Определение № 1232 от 21.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1232 гр. София, 21.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20241000501297 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 12645/13.05.2024 г. по описа на САС, депозирана от П. Н. Н. чрез адв. Р. против определение № 4028/20.03.2024 г. по гр.д. № 12502/2023 г. на СГС, I-8 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочил е, че с исковата молба посочил, че източник на твърдените вреди е решение на КПКОНПИ и че с уточнителната му молба е посочено, че с оглед § 6, ал. 1 ПЗР на ЗПК КПКОНПИ се преименува в КОНПИ. В същото време според §6, ал. 10 на ПЗР на ЗПК правата и задълженията на КПКОНПИ се прехвърлят на две комисии – КОНПИ и КПК, поради което съдът следвало служебно да конституира правоприемникът на КПКОНПИ. Според жалбоподателя съдът следвало и да даде указания какво е новото име на КПКОНПИ, издала незаконосъобразното решение и кой е нейният правоприемник. Съдът смесил и пасивната процесуална легитимация с пасивната материална легитимация, а по последната следвало да се произнесе с решение. Направено е искане обжалваното определение да бъде отменено ведно със законните последици.

Насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията, която е депозирала пред първата инстанция отговор на исковата молба, е депозирала отговор и на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените доказателства, намира следното:

Гр.д. № 12502/2023 г. на СГС, I-8 състав е образувано по искова молба на П. Н.

Н. чрез адв. Р. против КПКОНПИ с твърдения, че ответникът постановил срещу ищеца Решение № РС-291-21-016/02.03.2022 г., с което бил установен конфликт на интереси по отношение на ищеца в качеството му на общински съветник и лице, заемащо висша публична дейност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 ЗПКОНПИ. Това решение било обжалвано и отменено като незаконосъобразно. Изложени са и подробни твърдения относно претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с незаконосъобразното 1 решение на КПКОНПИ и е поискано същата да бъде осъдена да му заплати обезщетение за тези вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 1007.2023 г. до предявяване на исковата молба в размер на 1322 лева, както и законна лихва от датата на исковата молба насетне.

Исковата молба е връчена на ответника, като отговор е подала Комисията за противодействие на корупцията. В него са изложени твърдения, че исковата молба е недопустима, тъй като не са съобразени измененията, настъпили с обнародвания на 06.10.2023 г. нов Закон за противодействие на корупцията и направените с него изменения в ЗПКОНПИ и ЗОДОВ.

С разпореждане от 10.01.2024 г. СГС е връчил препис от отговора на ответника на ищеца и е указал на последния да уточни наименованиието на процесуалния субституент на ответника (Държавата) и да посочи представителя му – според нормативните устройствени правила, като за да изпълни това указание, ищецът следва да съобрази нормативните промени (обнародвания в ДВ бл. 84/2023 г. Закон за противодействие на корупцията). Указано му е също да конкретизира ясно и недвусмислено конкретния акт, действия или бездействия на КПКОНПИ, които са източник на онези вреди, за които се претендира обезщетение.

С молба от 16.01.2024 г. ищецът е посочил, че с ;6, ал. 1 ПЗР на ЗПК името на процесуалния субституент на държавата е КОНПИ, представлявано от А. Т. С. и че обезщетение се претендира от Решение № РС-291-21-016/02.03.2022 г. на КПКОНПИ.

С разпореждане от 18.01.2024 г. СГС е връчил уточнителната молба на ответника, като отново отговор е депозирала КПК със становище, че според измененията не КОНПИ е надлежен ответник.

С определение № 4028/20.03.2024 г. СГС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото п реда на чл. 130 ГПК, като е приел, че според измененията на чл. 2а ЗОДОВ надлежен процесуален субституент на държавата е КПК и след като на ищеца била дадена възможност да го посочи по реда на чл. 129 ГПК, но той два пъти сочел ненадлежен ответник чрез посочване на ненадлежен процесуален субституент на държавата, това водело до недопустимост на предявения иск. Указано е, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

Определението е връчено на ищеца на 04.04.2024 г., като той е депозирал частна жалба срещу него в същия ден.

При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, срещу обжалваем съдебен акт и е редовна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна предвид следното:

Съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия. Когато извършените от страната процесуални действия са ненадлежни, съдът е длъжен да укаже на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за това. Когато съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на процесуалния закон, съдът съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности в едноседмичен срок – чл. 129, ал. 2 ГПК. Когато ищецът не отстрани посочените нередовности в срок, исковата молба, заедно с приложенията, се връща – чл. 129, ал. 3 ГПК. Ако тези нередовности се изразяват в насочване на иска против ненадлежен ответник и в следствие на указанията не бъде посочен надлежен такъв, това води до недопустимост на иска поради липса на надлежна пасивна 2 процесуална легитимация на ответника и производството подлежи на прекратяване при условията на чл. 130 ГПК.

