Решение № 6789 от 02.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11415/2019
- Вид
- Решение № 6789
- Подписан
- 02.10.2019
- В сила
- 04.10.2019
- Състав
- ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ, СНЕЖИНА КОЛЕВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ град София, 01.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II-г въззивен състав, в съдебно заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛАДШИ СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладвано от председателя ч. гр. д. № 11415 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на разпореждане за разноски от 25.07.2019 г. по изпълнително дело № 20198600401513 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на присъденото в полза на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 440 лв. на 200 лв.
Жалбоподателят З. „Б.В.И.Г.“ твърди, че отказа да се намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователен. Сочи, че процесуалният представител на взискателя е извършил представителство единствено във връзка с образуването на изпълнителното дело, поради което моли настоящия съд да намали определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение от 440 лв. на предвидения в чл.10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 200 лв. В тази връзка посочва и че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, които да обосновават присъждането на адвокатско възнаграждение над установения в Наредбата минимум.
Взискателят по изпълнителното дело не е представил становище.
В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна. ЧСИ посочва, че процесуалният представител на взискателя е извършил действия по чл. 10, т.1 и т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което адвокатското възнаграждение е дължимо и на двете основания. Като се има предвид изложеното, намира, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не подлежи на намаляване поради прекомерност, тъй като е в размер под минимума, установен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за допустимост отразени в чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК- длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.
От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № 20198600401513 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС е образувано въз основа на молба, подадена от настоящия жалбоподател, чрез адвокат Петя Керанова.
От представените доказателства се установява, че молбата е придружена от пълномощно за адвоката и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че взискателят е заплатил на представляващия го адвокат сумата от 440 лв. адвокатско възнаграждение.
От изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че делото е образувано за събиране на вземане в размер на 2 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат от ПТП, ведно със законната лихва от датата на настъпването му до окончателното изплащане, която към датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение е в размер на 1 019,58 лв. С поканата ЧСИ е определил и разноските дължими на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв.
Недоволен от това, длъжникът е сезирал ЧСИ с искане по реда на чл. 78, ал.5 ГПК за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение поради прекомерност от 440 лв. на 200 лв. С обжалваното разпореждане, ЧСИ е оставил без уважение направеното искане.
При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните:
Според чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а съобразно т.2 от същия член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 .
От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл.10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен тази молба, процесуалният представител е инициирал и извършването на други действия по събиране на вземането, предмет на изпълнителното производство, като е подал още две молби, едно от които е с искане за налагане на запор на сметка на длъжника. Съответно следва да се приеме, че той е извършил действия и по чл.10, т.2, за което му се следва възнаграждение. Като се има предвид размера на вземането ( 3019,58 лв.), минималното адвокатско възнаграждение, на което има право взискателят е съответно
200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 220,69 лв. без ДДС по чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения или общо в размер на 420,69 лв. без ДДС. Тази сума е съответно 504,82 лв. с ДДС. Претендираното от взискателя и присъдено от ЧСИ адвокатско възнаграждение е в размер на 440 лв. т.е. под минимума, дължим по Наредбата с дължимото ДДС, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал.5 ГПК. Дори и да се приеме, че взискателят не е направил изрична претенция за присъждане на вземането с ДДС, въпреки че е представил доказателства за регистрацията си по ЗДДС, то сумата която се претендира е с около 20 лв. над минимума, поради което, като се вземат предвид извършените действия от процесуалния представител, не води до прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното подадената жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
При този изход на спора, разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.
Воден от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от
01.08.2019 г., подадена от З. „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******** срещу разпореждане за разноски от 25.07.2019 г., постановено по изпълнително дело № 20198600401513 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на присъденото в полза на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение от 440 лв. на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.