Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 55 от 17.11.2025, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Административно наказателно дело 223/2025
Вид
Решение № 55
Подписан
17.11.2025
В сила
23.12.2025
Състав
Ростислава Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 72, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 72, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 3 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 74, ал. 3 и 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 235, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл. 159 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Раднево, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20255520200223 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Г. В. Г. чрез адв. Г. Г. – АК ************ срещу Заповед за задържане на лице с рег. №*****-18/******* г., издадена от полицейски орган - ***** Х. И. К., на длъжност ****** на дирекция “**********” на МВР на основание чл. 72, ал.1, т.1 от Закона за Министереството на вътрешните работи / ЗМВР/.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят счита, че в заповедта липсват конкретни фактически и правни основания за нейното издаване – не са описани конкретни действия на задържаното лице, които да обосноват неговото задържане. По тези съображения е направено искане да бъде отменена издадената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Г. В. Г. чрез адв. Г. Г. – АК ************ поддържа изложените в жалбата доводи, представя писмени доказателства.

В съдебно заседание ответникът Х. И. К. на длъжност ****** на 1 дирекция “**********” на МВР не се явява.

Контролиращата страна РП- Стара Загора, ТО Раднево не изпраща представител.

След преценка на събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда на чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От съвкупната преценка на приобщените доказателства се установява, че с обжалваната Заповед за задържане на лице рег. №******- 18 от ******* г. на полицейски орган - Х. И. К. на длъжност ****** на дирекция “**********” на МВР, е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" на лицето Г. В. Г.. В заповедта е посочено, че лицето е задържано в помещение за временно задържане на **** РУ при ОДМВР – ******. В заповедта е посочено, че лицето е задържано на ******* г. в 11,45 часа и е освободено в 00.00 часа на ******* г.

Като основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР във връзка с образувано ДП №**/2025 г. по описа на ОСлО – Стара Загора при ОП Стара Загора, за това че на ******* г. в гр. *****, общ.***** Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

*******, обл. ************, ул. “ ***********” №**, транспортира дървен материал без редовно позволително – контролна горска марка и без превозен билет поставен от Държавно горско стопанство гр. Нова Загора, установенo чрез изготвяне на АУАН от служителите на ДГС Стара Загора. Дървеният материал е транспортиран с товарен автомобил марка “************ с рег.

№*********, управляван от Г. В. Г. – престъпление по чл. 235, ал.2 НК.

По делото като писмени доказателства са приети изисканата Заповед за задържане на лице с рег. №*****-18/26.09.2025 г. ведно с декларация за правата на задържаното лице, протокол за личен обиск на лице, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 26.09.2025 г., писмо на ОП Стара Загора, следствен отдел до Районна прокуратура Стара Загора №СЛО********/2025 г./27.09.2025 г. за образувано на основание чл. 212, ал.2 НПК досъдебно производство в условията на неотложност, протокол за претърсване и изземване от 26.09.2025 г. на товарен автомобил “*********” с рег. №********* и представените от процесуалния представител на жалбоподателя разписка за предаване на вещи по ДП №**2020 г. по описа на 2

РУ Нова Загора с рег. №ДП-**/2020 от 26.09.2025 г. по описа на ОД МВР, РУ Нова Загора за 6,49 куб метра дърва за огрев, фактура №**********/26.09.2025 г. с доставчик ДП ТП ДГС Нова Загора и получател Г. В. Г. за заплатени дърва на стойност 514,80 лева,квитанция към приходен касов ордер №***** за сумата от 514,08 лева; АУАН №****/26.09.2025 г.; разписка за отговорно пазене на вещи №*******/26.09.2025 г. протокол за предаване по чл. 159 НПК от 26.09.2025 г. издаден от ********** при ОслО при ОП Стара Загора.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гореописаните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК – т. е. в 14-дневен срок от съобщаването на заповедта на ******* г.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 7 от ЗМВР.

Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и час на задържането.

