Решение № 65 от 21.08.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. ****, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **** в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20243410200071 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №****г. на Началник група в ОД МВР Силистра, РУ **** с което И. Б. В. с ЕГН ********** от *****а за нарушение на чл.6, т.! от ЗДв.П и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба от 150лв,, затова че на 05.02.2024год. в 15.26ч. управлява лек а-л **** собственост на ***** от гр.****, като не спира на знак Б2(стоп), създавайки опасност за движението.

Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е направено искане за неговата отмяна. Изложените доводи се свеждат до това, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административно наказващия орган, редовно призован, изпраща представител в съдебно заседание и изразява становище по депозираната жалба за потвърждаване на наказателно постановление.

Видно от приложената Заповед процесното НП е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия.

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 59, ал. 2 пр. 1 от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на наказаното лице. Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално допустимо. НП е връчено на жалбоподателя на 27.02.2024г., а жалбата срещу същото е подадена на същата дата – 27.02.2024г., т.е. в предвидения преклузивен четиринадесет дневен срок.

След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото 1 доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.02.2024год. в 15.26ч. жалбоподателя управлява лек а-л **** собственост на ***** от гр.****, като не спирам на знак Б2(стоп), създавайки опасност за движението и е спрян за проверка от служители на РУ „Полиция“ ****, които изпълнявали задълженията си като органи за контрол на движението. Те установили, че управляваният от жалбоподателя автомобил не спира на знак Б2(стоп), създавайки опасност за движението. За констатираното нарушение е съставен против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение, в който е описано посоченото по-горе нарушение и посочил, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил препис от акта.

На 18.02.2024 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН административнонаказващия орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 150 лв. на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 179, ал.1, т.5, пр. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 6, т.1 от същия закон.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи от приложените и приетите писмени и гласни доказателства, описани подробно в протоколите за проведеното съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За така извършеното деяние на жалбоподателя е било наложено административно наказание "глоба" на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба се наказва с глоба в размер 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци и пътната маркировка, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. Следователно, налагайки наказанието на това правно основание, е въведен и допълнителен елемент от обективната страна на състава на нарушението, а именно в резултат от деянието да е настъпила непосредствена опасност за движението.

В приложената санкционна разпоредба изрично е посочено, че само неспазването на предписанието на пътните знаци и пътна маркировка не е достатъчно, за да се наложи наказание на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП.

Необходимо е наред с това поведение от него да е създадена посочената непосредствена опасност за движението. Установяването дали от деянието е създадена непосредствена опасност за движението или не е от съществено значение за преценката относно правилната правна квалификация на нарушението. Предвид правилото за поведение, адресирано до участниците в 2 движението с разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, то всякога виновното неспазването на предписанието на пътните знаци ще съставлява административно нарушение. В случаите, когато това поведение не е довело до създаването на непосредствена опасност за движението, то се наказва с административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл. 185 ЗДвП. Това е така, тъй като за неспазването на пътния знак Б-2/стоп/ в хипотеза на несъздадена непосредствена опасност за движението, което е административно нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, не е предвидено друго наказание. Така например за неспазването на пътния знак Б-2, когато това не е довело до непосредствена опасност за движението, е предвидена нарочна санкционна разпоредба - чл. 183, ал. 2, т. 3 ЗДвП, с която отговорността на субекта е диференцирана именно в зависимост от обстоятелството дали деянието - неспазване на пътен знак, е довело до разглежданата опасност за движението или не. В случай, че такава опасност е била създадена, наказанието ще следва да бъде наложено на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 1 ЗДвП. И по отношение на останалите обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП отговорността отново е диференцирана въз основа на посочения признак, което ясно показва, че в случаите, когато в резултат от поведение, обхванато от хипотезата на чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, не е настъпила непосредствена опасност за движението, то наказанието не може да се наложи на това правно основание. Различните размери на предвиденото наказание в зависимост от това дали е настъпила непосредствена опасност за движението или не са следствие от различната степен на обществена опасност на тези деяния и интензитета на засягане на защитаваните обществени отношения. Следователно обстоятелството дали от деянието на жалбоподателя по завИ.е на дясно и в нарушение на пътен знак Б- 2 е настъпила непосредствена опасност за движението се явява релевантен по делото факт, включен в предмета на доказване. Установяването на това обстоятелство ще изясни дали е приложена правилната санкционна разпоредба или е следвало наказанието да се наложи при по-благоприятния за дееца режим по чл. 185 ЗДвП.

