Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 409 от 26.07.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1320/2021
Вид
Решение № 409
Подписан
26.07.2021
В сила
25.10.2021
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.128, ал.1, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.256 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.92, ал.1 · Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
  • чл.123, т.5 · Закон за обществените поръчки
  • чл.128, т.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.15, ал.1, т.2 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 18, ал.1, т.1-11 · Закон за обществените поръчки
  • чл.20, ал.1, т.3, б."в" · Закон за обществените поръчки
  • чл. 21, ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.261, ал.2 · Закон за обществените поръчки
  • чл.3, ал.1, т.3 · Закон за обществените поръчки
  • чл. 5, ал.1 · Закон за обществените поръчки
  • чл.5, ал.4, т.1 · Закон за обществените поръчки
  • §2, т.32б · Закон за обществените поръчки
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Варна , 26.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110201320 по описа за 2021 година За да се произнесе , взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П. ИВ. С. срещу Наказателно постановление № 11-01-516/2020/11.03.2021г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-гр.София, с което на лицето било наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.256, вр. чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки.

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон, както и за необосновано. Твърди, че в наказателното постановление не се съдържат всички фактически обстоятелства на нарушението, както и че е допуснато противоречие между фактическите твърдения на наказващия орган и правното основание за издаването на НП.

Сочи, че през процесния период е бил налице действащ договор за изпълнение на дейностите по охрана на пристанището, при сключването на който не е било налице задължение за провеждане на обществена поръчка.

1

Счита, че извършването на вмененото му нарушение не е установено по несъмнен начин, както и че деянието не е нарушило действаща нормативна разпоредба. Излага доводи за нищожност на наказателното постановление поради накърняване на основни правни принципи. Поддържа и че е налице неяснота в административнонаказателното обвинение, което нарушава правото му на защита и затруднява определянето на предмета на доказване.

Оспорва и законосъобразността на размера на наложената санкция. Моли съда да прогласи за нищожно наказателното постановление или алтернативно- да отмени същото като незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с процесуален представител-адв.С.-В., която поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.

Излага подробни доводи за законосъобразност на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна – санкционираното физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:

Считано от 10.02.2015г. жалбоподателят изпълнявал длъжността изпълнителен директор на „Пристанище Варна“ ЕАД, като заема тази длъжност и понастоящем. В това си качество същият представлявал дружеството, което е с предмет на дейност: пристанищна дейност и свързаните с нея агентийско и търговско обслужване, техническо обслужване, спедиция, инвестиционна и инженерингова дейност, научно-развойна дейност, подготовка и квалификация на кадри, вътрешна и външна търговия и др. Едноличен собственик на капитала на дружеството е държавата. (Освен от 2 приложените писмени доказателства, изложените установяват и от справка в Търговския регистър). обстоятелства се

На 14.04.2016г., в качеството си на изпълнителен директор, жалбоподателят сключил Договор №Т-01-16, с който възложил на Консорциум „Сириус“ да извършва срещу заплащане въоръжена охрана на обекти на дружеството: „Пристанище Варна-изток“, „Пристанище Варназапад“ и Складова база Варна. Договорът бил сключен като търговска поръчка, по реда на Вътрешни правила за управление и контрол на разходите и паричните средства на дружеството и освен от жалбоподателя бил подписан и от председателя на съвета на директорите Д. А.. Същият бил със срок на действие от 12,00ч. на 01.05.2016г. до 12,00ч. на 30.04.2018г., респ. до датата на сключване на договор за 2018г./2019г. В т.2, 2.3 от Раздел VII на договора била включена клауза, предоставяща възможност на възложителя да прекрати действието му, без да дължи неустойка или обезщетение, при промяна на нормативната уредба на материята, касаеща предмета на договора или част от него. Била уговорена месечна цена на услугата в размер на 72576 лв. без ДДС и цена за кампанийните постове в размер на 10584 лв. без ДДС. С Анекс №1/28.06.2016г. страните променили броя на охранителите за постоянните постове, като месечната цена на услугата била намалена на 69552лв. без ДДС.

След изтичането на срока на договора същият продължил да действа между страните, тъй като нов договор за 2018г./2019г. не бил сключен. За плащанията били издавани фактури, в които било отразявано „Охрана по договор Т-01-16/14.04.2016г.

С Решение №154/11.03.2019г. жалбоподателят открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Въоръжена и невъоръжена охрана на обекти и имущество за нуждите на „Пристанище Варна“ ЕАД. С Решение №706/18.07.2019г. били обявени резултатите от проведената процедура и бил определен изпълнител. Решението на възложителя било обжалвано пред КЗК и ВАС, поради което договор за възлагане изпълнението на обществената поръчка бил сключен на 24.01.2020г.

Със Заповед № ФК-10-29/07.01.2020г. на директора на АДФИ на М.

СТ. ЕНЧ.-държавен финансов инспектор от ИРМ, гр.Варна, било възложено извършването на финансова инспекция на дружеството за периода 20183 2019г., в хода на която изложените обстоятелства били установени.

