Решение № 656 от 07.05.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. Русе, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20254520106398 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ

Постъпила е искова молба от В.Й.М. против С. Р. С., в която се твърди, че в полза на ищеца и срещу ответника имало издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** от 2025г. по описа на РС - Разград.

Тъй като заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът дал указ на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си, се моли да се признае за установено задължението на ответника по издадената Заповед за изпълнение. Вземането по последната произтичало от дължими суми в общ размер в размер на 830,58 лв. (424,67 евро), отразени в Сметка № *** от 11.07.2025г. по изпълнително дело № ***, и суми в размер на 27,85 лв. (14,24 евро), отразени в Сметка № *** от 11.07.2025г. по същото изпълнително дело, ведно със законната лихва върху двете суми считано от 12.08.2025г. до изплащане на вземането. Претендират се и направените в исковото и в заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявените искове. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по 1 отношение на претендираните такси и разноски от частния съдебен изпълнител, тъй като тези вземания имали периодичен характер и с изтичането на 3-годишна давност се погасявало правото на ищеца за принудителното им изпълнение. На следващо място се излагат съображения, че изготвените сметко-фактури от ищеца не отговарят на изискванията на чл.

79, ал. 2 от ЗЧСИ, което било също основание за отхвърляне на претенцията. В тях липсвало посочване на точните видове и услуги и каква е единичната цена за всяка, която се претендира. По тези съображения се моли отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Според представеното в настоящото производство заверено копие от изпълнително дело № ***, същото е образувано пред ищеца в качеството му на частен съдебен изпълнител по молба на Община Русе и въз основа на акт за установяване на общински публични вземания №***/22.12.2017г., издаден от М.Н.К., старши инспектор в отдел КСМДТ при дирекция МДТ към Община Русе, за дължими от С. Р. С. публични задължения.

След образуване на изпълнителното производство, по същото са предприети множество действия, във връзка с установяване на имущество на длъжника, на други негови публични задължения, изпращане на покана за доброволно изпълнение, предприемане на изпълнителни действия (вписване на възбрани, налагане на запори). Изпращани са множество призовки за принудително изпълнение, съобщения до институции и пр.

С писмо 25.03.2025г., взискателят Община Русе е уведомил ЧСИ В.М., че е „настъпила промяна в дълга по изпълнителното дело“, като на 24.03.2025г., длъжникът С. Р. С. е извършил плащане по сметка на Община Русе на всички свои задължения и се моли изпълнителното производство да бъде прекратено след събиране на всички такси и разноски направени в производството.

За дължимите от С. Р. С. такси и разноски по изпълнението, ЧСИ е издал Сметка по чл. 79 ЗЧСИ с №***/11.07.2025г., в която в 25 точки са описани подробно извършените действия (изготвяне и връчване на книжа, извършване на справки, искания за вписвани или вдигане на възбрани, образуване на изп. дело, присъединяване на взискател и пр), дължимите за тях 2 такси и разноски и основанието за дължимостта им. Общата стойност на задълженията по сметката е 830,58лв.

За извършените допълнителни разноски по изпълнителното дело съгласно чл. 79 т.31, ЧСИ е издал сметка №***/11.07.2025г. на стойност 27,85лв.

За дължимите суми по издадените две сметки, ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№***/2025г. по описа на РС – Разград и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение рег. №***/12.08.2025г. за сумите по двете сметки – 830,58лв. и 27,85лв., ведно със законната лихва от 12.08.2025 г. до изплащането им, както и за 21,25лв., разноски за държавна такса и 400лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищеца по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, ответникът е длъжник по образувано от Община Русе изпълнително дело пред ищеца в качеството му на частен съдебен изпълнител.

Изпълнението е образувано във връзка с дължими от ответника публични задължения. По тази причина и на основание чл. 84, ал.3 ГПК взискателят в лицето на Община Русе не е заплатил на съдебния изпълнител (ищеца) предварително дължимите такси и разноски във връзка с образуването и воденото на изпълнителното производство срещу ответника. Последният като длъжник по изпълнението в този случай и на основание чл. 79, ал.2 ГПК остава задължен за дължимите такси и разноски, когато не са внесени от взискателя.

На основание чл. 79 ЗЧСИ, ищецът е издал двете сметки за дължими такси и разноски от длъжника, с предвиденото в ал. 2 на нормата съдържание.

На основание чл. 79, ал.3 ЗЧСИ се е възползвал от правото си да ги претендира по реда на чл. 410 ГПК.

Ответната страна не е оспорила конкретно таксувано действие, прим. като неизвършено или неотносимо, или пък като таксувано в нарушение на 3 тарифата към ЗЧСИ и съдът съобразявайки приложеното изпълнително действие не намира основание да приеме, че е налице такова или такива действия на съдебния изпълнител от описаните от него в двете сметки.

Съдържанието на представените сметки не разкрива и техен порок, който да води до изводи за основателността на направеното от особения представител на ответника възражение за това, че не са изготвени съобразно императивните изисквания на чл. 79 ЗЧСИ.

„Доброволното“ заплащане направо на взискателя на дължимите му вземания, за които вече е образувано изпълнително дело, не освобождава длъжника от задължението да заплати на съдебния изпълнител дължимите по изпълнителното дело такси и разноски, които са направени във връзка с правомерно извършени действия, каквито са образуване на изп. дело, присъединяване на взискател, проучване, справки, обезпечителни мерки и пр.

На следващо място не могат да бъдат споделени и възраженията на ответната страна за погасяване по давност на част от претендираните по сметките суми, доколкото дължимостта им (съответно и започването да тече погасителната давност за тях) е свързано с издаването на съответната сметка по чл. 79 ЗЧСИ, когато вземането е индивидуализирано по основание и размер и е претендирано съгласно 79, ал.1 ЗЧСИ от длъжника с връчването на сметката. Времето на извършване на действието по изпълнение, което е основание за дължимостта на такси и разноски не поставя начало на давностния срок за тях.

Предвид изложеното, исковата претенция следва да бъде изцяло уважена като доказана по основание и размер.

При този изхода на спора в тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 40,98 евро (80,15лв.) държавна такса, 150 евро възнаграждение за особен представител и 150 евро адвокатско възнаграждение. За заповедното производство дължимите разноски са в размер на 10,86 евро (11,25 лв.) държавна такса и 204,52 евро (400лв.) адвокатско възнаграждение. Общият размер на дължимите на ищеца от ответника разноски по делото възлизат на 556,36 евро.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ч е С. Р. С. ЕГН********** с постоянен адрес село ***, ул. ****, община Русе, дължи на В.Й.М., в качеството на частен съдебен изпълнител с БУЛСТАТ 179104641 вписан в КЧСИ с рег. №833, с район на действие Окръжен съд – Русе, с адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ №17 сумите: 830,58 лв. (424,67 евро), отразени в Сметка № *** от 11.07.2025г. и 27,85 лв. (14,24 евро), отразени в Сметка № *** от 11.07.2025г. по изпълнително дело № ***, ведно със законната лихва върху двете суми считано от 12.08.2025г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед рег.№***/12.08.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2025г. по описа на РС-Разград.

ОСЪЖДА С. Р. С. ЕГН********** с постоянен адрес село ***, ул.

**** да заплати на В.Й.М., в качеството на частен съдебен изпълнител с БУЛСТАТ 179104641 вписан в КЧСИ с рег. №833, с район на действие Окръжен съд – Русе, с адрес гр. Русе, ул. „Александровска“ №17 сумата от 556,36 евро разноски за настоящото и за заповедното производство по ч.гр.д.

№***/2025г. по описа на РС-Разград.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5