Определение № 459 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500216 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.419 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. П. А. против разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист в полза на “Ти Би Ай банк”ЕАД, инкорпорирано в заповед № 8134/30.09.2024г., издадена по ч.гр.д.№ 16502/2024г. на ПдРС, ХV гр.с., с която разпоредено жалбоподателката да заплати на кредитора следните суми:

4355,50 лева- дължима главница по договор за потребителски кредит от 03.08.2023г., 378,15 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 15.02.2024г. до 07.08.2024г., 83,48 леваобезщетение за забава за периода от 15.02.2024г. до 11.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 26.09.2024г., до окончателното плащане, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 96,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, тъй като не е извършена преценка относно съответствието на договора за потребителски кредит, от който произтичат претендираните от кредитора вземания, с императивните изисквания на ЗПК относно неговото съдържание. По- конкретно се сочи, че липсва яснота относно това, дали дължимата от жалбоподателката застрахователна премия е включена в ГПР. Съгласно т.7.2.3 от договора, тя била дала съгласие застрахователната премия да бъде платена на застрахователя или на застрахователния посредник от кредитодателя за нейна сметка.

Всъщност самият кредитодател бил застрахователен посредник. По отношение на възнаградителните лихви се сочи, че липсва яснота относно размера на приложимия лихвен процент. Липсвала информация относно начина на начисляване на лихвата за забавено плащане. Твърди се също така, че липсват доказателства за това жалбоподателката да е уведомена писмено за обявената предсрочна изискуемост на кредита.

1

От въззиваемата страна „Ти Би Ай банк“ЕАД не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството по ч.гр.д.№ 16502/2024г. на ПдРС, ХV гр.с. е образувано по заявление по чл.417 от ГПК от „Ти Би Ай банк“ЕАД против Д. А. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 4355,50 лева- дължима главница по договор за потребителски кредит от 03.08.2023г., 378,15 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 15.02.2024г. до 07.08.2024г., 83,48 лева- обезщетение за забава за периода от 15.02.2024г. до 11.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 26.09.2024г., до окончателното плащане.

Към заявлението по чл.417 от ГПК е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит, сключен от Д. А. с „Ти Би Ай банк“ЕАД, видно от който в размера на отпуснатия кредит от общо 4496,38 лева е включена застрахователна премия в размер от 1786,38 лева по застраховка „Защита на кредита и сметките“, като реално получената от нея сума е в размер от 2710 лева. От приложения към заявлението сертификат за застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, раздел „Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга“, е видно също така, че медицинската услуга на практика е безпредметна, защото включва предоставяне на медицинско мнение относно здравословното състояние на кредитополучателя, след извършен преглед от лекар в Р.България, като „услугата се предоставя от водещи медицински центрове, намиращи се извън територията на Р.България“, без същите да са посочени изчерпателно или да са индивидуализирани по някакви критерии. От кредитополучателя е подписана и декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“, с която е декларирал, че дава съгласие при настъпване на застрахователното събитие, застрахователното плащане да бъде извършено в полза на „Ти Би Ай банк“ЕАД / стр.1 от декларацията на л.21 по първоинстанционното дело, предпоследен абзац/. Очевидно кредитополучателят няма интерес от застрахователната програма и не се ползва от средствата, предназначени за заплащане на застрахователната премия. Той реално не получава нищо срещу сумата от 1786,38 лева, равняваща се на близо 40% от отпуснатия кредит, като при това дължи и възнаградителна лихва върху тази сума.

Със същата кредитът значително се оскъпява, което дава основание да се счита, че не само в договора е налице неравноправна клауза, но и информацията в същия относно възнаградителната лихва и ГПР е некоректна. Несъответствието на съдържанието на договора с изискванията на ЗПК обосновава недействителността му на основание чл.22 от същия закон.

Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, която в случая се равнява на реално получената от жалбоподателката сума в размер от 2710 лева. Доколкото 2 не са налице данни относно това каква част от чистата стойност на кредита е погасена, не е налице възможност за частично отхвърляне на частната жалба по отношение на остатъка.

Ето защо, обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение ще следва да бъде отменено изцяло, като бъде обезсилен и издадения въз основа на същото изпълнителен лист № 6822/30.09.2024г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на жалбоподателката ще следва да бъдат присъдени направените от нея съдебни разноски в настоящето производство в общ размер от 515 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 8134/30.09.2024г., издадена по ч.гр.д.№ 16502/2024г. на ПдРС, ХV гр.с., с която разпоредено жалбоподателката Д. П. А. да заплати на кредитора“Ти Би Ай банк”ЕАД следните суми:

4355,50 лева- дължима главница по договор за потребителски кредит от 03.08.2023г., 378,15 лева- договорна възнаградителна лихва за периода от 15.02.2024г. до 07.08.2024г., 83,48 леваобезщетение за забава за периода от 15.02.2024г. до 11.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 26.09.2024г., до окончателното плащане, както и разноските по делото за държавна такса в размер на 96,34 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

ОБЕЗСИЛВА издадения въз на основа на горепосоченото разпореждане за незабавно изпълнение изпълнителен лист № 6822/30.09.2024г.

ОСЪЖДА Ти Би Ай банк”ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.***, да заплати на Д. П. А. от с.*, ул.***, ЕГН: **********, сумата от 515 лева- съдебни разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3