Решение № 52 от 08.11.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Велико Търново, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любка Милкова при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Търговско дело №

20204100900229 по описа за 2020 година

Осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за реално изпълнение.

Ищецът „З. з.“ АД със седалище гр.Г.О. излага твърдения в ИМ, че е търговско дружество, на което част от основния предмет на дейност е производство на етилов алкохол.

Сочи, че спиртопроизводството в дружеството се осъществява от зърнени култури, основно царевица, като за обезпечаването на работата на спиртната инсталация дружеството сключва договори за покупко – продажба на зърно – царевица, с производители от региона. Твърди, че на 27.08.2020г. е сключен такъв договор с ответника, по силата на който последният се е задължил да достави на ищцовото дружество – купувач 150 тона + /- 5% царевица с качествени показатели, съгласно чл.1 ал.2 от д/ра, при цена 270 лв. за тон в срок до 10.10.2020г. Сочи, че до уговорената дата ответникът – продавач не изпълнил своето задължение и не доставил уговореното количество. Твърди, че били проведени множество телефонни обаждани, за да напомнят за съществуващото задължение и за да потвърди ищеца – купувач готовността си да приеме доставките на зърно. Сочи, че на 23.10.2020г. ищецът получил уведомление от ответната кооперация, че няма да изпълни договора, в отговор на което писмо ищецът изпратил покана, получена от ответника на 04.11.2020г., с която ищецът заявил, че договорът между страните по делото е действащ и за ищеца не е отпаднал интереса от неговото изпълнение, но до настоящият момент изпълнение на договорните задължения от страна на ответника не последвало. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да достави и предаде 150 тона царевица на ищеца, съгласно Договор за покупко – продажба на царевица, сключен между страните на 27.08.2020г.

1

В срока по чл.367 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на ИМ от ответника, чрез пълномощника му адв.М. от САК, с който заема становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният иск, който моли да бъде отхвърлен. Моли за отхвърляне на иска с довод, че ответникът не дължи на ищеца доставка на посочената в ИМ стока по вид и количество. Оспорва ищцовото твърдение, че към настоящия момент е налице валиден договор между страните. Излага твърдения, че с изтичане на срока на доставка на уговореното количество царевица, процесният договор е бил прекратен, поради което в момента няма валидно сключен и действащ между двете страни договор за доставка на царевица. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е правил опити да получи договореното количество царевица. Твърди, че в случая допълнително съгласуван между страните график за уговорената доставка на зърното, предмет на договора, на отделни партиди, съобразно капацитетните възможности за приемане на купувача, съгласно чл.4 от сключения договор, не е бил определян, като в нито един момент от срока на действие на процесния договор, купувачът не е заявявал желание за съставяне на график и започване приемането на отделните партиди, като вероятно капацитетните възможности на купувача не са му позволили да изпълни договорното си задължение да приеме зърното, съобразно уговорените условия и срокове /чл.11 ал.1 т.1 от д/ра/. Твърди, че неосъществяването на предмета на договора е в резултат от неизпълнението на горепосоченото задължение на ищеца, като след изтичането на крайния срок за доставка /10.10.2020г./, е отпаднало задължението на ответника за доставка на претендираните 150 тона царевица. Твърди, че с представеното от ищеца писмо ответникът го е уведомил за изтеклия срок на договора, както и възползвайки се от възможността по чл.328 ал.1 т.2 ТЗ, е известил ищеца, че ще продаде произведената царевица по пазарни цени на това лице, което предложи най- висока цена.

В срока по чл.372 ал.1 ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, чрез пълномощника му адв.К. Г. от ВТАК, с която поддържа първоначалната ИМ и оспорва като неоснователни всички възражения на ответника, наведени с писмения отговор. Оспорва ответното възражение, че с изтичане срока за доставка на уговореното количество царевица, процесният договор е прекратен с довод, че същият не е срочен, а е сключен за доставка на определено количество – 150 тона царевица и се прекратява с неговото изпълнение или съгласно предвиденото в закона, както и че в договора не е предвиден срок на действие на договора, а срок за доставка на количеството и настъпване на крайния срок на доставка не е сред основанията, предвидени в договора за неговото прекратяване. Навежда, че уговореното в процесния договор място на доставка е базата на ответника в с.К., а не базата на купувача в гр.Г.О., за да се съобразяват капацитетните и производствени възможности на купувача. Твърди ,че ищцовото дружество е с непрекъснат процес на работа и разполага със силозни помещения за съхранение на зърно, което му позволява, както директно влагане в производство, така и складиране на доставеното количество. Твърди, че всякакъв опит за съгласуване на доставки с ответника са били осуетени от ответната страна, тъй като ответникът е отказал да достави на договорената цена. Оспорва възражението на ответника, че ищецът – купувач е в забава за получаване на стоката с довод, че за да изпадне в забава, 2 то следва продавачът да изпълни предвиденото в чл.320 ТЗ и да предупреди купувача най – малко пет дни по-рано за датата на доставка.

В срока по чл.373 ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника на допълнителната ИМ.

