Решение № 258 от 14.11.2022, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. Карнобат, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Гражданско дело № 20212130100499 по описа за 2021 година да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул. Московска № 19, в качеството на универсален правоприемник на „Експресбанк“ АД, чрез пълномощник гл. юрк. Ю. Б. С., със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Васил Априлов № 12, с която молба са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за установяване на вземанията по Заповед № 15 / 24. 01. 2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 36 / 2020 г. по описа на КбРС, които вземания са в размер на: 4 768,84 лева (четири хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 84 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит „Експресо“ № 425613 / 28. 10. 2015 г., възнаградителна лихва в размер на 978, 42 лв. /деветстотин седемдесет и осем лева и 42 стотинки/ за периода от 15. 07. 2015 г. до 08. 01. 2020 г., обезщетение за забава в размер на 382, 26 лв. /триста осемдесет и два лева и 26 стотинки/ за периода от 15. 07. 2017 г. до 08. 01. 2020 г. и обезщетение за забава в размер на 18, 08 лв. /осемнадесет лева и 08 стотинки/ за периода от 08. 01. 2020 г. до 21. 01. 2020 г. срещу: Д. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес: ******* и настоящ адрес: ******* и Й. М. Й., ЕГН ********** с постоянен адрес:

******* и настоящ адрес: *******-солидарни длъжници.

Желае се ответниците да бъдат осъдени да заплатят направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25 от НЗПП.

Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които 1 са допуснати от съда и приобщени към делото. В хода на делото са събрани и други доказателства по искане на ищеца.

В проведеното производство настоящият съдебен състав е приел, че предявените искове са недопустими и след като е обявил за решаване делото е прекратил същото на основание чл. 130 от ГПК, като недопустимо. постановеният съдебен акт е обжалван от ищцовото дружество и с Определение № 850 / 07. 04. 2022 г. в в. ч. гр. д. № 464 / 2022 г. на БОС, същия е бил отменен и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поради извършване на същите, настоящия съдебен състав намира, че следва да се произнесе по същество на предявените искове.

В исковата молба се твърди, че на 28. 10. 2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и ответниците Д. М. Й. като кредитополучател и Й. М. Й. като съдлъжник е сключен Договор за кредит „Експресо“ № 425613, по силата на който банката е предоставила кредит за текущо потребление в размер на 6000 лева. Срокът за издължаване на кредита е до 15. 11. 2022 г., като същия е бил усвоен по разплащателна сметка IBAN № BG72 TTBB 9400 1527 066986 на датата на сключване на договора 28. 10. 2015 г. и е следвало да бъде погасяван чрез същата разплащателна сметка с месечни погасителни вноски съгласно предоставения на кредитополучателя погасителен план за период от 85 месеца, с размер на месечната вноска 102, 07 лева. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 15-то число на месеца. Кредита се е олихвявал с фиксиран лихвен процент от 9, 35 % годишно за целия срок на договора. Разходите за застраховка са в размер на 1, 44 % годишно върху остатъка от главницата по кредита.

Кредитополучателят е заплащал дължимите месечни вноски по кредита до месец юли 2017 година, след което е преустановил плащането. При забава в плащанията, съгласно т. 9.1 от Договора за кредит, наказателната надбавка върху просрочените погасителни вноски е шест пункта над номиналния лихвен процент или 15, 35 %. Съгласно договора при допусната забава в плащанията над 90 дни, банката е имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С уведомления с изх. № 16382 и 16383 от 24. 10. 2019 г., получени от кредитополучателя и съдлъжника на 29. 10. 2019 г. е била обявена предсрочната изискуемост на вземането. Според ищеца на 22. 01. 2020 г. е настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане и кредитора е пристъпил към принудителното събиране на вземането си по съдебен ред, като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по отношение на длъжниците Д. М. Й. и Й. М. Й.. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 36 / 2020 г. по описа на КбРС, по което е издадена Заповед № 15 / 24. 01. 2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист за претендираните в настоящото производство суми. По молба на универсалният приемник на „Експресбанк“АД, „Банка ДСК“ АД срещу ответниците е образувано изпълнително дело № 20217030400038 по описа на ЧСИ Г.М., рег. № 703 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд 2

Бургас. Поканите за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно изпълнение са били връчени на ответниците в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК , поради което КбРС е дал указания на ищеца да предяви иска си едномесечен срок. В преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищцовото дружество е предявило иск по чл. 422 за установяване на вземанията си.

В законният едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответниците не са представили писмен отговор на исковата молба, не са поискали делото да се гледа в тяхно отсъствие, не са представили доказателства и не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищецът, който поддържа така предявения иск и иска неговото уважаване, така както е предявен.

В първото по делото съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не са явяват, не изпращат представител, не ангажират доказателства.

По делото са представени писмени доказателства, които съдът е приел и цени.