Въпреки гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като съображенията за това са следните:

Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по3 дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, която се налага с цел да се предотврати възможността лицето, за което има данни, че е извършило престъпление, да извърши престъпление или да се укрие и спрямо него да не може да бъде реализирана наказателна отговорност. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Предпоставките за издаване на заповедта за задържане следва да бъдат налице към момента на задържане, а не да се установяват след това. Обратното би довело по-скоро до произвол при прилагането на мярката и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта на ПАМ.

Изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че: "За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление". Изхождайки от изискването "подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане", ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

В заповедта за задържане органът се е позовал на образувано ДП № **/2025 г., в условията на неотложност. Както вече се посочи, за прилагането на ПАМ не е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи по категоричен начин авторството и вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, а само наличието данни, 4 обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението е достатъчно, административният орган при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката. След като за административния орган са съществували данни, че лицето може да е съпричастно към престъпление в рамките на своята оперативна самостоятелност е предприело задържане на лицетo, поради което не се споделят възраженията в жалбата за липсва на посочени фактически основания за задържане. Такива са посочени в издадената заповед, а именно:

„за това, че ******* г. Г. В. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

*******, обл. ************, ул. “ ***********” №**, транспортира дървен материал без редовно позволително – контролна горска марка и без превозен билет поставен от Държавно горско стопанство гр. Нова Загора, установен чрез изготвяне на АУАН от служителите на ДГС Стара Загора. Дървеният материал е транспортиран с товарен автомобил марка “************ с рег. №*********, управляван от Г. В. Г. – престъпление по чл. 235, ал.2 НК.“ В настоящия случай от представения в проведеното съдебно заседание протокол за предаване по чл. 159 НПК от 26.09.2025 г., се установява, че Г. В.

Г., е предал на разследващия орган следните книжа: разписка за предаване на вещи по ДП №**/2020 г. по описа на РУ Нова Загора с рег. №ДП-**/2020 от 26.09.2025 г. по описа на ОД МВР Сливен, РУ Нова Загора за 6,49 куб метра дърва за огрев, фактура №**********/26.09.2025 г. с доставчик ДП ТП ДГС Нова Загора и получател Г. В. Г. за заплатени дърва на стойност 514,80 лева, квитанция към приходен касов ордер №***** от 26.09.2025 г. за сумата от 514,08 лева и свидетелство за регистрация на товарен автомобил с рег.

№********* като действието е започнало в 19:20 ч. на ******* г., т.е към момента на задържане на лицето в 11:45 ч. на ******* г. за административния орган са съществували данни, че лицето може да е съпричастно към описаното в заповедта престъпление, които данни не са били опровергани с допустими от закона средства. По случая е образувано ДП № **/2025 г. по описа на ОслО при ОП Стара Загора за извършено престъпление по чл. 235 НК. Така в достатъчна степен са посочени фактическите твърдения, въз основа на които се е осъществило задържането.

Настоящият съдебен състав обаче счита, че в конкретния случай е нарушен принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК, тъй като административният орган е засегнал права и законни интереси на гражданин в 5 по-голяма степен от най-необходимото от гледна точка на целта, за която се издава акта. Като всяка ПАМ, задържането за срок от 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. За да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законово призната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия, налагана по усмотрение на административния орган. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона поради обстоятелството, че принудата и нейното реализиране не е обусловено от необходимостта лицето да бъде задържано от ******* г. в 11,45 часа и да бъде освободено на **** г. в 00:00 часа. Видно от ангажираните доказателства действията, които са били извършени за срока на задържане са обиск на задържаното лице, както и претърсване и изземване на товарния автомобил като претърсването и изземването са приключили в 17,45 часа на ******* г.

Според съдебния състав обаче за извършване на процесуално-следствените действия по претърсване и изземване не е било необходимо лицето да бъде задържано, тъй като липсват данни жалбоподателят да е възпрепятствал по някакъв начин извършването на тези действия. Дори да се е налагало неговото задържане, за да се обезпечи необезпокояваното извършване на действията, то е следвало лицето да се освободи веднага след като е отпаднала необходимостта от ограничаване на свободата му – с приключване на последното действие.