Определение № 612 от 09.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 612 гр. Варна, 09.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20253100900182 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.

Постъпила е молба от ищеца Р. Г. М. за допускане на предварително изпълнение на постановеното по делото Решение № 100/04.03.2026 г., като се твърди, че от забавата на изпълнението могат да настъпят значителни и трудно поправими вреди, както и че съществува риск изпълнението да стане невъзможно или значително затруднено, предвид твърдяно влошено финансово състояние на ответното застрахователно дружество, наложени спрямо него регулаторни мерки и възможност от бъдеща несъстоятелност.

Молбата е подадена от легитимирано лице с правен интерес и е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доводите в молбата и събраните по делото доказателства, намира същата за неоснователна.

Съгласно чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК предварително изпълнение може да бъде допуснато, когато от забавата на изпълнението могат да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.

Нормата има изключителен характер и представлява отклонение от общия принцип за изпълнение на съдебните решения след влизането им в сила, поради което предпоставките подлежат на стриктно и ограничително тълкуване.

В тежест на молителя е да установи с конкретни, относими и убедителни доказателства наличието на реална и непосредствена опасност от настъпване на такива вреди. Не е достатъчно те да бъдат твърдени или предполагаеми, нито да се извеждат по презумпция от естеството на правоотношението.

В настоящия случай ищецът не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на изложените в молбата твърдения. Посочените обстоятелства – наложени административни мерки от Комисията за финансов надзор, ограничения в дейността на застрахователя, както и статистически данни – са изложени единствено като твърдения, без към молбата да са приложени съответните актове, официални справки или други доказателствени средства.

Липсата на доказателства сама по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на искането, доколкото съдът не може да извърши преценка въз основа на недоказани факти.

Независимо от това, дори да се приемат за верни изложените твърдения, същите не обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.

Наложена забрана за сключване на нови застрахователни договори не е равнозначна на 1 неплатежоспособност или свръхзадълженост на застрахователя, нито представлява доказателство за непосредствена опасност от открИ.е на производство по несъстоятелност.

Подобен извод не може да се основава на предположения или субективни опасения на страната, а следва да бъде подкрепен с конкретни данни за реално влошено финансово състояние, каквито по делото не са представени.

Твърденията за евентуално бъдещо изпадане на ответното дружество в несъстоятелност имат изцяло хипотетичен характер и не са подкрепени с доказателства за наличие на непосредствен риск от настъпването на подобно събитие. Предпоставките по чл.

242, ал. 2, т. 3 ГПК не могат да се извеждат от предположения за бъдещо развитие на имущественото състояние на длъжника.

Неоснователно е и позоваването на забавяне при евентуално бъдещо производство по несъстоятелност като основание за допускане на предварително изпълнение. Подобно забавяне е присъщо на всяко производство по принудително или универсално изпълнение и не представлява „непоправима вреда“ по смисъла на закона, тъй като приемането на противното би довело до превръщане на изключението в правило.

Позоваването на други случаи от практиката, включително ликвидацията на различни застрахователни дружества, също не е относимо, доколкото всеки случай следва да се преценява конкретно, въз основа на доказателства за състоянието на конкретния длъжник.

Особено съществено в случая е обстоятелството, че ответникът е застрахователно дружество, чиято дейност е предмет на специална нормативна уредба в Кодекса за застраховането. Законът предвижда система от гаранции за финансовата стабилност на застрахователите, включително изисквания за технически резерви, допустими собствени средства, капиталово изискване за платежоспособност и минимално капиталово изискване, както и постоянен надзор от страна на Комисията за финансов надзор.

В този смисъл, наличието на надзорни или принудителни административни мерки не може да се тълкува еднозначно като белег за невъзможност за изпълнение, а напротив – като проявление на действащия механизъм за контрол и стабилизиране на застрахователния сектор. Законодателят е предвидил именно такива мерки с цел предотвратяване на рискове за застрахованите лица и кредиторите.

Наред с това, Кодексът за застраховането урежда и специална гаранционна защита включително чрез Обезпечителния фонд, който обезпечава изплащането на определени вземания при отнемане на лиценз на застраховател. Това допълнително отслабва тезата, че евентуално влошаване на финансовото състояние на застрахователя автоматично води до невъзможност за удовлетворяване на кредиторите.

Следователно, твърденията за бъдеща евентуална неплатежоспособност или несъстоятелност, неподкрепени с надлежни доказателства, не могат да обосноват извод за наличие на реална и непосредствена опасност от настъпване на значителни и непоправими вреди за ищеца.

Не се установява и твърдяното затруднение при събиране на законната лихва. Същата е акцесорно вземане, което следва съдбата на главното, като липсват данни, че би било потрудно събираемо при изпълнение след влизане в сила на решението.

При тези данни съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.

По изложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОТХВЪРЛЯ молбата на Р. Г. М. за допускане на предварително изпълнение на Решение № 100/04.03.2026 г., постановено по т.д. № 182/2025 г. по описа на ОС – Варна, на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3