В тази връзка макар в обстоятелствената част на наказателното постановление да е записано, че с поведението си жалбоподателят "създава опасност за движението" , то въпреки това е допуснато съществено нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН при описанието на нарушението.

Считам, че при така направеното описание на нарушението правото на защита на жалбоподателя е било съществено нарушено. На същия не са били предявени твърдения за конкретни факти от обективната действителност по приетата за осъществена непосредствена опасност за движението, които факти той да може да оборва и да се защитава срещу тях. Това е така, тъй като отбелязването "създава опасност за движението" представлява правна квалификация, а не описание на факт. Правните норми, описващи състава на административното нарушение, си служат с общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати.

Задължение на актосъставителя и на

3 административнонаказващия орган е да запълнят тези общи понятия с твърдения за конкретни факти от обективната действителност, индивидуализирани по време, място и начин на извършване. В конкретния случай считам, че това изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние. Изписването в обстоятелствената част на НП, че е създадена опасност за движението, представлява правен извод, който е направен въз основа на съобразяването на определени факти като например дали е било отнето предимството на друг участник в движението, който правомерно е извършвал маневрата, или е била създадена предпоставка за ПТП с друг водач на ППС, който е преминал през пътя, по който жалбоподателят е осъществил своето движение. Липсва обаче посочването на такъв факт, надлежно индивидуализиран, както в АУАН, така и в НП. Вместо това наказаният е поставен в положението да се брани директно срещу един правен извод. Този незаконосъобразен подход на наказващия орган съществено е нарушил и ограничил правото на защита на жалбоподателя, тъй като за да се защити срещу това общо и неясно обвинение, той може единствено да предполага какви факти трябва да оборва, за да докаже насрещното си твърдение, че не е била създадена непосредствена опасност за движението. Освен че този порок нарушава правото на защита на наказаното лице, той изначално внася и неяснота в предмета на доказване по делото.

Същият е очертан още с описанието на нарушението в АУАН, като е недопустимо за пръв път с НП или с въззивното съдебно решение на жалбоподателя да се предявяват нови факти относно съставомерни обстоятелства, по които обаче досега той не се е защитавал. 3а жалбоподателя остава неизяснен механизмът, по който АНО е формирал правния си извод за това, че от процесното деяние е възникнала непосредствена опасност за движението. Същият и не би могъл да бъде проверен от съда именно поради липсата на описание на обстановката, при която е осъществено деянието.

Следва да се посочи, че въпрос на доказване в процеса е установяването на обстоятелствата, за които в АУАН и в НП се твърди да са обективно осъществени, но посочването на самите обстоятелства е въпрос на описание на нарушението, а не на доказване. Следователно в случая е налице изначален порок при описанието на нарушението, който не би могъл да бъде саниран в съдебната фаза на процеса. Включително и при разпит на актосъставителя допуснатото нарушение не би могло да се санира, тъй като това би означавало за пръв път със съдебното решение да се предявяват нови факти, по които наказаният досега не се е защитавал. Така констатираното нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН се цени за съществено, тъй като актосъставителя и наказващия орган не са посочили точно съставомерните обстоятелства, касаещи извършеното нарушение и има за резултат ограничаване правото на защита и е препятствало възможността жалбоподателят да узнае фактическите рамки на вмененото му във вина административно обвинение.

От страна на жалбоподателя не е направено искане за присъждане на направените разноски по делото.

Предвид горното се налага извода, че НП е неправилно и 4 незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон , което налага отмяна на оспореният акт.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №****г. на Началник група в ОД МВР Силистра, РУ **** с което на И. Б. В. с ЕГН ********** от *****а за нарушение на чл.6, т.! от ЗДв.П и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.1, т.5, предл.3 от ЗДвП е наложена глоба от 150лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Силистра в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – ****: _______________________ 5