В СЗ ищецът, чрез пълномощника си адв.К. Г. от ВТАК, поддържа предявеният иск и моли да бъде уважен по съображения, изложени в писмена защита. Претендира направените по делото съдебни разноски в размер на внесена ДТ. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

В СЗ ответникът, чрез пълномощника си адв.Н. М. от САК, оспорва предявеният осъдителен иск за реално изпълнение на договорно задължение и моли да бъде отхвърлен по съображения, развити в представена писмена защита. Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен писмен Договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., по силата на който „К. П. К. „Д. – К.“ със седалище с.К., като продавач, се задължава достави на ищеца „З. З.“ АД със седалище гр.Г.О. – купувач и да му прехвърли правото на собственост върху общо 150 т. +/- 5% царевица, реколта 2020г., срещу цена, която купувачът се задължава да заплати при условията на договора, като съгласно чл.1 ал.2 от д/ра, всяка партида зърно, доставена в изпълнение на настоящия договор, трябва да отговаря на посочените в договора качествени показатели. Съгласно чл.3 ал.1 от сключения между страните договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., купувачът заплаща цената на всяка доставена в изпълнение на д/ра партида зърно след доставка в срок до 15 работни дни от датата на издаване на фактурата за осъществената доставка. Съгласно чл.4 ал.1 от процесния договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., зърното, предмет на договора, ще се достави на отделни партиди /доставки/, по допълнително съгласуван между страните график, съобразно капацитетните възможности за приемане на купувача, като доставката на цялото количество зърно – предмет на договора, трябва да се осъществи в срок не по-късно от 10.10.2020г. В случай, че крайната дата за доставка е неработен ден, окончателното доставяне на зърното следва да се осъществи в последния работен ден преди нея. Според чл.5 ал.1 от процесния договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., доставката на зърното се осъществява в складовата база на продавача в с.К., общ.Л. Съгласно чл.11 ал.1 т.1 от сключения между страните договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., купувачът се задължава да приеме доставеното зърно при условията и в сроковете, уговорени в настоящия договор, който, съгласно чл.12 от същия влиза в сила от момента на подписването му от страните, а основанията за прекратяването му са уредени в чл.13 ал.1 от д/ра, а именно: 1/в предвидените по закон случаи и 2/ в предвидените в договора случаи, а според чл.13 ал.2 от д/ра, договорът може да бъде развален от всяка една от страните при условията на ЗЗД.

3

Между страните по делото не е спорен факта, че ответникът – продавач не е осъществил доставка на цялото количество зърно в уговорения в чл.4 от процесния договор за покупко – продажба на царевица краен срок – не по – късно от 10.10.2020г.

Ответната кооперация – продавач с писмо изх.№ 171/23.10.2020г. до ищеца – купувач го уведомява, че причините за неизпълнение на процесния договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г. са: 1/ изтекъл срок на подписания договор с ищеца- 10.10.2020г.

2/ниския добив на царевица, ниската цена, която предлага „З. з.“ АД, както и че в момента цената на царевицата е 350лв. за тон – проучена от няколко фирми. Видно от писмо изх.

№171/23.10.2020г. от продавача, няколкократно са провеждани разговори с представител на ищеца – купувач, но тъй като купувачът не е променил цената на царевицата, УС на ответната кооперация на свое заседание, проведено на 21.10.2020г. е приел решение за продажба на царевицата на фирма, която предлага най – висока цена.

С покана с вх.№176/04.11.2020г. ищецът - купувач кани ответника – продавач да изпълни поетото задължение за доставка по сключения между страните процесен договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за реално изпълнение на задължението на продавача за доставка и предаване на 150 тона +/- 5% царевица, реколта 2020г., съгласно сключен между страните Договор за покупко – продажба от 27.08.2020г., е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Уважаването на предявеният иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за реално изпълнение на задължението на продавача за доставка по сключения между страните договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г. предполага установяване в процеса от ищеца, в чиято тежест е, наличието на валидна облигационна връзка между страните, възникнала от сключен между тях процесен договор за търговска продажба на царевица, че ищецът е изправна по договора страна, както и че е налице неизпълнение в уговорения в договора срок на задължението на продавача за доставка на 150т. +/- 5% царевица, реколта 2020г., който факт на неизпълнение на това задължение не е спорен между страните, които предпоставки в случая са налице, поради което предявеният осъдителен иск е доказан по основание и следва да бъде уважен.

Между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение от сключена между тях търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 ТЗ, обективирана в подписан писмен Договор за покупко – продажба на царевица от 27.08.2020г., по който ответникът е продавач, а ищецът – купувач. С настъпване на уговорения в чл.4 ал.1 от процесния договор за покупко – продажба на царевица краен срок – не по -късно от 10.10.2020г., е падежирало поетото от продавача задължение за доставка на ищеца - купувач на процесните 150т. +/- 5% царевица, реколта 2020г. Ответното възражение за липса към 4 настоящият момент на валиден договор за търговска покупко – продажба на царевица между страните, е неоснователно. Противно на ответните твърдения, с изтичането на срока за доставка на уговореното количество царевица, процесният договор не се прекратява.