран в разпоредбата на чл.79 ал.1 от ЗС. Според тази норма, правото на собственост по давност върху недвижим имот, се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, която разпоредба е приложима, доколкото установеното владение, на което ответниците по иска, тук – въззивници, са се позовали, във всички случаи, по аргумент от чл.70 от ЗС, би било недобросъвестно.

Разпечатката съдържа 39 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1367feda-3e38-45b0-a77c-00b58982e500