Разпореждане № 2630 от 04.05.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2630 гр. Благоевград, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Частно гражданско дело № 20261210100984 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град С......... чрез пълномощник срещу длъжника Й. С. К., ЕГН **********, с адрес с. Д...... за заплащане на следните суми:

-сумата от 92,78 евро /деветдесет и две евро и седемдесет и осем евроцента/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, във връзка със сключен договорен абонамент от дата 01.08.2023 г., за ползване на мобилен номер ..... с абонатен номер №007037468, за който са издадени фактури 7364529462/05.04.2024 г., 7365796096/05.05.2024 г., начислени за периода от 05.03.2024 г. до 04.05.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 92,78 евро, считано от подаване на настоящото заявление 24.04.2026 година до изплащане на вземането;

-сумата от 107,45 евро (сто и седем евро и четиридесет и пет евроцента), начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.08.2023 г. за мобилен номер 359892994692, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.

Претендират се и сторените по делото разноски.

Заявителят е представил копие от цитираните договори.

С Разпореждане № 2448/24.04.2026 година заявителят е оставил заявлението без движение, за отстраняване на констатираните от съда нередовности, като в депозирана молба с вх. № 10650/30.04.2026 година заявителят е конкретизирал, че договорът е прекратен едностранно от 1 оператора, съгласно т. 11 при условията на чл. 75, вр. с чл.19б, в от Общите условия, а именно по вина на абоната.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК.

Съгласно параграф 13, т. 1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори за мобилни услуги е видно, че длъжникът е лицето, за което се твърди, че е в договорните си правоотношения със заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл.

146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договорите и в частност да уговарят неустойка е ограничена от това, че съдържанието на договорите не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТ на ВКС условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

При сключване на договор за електронни съобщителни услуги операторът поема ангажимент да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен времеви интервал.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на представените договори, както и от общите условия към тях, представляващи неразделна част от съглашението, става ясно, че всяка от страните по 2 облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента - оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три; потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; в случаите когато е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от потребителя при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва.

В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка. Предвид изложеното уговорената неустойка има неравноправен характер, а също така излиза и извън обезпечителната и обезщетителна функции на неустойката. От изложеното се налага извод, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по- силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме. Именно поради тези обстоятелства „Йеттел България“ ЕАД са предвидили в предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва. Предвид гореизложеното, съдът стига до извод, че така, както е уговорена клаузата за неустойка, същата създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и задълженията на потребителя на мобилната услуга. Поради тези съображения разпоредбата, регламентираща неустойка в тежест на физическото лице - потребител, има неравноправен характер.

В допълнение трябва да се има предвид, че когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори само няколко /в случая три/ неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.

Следователно, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на мобилния 3 оператор, нарушава принципа за справедливост и също има /и на това основание/ неравноправен характер.

Предвид изложеното по-горе заявлението, в частта с която се иска присъждане на сумата в размер на 107,45 евро, представляваща начислена неустойка, следва да се отхвърли.

В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя срещу соченото като длъжник лице.

С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявените претенции, поради което върху соченото като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 5,03 евро - държавна такса и 113,72 евро - адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно заявление, подадено от заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град С...... чрез пълномощник срещу длъжника Й. С. К., ЕГН **********, с адрес с. Д.......... в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 107,45 евро (сто и седем евро и четиридесет и пет евроцента), начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 01.08.2023 г. за мобилен номер 359892994692, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на заявителя „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в град С...... чрез пълномощник срещу длъжника Й. С. К., ЕГН **********, с адрес с. Д......... за сумата от 92,78 евро /деветдесет и две евро и седемдесет и осем евроцента/ - представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, във връзка със сключен договорен абонамент от дата 01.08.2023 г., за ползване на мобилен номер ....с абонатен номер №... за който са издадени фактури 7364529462/05.04.2024 г., 7365796096/05.05.2024 г., начислени за периода от 05.03.2024 г. до 04.05.2024 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 92,78 евро, считано от подаване на настоящото заявление 24.04.2026 година до изплащане на вземането;

- сумата от 5,03 евро /пет евро и три евроцента/ - държавна такса;

-сумата от 113,72 евро /сто и тринадесет евро и седемдесет и два евроцента/ - заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС.

4

Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на заявителя, а в останалата му част е окончателно.

На основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК указва на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено , в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 5