Допусната е и е извършена съдебно-счетоводна експертиза приета и ценена от съда.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

На 28. 10. 2015 г. между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и ответниците Д. М. Й. като кредитополучател и Й. М. Й. като съдлъжник е сключен Договор за кредит „Експресо“ № 425613, по силата на който банката е предоставила кредит за текущо потребление в размер на 6000 лева. Срокът за издължаване на кредита е до 15. 11. 2022 г., като същия е бил усвоен по разплащателна сметка IBAN № BG72 TTBB 9400 1527 066986 на датата на сключване на договора 28. 10. 2015 г. и е следвало да бъде погасяван чрез същата разплащателна сметка с месечни погасителни вноски съгласно предоставения на кредитополучателя погасителен план. От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентна и обективна е видно, че по кредита са били извършени погасявания до 23. 05. 2017 г., като част от вноските не са покривали месечните погасителни вноски по договора. Съгласно чл. 10 от Договора за кредит при неиздължаване на месечния анюитет в предвидените в договора срокове договорната лихва се увеличава с наказателна надбавка.

Наказателната лихва се изчислява извън анюитетните вноски и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски. В чл. 10, ал. 2 от договора е посочено, че при възникване на просрочено плащане на задължението по договора със забава над 90 дни, банката има право да обяви вземането си за възстановяване на целия кредит за предсрочно изискуемо, като изискуемостта настъпва след уведомяване на кредитополучателят с писмо с обратна разписка на адреса, уговорен между страните. До ответниците са били 3 изпратени покани за доброволно изпълнение на задълженията, в които е посочено просрочието на кредита в дни с предупреждението, че ако просрочието на бъде погасено до 7 дни, задължението по кредита ще се счита за предсрочно изискуемо с изх. № 16382-07/ 24. 10. 2019 г.- до Д. М. Й., получено лично от нея на 31. 10. 2019 г. и с изх. № 16383-07/ 24. 10. 2019 г.до Й. М. Й., получено от Д. Й. посочена като сестра на 31. 10. 2019 г.. Поради неизпълнение на задълженията от страна на кредитополучателят и съдлъжника на 22. 01. 2020 г. в КбРС е входирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от „Експресбанк“АД срещу ответниците, по което заявление е образувано ч. гр. д. № 36 / 2020 г. по описа на КбРС. По посоченото дело е издадена Заповед № 15 / 24. 01. 2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 56 / 24. 01. 2020 г. за претендираните парични задължения.

По издадената Заповед за изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20217030400038 на ЧСИ Г.М., рег. № 703 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Бургас. Към заповедното производство са приложени 2 бр. уведомления за длъжника и съдълъжника, в които е посочено, че на основание чл. 418, ал. 5 от ГПК се изпраща копие от обратната разписка за връчени Заповед № 15 / 24. 01. 2020 г. , издадена по ч. гр. д. № 36 / 2020г., изпълнителен лист от 24. 01. 2020 г., извлечения и др. актове на длъжниците Д. М. Й. с адрес г*******/ постоянен адрес/, на 10. 02.

2021 г., 19. 02. 2021 и 02. 03. 2021 г. и Й. М. Й. с адрес г*******/ постоянен адрес/, на 10. 02. 2021 г., 19. 02. 2021 и 02. 03. 2021 г.. Приложени са копия от известия за доставяне, на които не е отбелязано, каква е пратката, липсва отметка за доставяне на същата. На гърба на известието е отбелязано с „х“ непотърсена, дата на връщане 02. 03. и нечетливи подписи.

Предвид, че връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, заповедният съд е дал указания на ищеца да предяви иска за установяване на вземанията си. Определението е връчено на пълномощник на ищцовото дружество на 24. 03. 2021 г., като с вх. № 261978 / 23. 04. 2021 г. на КбРС, пълномощник на ищцовото дружество е представил доказателства за предявен иск пред КбРС, по който иск е образувано настоящото производство.

От заключението по назначената съдебно счетоводна експертиза е видно, че към 22. 01. 2020 г., от когато датира извлечението от счетоводните книги на ищеца, задължението на ответниците възлиза на 6147, 60 лева от които главница в размер на 4768, 84 лева, договорна лихва за периода 15. 07.

2017- 08. 01. 2020 г. в размер на 978, 42 лева, лихва за забава за периода 15.

07. 2017 г. до 22. 01. 2020 г. в размер на 400, 34 лева. Сумите посочени в заключението на вещото лице съответстват на претендираните суми по исковете и на издадената Заповед № 15 / 24. 01. 2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 56 / 24. 01. 2020 г. по ч. гр. д. № 36 / 2020г. на КбРС.

4

От така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявените от ищеца установителни искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 86, във връзка с чл. 79 от ЗЗД са процесуално допустими. Налице е хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид, че заповедта за изпълнение на парично задължение № 15 / 24. 01.

2020 г. , издадена по ч. гр. д. № 36 / 2020г. по описа на КбРС, е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск. Исковата молба е подадена в срока по чл. 422 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете са основателни, поради следните съображения:

От представените по делото писмени доказателства частно заверени преписи от Договор за кредит „Експресо“ № 425613 / 28.10. 2015 г., погасителен план е безспорно, че страните по делото са били обвързани по договора посочен по горе, по силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 6000 лева, която сума е усвоена на 28. 10. 2015 г. по разплащателна сметка IBAN № BG72 TTBB 9400 1527 066986 с титуляр Д. М. Й. съгласно договора.