Определение № 1106 от 12.04.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1106 гр. София, 09.04.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100601904 по описа за 2024 година

Образувано е по частна жалба, подадена от подсъдимия Д. В. чрез неговия защитник – адв. Е.П. срещу определение от 13.03.2024г. по НОХД 12238/2020г. по описа Софийски районен съд, НО 114-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на обвиняемия в досъдебното производство.

Жалбоподателят поддържа, че в обвинителния акт липсва подробно изложение на фактическата страна на обвинението, както и правен анализ на твърдението за наличие на осъществен състав на извършено престъпление по чл. 183 НК. Излага, че е налице непълнота по отношение на субективната страна на престъплението. Допълва, че в обвинителния акт не са посочени доказателсвените източници, подкрепящи обвинението и по-конкретно не е посочена „извършената в хода на досъдебното производство експертиза“, като по този начин подсъдимият е в обективна невъзможност да разбере как е изчислена сумата, за неплащането на която е ангажирана наказателната му отговорност. Искането е да се прекрати съдебното производство, а делото да бъде върнато на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство нарушения, водещи до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

Производството по н.о.х.д. № 12238/2020 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу Д. Х. В., с който му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК. В хода на разпоредителното заседание първоинстанционният съд не е уважил искането 1 на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщането му на досъдебната фаза за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната му фаза.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, намира същото за правилно. То почива на установените в НПК разпоредби, с които първият съд се е съобразил в хода на проведеното от него разпоредително заседание. На свой ред, първостепенният съд при произнасянето си по въпросите, очертани в чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, се е съобразил и със задължителното за всички съдилища Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, където в т. 4.2. е разрешен въпроса за минималния обем от задължителна информация, която следва да съдържа обвинителният акт, за да е редовен от съдържателна страна. В конкретния случай въззивният съд намира, че обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа всички законови реквизити, изброени в чл. 246 от НПК като са посочени периода, мястото и размера на месечните вноски, за които се твърди, че подсъдимият не е платил за издръжка на свой низходящ. Няма противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, като в него са посочени всички съставомерни признаци на деянието, които са описани по ясен начин. С оглед на изложените факти в обстоятелствената част на акта, се налага закономерният извод, че той е редовен от външна страна, защото в него са посочени всички съставомерни признаци на посоченото престъпление. Поради това е годен да постави фактическите и правни рамки на обвинението, с което да очертае предмета на доказване по делото, в каквато насока е произнасянето на първия съд.

Досежно оплакването за липса на правен анализ на субективната страна на престъплението, то не може да се сподели, тъй като в обвинителния акт е посочено, че деянието е извършено с пряк умисъл – „съзнавал е неговия общественоопасен характер, предвиждал е и е искал настъпването на престъпните последици“. Вярно, че прокурорът декларативно се е позовал на дефиницията за умисъл по чл. 11, ал. 2 НК, като не я е съотнесъл към конкретните съставомерни признаци на престъплението по чл. 183 НК, но е посочил конкретния му вид, а именно, че е пряк. Това не води невъзможност на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и въз основа на какви факти, както и какво е психичното му отношение към вмененото с обвинителния акт престъпление.

По отношение на довода, че непосочването на всички доказателствени материали в обвинителния акт ограничава правото на защита на подсъдимия, той също не може да бъде споделен, на първо място, защото макар и да е сред 2 задължителните реквизити на чл. 246, ал. 2 НПК, то не е от естество да възпрепятства защитата на подсъдимия. В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Когато не се отнасят до съставомерните признаци на деянието и участието на обвиняемия в него, непълнотите в обстоятелствената част на обвинителния акт не съставляват основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Заключителната част на обвинителния акт задължително трябва да съдържа данни за самоличността на обвиняемия, правната квалификация на деянието, наказателния закон, който трябва да се приложи, датата и мястото на съставяне на обвинителния акт, името и длъжността на съставителя, както и неговия подпис. Изводимо от горното, непосочването на доказателствата, на които се основава обвинението, не води до връщане на делото в предходната му процесуална фаза, защото то може да бъде отстранено от първата инстанция. След като делото е пренесено в своята съдебна фаза всички материали по него са на разположение на страните и те във всеки един момент могат да се запознават с тях, да си водят записки и да правят извлечения. Въззивният съд споделя посоченото от СРС, че всички доказателствени материали биват проверявани, съответно събирани и в съдебната фаза на процеса, която е централна за наказателното производство и в нея в най-пълен обем се разгръша правото на защита на подсъдимия при спазване на принципите за непосредственост, устност и състезателност. Освен това, видно от протокол за предявяване на разследването от дата 28.07.2020г. всички материали по разследването са предявени на Д. В. и той се е запознал с тях за времето от 09.35 ч. до 09.50 ч., поради което е запознат въз основа на какви доказателства му е повдигнато обвинение.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено в проведеното на 13.03.2024 г. разпоредително заседание по НОХД № 12238/2020 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на СРП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3