Установено било също, че през отчетния период разходите за охрана на дружеството са в общ размер на 1 602 720лв. без ДДС (1 923 264 лв. с ДДС), отчетени по общо 20 фактури.

Междувременно, с писмо изх.№12.00-343/22.06.2017г. по повод предходни проверки на дейността на дружеството, от АДФИ било изпратено запитване до Агенцията по обществени поръчки по някои въпроси, свързани с относимата нормативна уредба. В отговор на запитването било изпратено становище с изх.№13-00-226/29.09.2017г., в което се приемало, че изразът „осигуряване ползването на морски или вътрешни пристанища“ в чл.128, т.1 от ЗОП е с по-широк обхват от понятието „експлоатация на пристанище“, използвано в отменения ЗОП. Приемало се също, че в понятието „осигуряване ползването на морски или вътрешни пристанища“ следва да бъдат включени всички пристанищни услуги, които се извършват на територията на пристанището, във връзка с което за „Пристанище Варна“ ЕАД възниква задължение да възлага поръчките си по ЗОП, когато те са свързани с всички видове дейности (строителство, доставки, услуги).

Във връзка с констатациите при проверката и при тълкуване на указанията, дадени в посоченото становище на АОП, финансовият инспектор счел, че в периода след изтичането на срока на договора с Консорциум „Сириус“ жалбоподателят е имал качеството секторен възложител и е следвало да приложи предвидения в ЗОП ред за възлагане на обществена поръчка за услуга (охрана на Пристанище Варна). Приел, че определената стойност на обществената поръчка е в праговете по чл. 20, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗОП и на основание чл. 17, ал. 1 от ЗОП при възлагането й е следвало да се приложи реда по чл. 18, ал.1, т.1-11 от ЗОП. Поради това на 14.09.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че към 01.06.2018г., в качеството си на секторен възложител, не е приложил предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за услуга (охрана на Пристанище Варна), съобразно нейната стойност чрез процедурите по чл.18, ал.1, т.1-11 от ЗОП, при наличие на основания за това, в резултат на което за периода от 01.06.2018г. до 31.12.2019г. е възложил поръчката при по-облекчен ред от предвидения в закона. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и 4 подписан без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган . Въз основа на съставения акт на 11.03.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на санкционираното лице било наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за извършено нарушение на чл. 17, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 1, т. 3, б.“в“, вр. с чл.18, ал1, вр. чл.21, ал.1, вр. чл. 3, ал. 1, т. 3.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетелката М. СТ. ЕНЧ. , както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.

С решаващо значение за формирането на фактическите изводи на съда са приложените писмени доказателства (сред които с най-голямо значение са Договор №Т-01-16/14.04.2016г., Фактура №88/01.06.2018г. и др.) , които са последователни, непротиворечиви и позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на възприетата в наказателното постановление, да бъде установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Във връзка с доводите за нищожност на обжалваното наказателно постановление, съдът намира за необходимо да отбележи, че възможността за обявяване нищожност на административни актове е предвидена в чл.128, ал.1, т.1 от АПК, но наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а има правораздавателен характер. Същото подлежи на проверка от районния съд, 5 по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, т.е. за обжалването на наказателните постановления е предвиден специален ред, който изключва общия ред по АПК. В законодателството не е предвидена друга възможност да се установява самостоятелно и да се обявява нищожност на НП и АУАН извън производството по ЗАНН, поради което и съдът не следва да се произнася по това искане.

Разпоредбата на чл. 17, ал.1 от ЗОП задължава възложителите да приложат предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка, когато са налице основанията за това. От своя страна нормата на чл.20, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗОП (в редакцията при извършване на деянието) установява задължение за секторните възложители да прилагат процедурите по чл. 18, ал.

1, т. 1 – 1, когато в ъзлагат обществени поръчки с прогнозна стойност, поголяма или равна на 1 000 000лв. за услуги по Приложение № 2 (включващо охранителни услуги с код по CPV 79710000). Според чл. 21, ал.1 от ЗОП прогнозната стойност на обществената поръчка включва всички плащания без данък върху добавената стойност. По силата на чл.3, ал.1, т.3 от ЗОП предоставянето на услуги е обект на обществена поръчка.

Според разпоредбата на чл. 5, ал.1 от ЗОП възложителите отговарят за правилното прогнозиране, планиране, провеждане, приключване и отчитане за резултатите от обществените поръчки. Възложителите са публични и секторни. Съобразно ал. 4, т. 1 от същата норма секторни възложители са представляващите публичните предприятия и техни обединения, когато извършват една или няколко секторни дейности.

Понятието „публично предприятие“ е дефинирано в §2, т.42 от ДР на ЗОП. Процесното дружество е ЕАД, поради което по силата на чл.219, ал.2 от ТЗ въпросите от компетентността на Общото събрание се решават от едноличния собственик на капитала, в случая -държавата, чрез министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Като обект на доминиращо влияние от страна на публичен възложител по чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закон за обществените поръчки дружеството се явява „публично предприятие“ по смисъла на цитираната норма, в каквато насока е и установената съдебна практика (Решение № 1099 от 3.08.2020 г. на АдмС Варна по к. а. н. д. № 1172/2020 г. и др.).