За да бъде законосъобразно връщането на исковата молба, съотв. – прекратяването на делото, на първо място съдът следва да е дал законосъобразни указания за отстраняване на действително съществуващи пороци на исковата молба и на второ място, тези указания следва да са конкретни, точни и ясни, и да указват начина за отстраняване на констатираните недостатъци. За да бъде върната исковата молба, съдът следва да е предупредил страната за неблагоприятните последици, които ще бъдат приложени при неизпълнение на дадените указания (така напр. определение от 09.01.2013 г. по ч.гр.д. № 654/2012 г. на I г.о, определение от 27.03.2013 г. по ч.гр.д.

№ 540/2012 г. на II г.о., определение № 3/06.01.2017 г. по гр.д. № 5389/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и много др.)

Според трайната практика, когато искът е насочен срещу ненадлежен ответник, исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствена част и петитум, тъй като ищецът обосновава правен интерес от търсене на защита срещу друг ответник. Когато обстоятелствената част на исковата молба и доказателствата към които препраща сочат легитимиран да предяви иска определен правен субект, но искането за правна защита изхожда от името на различен от същия и съществуващ правен субект, е налице спорна процесуална легитимация по делото, която задължава съда да предприеме действия по изясняването й. В този случай следва да се дадат указания на ищеца да отстрани нередовността като поиска конституирането на надлежния ответник. Това задължава съда включително да даде указания на ищеца кой е надлежният ответник според фактите и обстоятелствата в основанието на исковата молба. (напр. определение № 621/13.08.2014 г. по ч.гр.д. № 3675/2014 г. на ВКС, IV г.о., определение № 262/31.05.2017 г. по т.д. № 996/2017 г. на ВКС, I т.о., определение № 452/04.10.2018 г. по ч.гр.д. № 3389/2018 г. на ВКС, IV г.о. и др.) В конкретния случай исковата молба действит елно се е нуждаела от уточнение по отношение на органа, срещу когото, в качеството му на процесуален субституент на държавата, ищецът насочва иска си, доколкото от една страна твърденията му са, че извлича претендираните вреди от решение на КПКОНПИ от март 2023 г. за установяване конфликт на интереси и насочва иска си против този орган, а от друга са налице изменения във функциите на КПКОНПИ и органите, които ги упражняват, направени със Закона за противодействие на корупцията, обн. ДВ бр. 84/2023 г., в сила от 06.10.2023 г.(преди завеждане на исковата молба), които сочат на правен интерес искът да бъде насочен против Комисията за противодействие на корупцията, който орган поема функциите по установяване конфликта на интереси, какъвто е предмета на вредоносното решение на КПКОНПИ.

Първоинстанционният съд правилно е предприел даване на указания на ищеца във връзка с надлежния ответник по иска, но настоящият съдебен състав намира, че тези указания не са достатъчно пълни и ясни. Дадени са указания за уточняване наименованието на ответника и неговия представител съобразно ЗПК, обн. ДВ бр.

84/2023 г., но изобщо не е посочено в какво се изразява нередовността на исковата молба и как точно тази нередовност може да бъде отстранена. За тази цел е следвало първоинстанционният съд ясно да посочи не само че има изменения, направени със ЗПК, а и че предвид §6, ал. 10 ПЗР на КПК установяването на конфликт на интереси се поема от Комисията за противодействие на корупцията и да посочи също, че след като ищецът твърди да е претърпял вреди от решение на КПКОНПИ за установяване конфликт на интереси, то правният му интерес сочи на предявяване на иск срещу органа, който е поел тези функции, още повече, че същият след измененията изрично е посочен като процесуален субституент на държавата в чл. 2а ЗОДОВ. Едва след така 3 дадените насоки и при отказ на ищеца да насочи иска си срещу Комисията за противодействие на корупцията, СГС е имал правомощие да прекрати производството като недопустимо.

Формалното изпълнение на задълженията на съда по чл. 101, ал. 1 ГПК е довело до постановяване на незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия след даване на нови указания на ищеца съобразно мотивите на настоящото определение.

За пълнота следва да бъде посочено, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че съдът е следвало служебно да конституира надлежния ответник.

Такова задължение съдът би имал само ако измененията в правомощията на ответника и съответно в легитимацията бяха настъпили в хода на процеса. В случая обаче тези изменения предхождат депозирането на исковата молба, поради което и ищецът е този, който следва да ги съобрази при предявяването й.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 4028/20.03.2024 г. по гр.д. № 12502/2023 г. на СГС, I8 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия след даване на нови указания на ищеца съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4