Решение № 2776 от 23.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2776 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20221110145121 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „СВ“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: АДРЕС срещу Л. С. В., с адрес: АДРЕС, с която се иска съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2004.29 лв. задължения за доставена и потребена вода за периода 03.09.2018 - 31.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, мораторна лихва в размер на103.63 лв. за периода 04.10.2018 - 31.12.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 22276/2022 г. на СРС.

Твърди се, че на основание Заповед № 45/06.11.2014 г. на Кмета на СО район „Н“, ответникът е наемател на процесния имот – общинска собственост, находящ се на адрес:

АДРЕС считано от датата на настанителната заповед, респ. титуляр на партидата, открита за процесния имот. С уведомително писмо до „СВ“ АД, от СО – район „Н“ са информирали ищцовото дружество, че на основание посочената заповед за настаняване, ответникът Л. С.

В. е наемател на апартамента – общинска собственост и в тази връзка молят да бъде открита партида за апартамент № 24 на името на наемателя В.. На 11.11.2014 г., ответницата е подала Заявление с вх. № ЗП – 23012/11.11.2014 г. за промяна на титуляр на партидата на ап. 24, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Н 2“, бл. 201, вх. Б, ет. 4, с което иска партидата да бъде прехвърлена на нейно име въз основа на Заповед № 45/06.11.2014 г. на Кмета на СО район „Н“ /която прилага към заявлението/, с която тя и семейството й /общо трима души/ са настанени в жилището – общинска собственост. В заявлението ответницата сочи, че ползвателите на ВиК услуги са трима души, и че в имота няма монтирани индивидуални водомери.

Сочи се, че по силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4), получаването на В и К услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, а за процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от Общи условия 1 за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „СВ“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на дружеството http://www.sofiyskavoda.bg.

Твърди се,че съгласно чл. 2, ал. 3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „СВ“ АД, „потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги – за времето на наемното правоотношение. Видно от цитирания текст от Общите условия, ответникът в качеството си на наемател на процесния имот се явява „потребител“ на В и К услуги за имота в рамките на процесния период и в тази връзка между него и „СВ” АД съществуват облигационни отношения, с предмет предоставянето на ВиК услуги до имота на горепосочения адрес

Поддържа се, че по партидата на имота с клиентски номер 1111111111 е открита договорна сметка 11111111, отнасяща се за просрочените задължения на ответника, в размер цената на настоящия иск. „СВ“ АД на основание чл. 7, т. 6 (чл. 8, т. 8 /отм./) във вр. с чл. 31 от Общите условия редовно е издавало ежемесечни фактури за потребените и начислени В и К услуги в процесния имот, чиято стойност за периода 03.09.2018 - 31.12.2021 г. не е платена и възлиза на 2 107.92 лв., от които 2004.29 лв. – главница и 103.63 лв. – лихва.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който се оспорва исковата молба по размер. Сочи се, че действително тя е наемател на имота, но се оспорва твърдението, че няма измервателни уреди. Сочи се, че след нанасянето й веднага са монтирани водомери, като същите са били редовно отчитани до пандемията, а след това инкасатор е спрял да посещава имота, като се твърди,ч е вероятно служебно са начислявани количества които не са потребни. Прави се възражение за погасяване на вземанията по давност.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са с правно основание чл.422 вр. чл.124 ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Предявеният установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.05.2022 г. , постановена по частно гражданско дело № 22276 по описа на Софийския районен съд за 2022 година, е разпредено плащане в полза на ищеца от Л. С. В. на сумата 2 004,29 лева (двe хиляди и четири лева и 29 стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за имота му на адрес: гр. София, ЖК Н II, бл.201, вх.Б, ет.4, ап.24 за период от 03.09.2018 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 28.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 103,63 лева (сто и три лева и 63 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 04.10.2018 г. до 31.12.2021 г.,

Предвид депозираното възражение по чл. 414 ГПК е предявен иск в едномесечния срок от получаване на съобщението за това.

За да бъде уважен предявеният главен иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.

Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и 2 дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и другите съоръжения.

По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ, „потребители“ по смисъла на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4/14.04.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия се изготвят от ВиК и се одобряват от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) към МС на основание чл.6, ал.1, т.5 ЗРВКУ, като същите влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник и имат сила на договор между доставчика на ВиК услуги и потребителите, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.

Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., в сила от 28.08.2016 г., като обстоятелството относно одобряването на Общите условия от регулаторния орган и влизането им в сила, първото от които не се и оспорва от ответника, съдът намира за общоизвестни. Не се спори, че общите условия са надлежно разгласени, поради което имат действие за всички абонати на дружеството.

С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на облигационното правоотношение между страните с предмет доставка на ВиК услуги за процесния период.

С оглед на това следва да се приеме, че страните в производството/ „СВ“ АД и ответницата Л. С. В. са били обвързани от облигационна връзка през исковия период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. От страна на ответницата не се твърди и установява в срока по чл.11, ал.8 ЗРВКУ да е внесла в съответния ВиК оператор заявление, в което да е предложила различни условия, респ. – такива да са били приети от ВиК оператора и отразени в допълнително писмено споразумение.

Спорен по делото е единствено размера на дължимите от ответницата сума, като са направени възражения за некоректно начисляване и погасяване на част от сумите по давност.

По делото е назначена комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установил, че имотът е водоснабден и задълженията за предоставяните ВиК услуги се формират по показанията на два измервателни уреда: водомер за студена вода с фабричен № 211435 с пломба 1480355 и водомер за топла вода с фабричен № 584711 с пломба № 1480318. Съгласно отразената в базата данни информация, въпросните водомери са въведени в системата за фактуриране на дружеството с Талон за 3 пломбиране на водомери от 26.11.2014г. ). Съгласно изискванията на Закона за измерванията до края на месец ноември 2024 г. измервателните средства в имота е необходимо да се подменят и/ иди предоставят за проверка на метрологичните характеристики в лицензирана лаборатория.

Вещото лице е констатирало, че на всяко тримесечие „СВ“ АД отчита показанията на индивидуалните водомери и на общия (приходен) водомер с клиентски № 1005018176 за вх.А и вх. Б на адреса, който е монтиран на водопроводно отклонение и обхваща цялото количество изразходвана вода в сградата. При разлика между отчета по общия водомер и сумата от водопотреблението в обособените имоти (индивидуални водомери и начислени бази на брой живущи), разликата се разпределя пропорционално на индивидуалния разход във всеки имот (съгласно Наредба №4 на МРРБ). Това количество „общо потребление“ се включва във фактурите само веднъж на всеки три месеца, т.е. при извършване на реален отчет.

Констатирано е, че за процесния период има подадени самоотчети и извършени отчети от инкасатори/проверители. За времето от 03.09.2018г. до 31.12.2021 г. е таксувана консумация от общо 688 куб м. по индивидуални водомери и 83,171 куб. м. „общо потребление“.

Вещото лице е посочило, че индивидуалните дялове от общото потребление са изчислени по реда на действаща а нормативна уредба (чл. 32 и чл. 39 от Наредба № 4/14.09.2004г. на МРРБ и съгласно чл. 25, ал. 3, от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на СВ“ АД, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. Формираните цени са в съответствие с начислените количества и са съгласно тарифите по наредбите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКВР)