Решение № 264 от 30.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000216 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „А.И.“ АД – ****, ЕИК ********* – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт В.Б. против решение №260357 от 15.12.2021г., постановено по т.д. №285/2018г. по описа на О.С. С.З., в частта, с която е осъдено ЗАД „А.И.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на Д. К. КР. ЕГН ********** от ****, с настоящ адрес: **** сума над 40 000 лева до уважения размер от 80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея болки и страдания вследствие смъртта на сина и Г.Н.К., настъпила в резултат на ПТП н а 20.08.2016г., причинено по непредпазливост от С.А.Т. при управление на товарен автомобил „М.“, модел А., с рег. №***** ** с прикачено към него полуремарке м. „К.“ с рег. №***** **, гражданската отговорност на който е била обект на застраховка с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.09.2018г. до окончателното изплащане.

1

В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и за нарушение на материалния закон.

Счита, че съдът не е определил правилно степента на съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи. Намира, че пострадалият е допринесъл в по-голяма в сравнение с определената от съда степен, тъй като се е движил със скорост от 89 км/ч, явяваща се несъобразена с пътните условия и която го е поставила в невъзможност да спре като реагира на опасността на пътя. Намира за недоказани в пълен обем и претърпените неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск за разликата над 40 000 лева до присъдения размер от 80 000 лева.

Въззиваемата страна Д. К. КР. ЕГН ********** от ****, с настоящ адрес: **** – чрез адв. Д.Н. с писмен отговор от 23.03.2022г. изразява становище за неоснователност на жалбата на ЗАД „А.И.“ АД – гр. С..

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА за осъщественото от него безплатно процесуално представителство и защита на Д.К. пред въззивната инстанция в размер на 1730 лева.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.84, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата Д. К. КР. ЕГН ********** от ****, с настоящ адрес: **** твърди, че на 20.08.2016г., на първокласен път *-* , километър *** в землището на ****, е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е починал сина на ищцата Д. К. КР. – Г.Н.К.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от С.А.Т. при управление на товарен автомобил „М.“, модел А., с рег. №***** ** с прикачено към него полуремарке м. „К.“ с рег.

№***** **. Твърди, че ПТП е причинено от водача Тончев, поради нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.5 ал.1 т.1 и чл.49 от ЗДВП. Твърди, че смъртта на сина и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърди, че вследствие на причинената смърт на Г.К. е понесла и понася неимуществени вреди – шок, силна тъга, болка от загубата, скръб, която не утихва. Твърди, че към датата на ПТП 2 гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД „А.И.“ АД – гр.

С.. Твърди, че е заявила своите претенции пред застрахователя, който с писмо от 21.09.2018г. по образуваната преписка по щета е оказал заплащане на застрахователно обезщетение като не е определил и заплатил такова.

Моли съда да осъди ответника ЗАД „А.И.“ АД – гр. С. да заплати на Д.

К. КР. ЕГН ********** от **** сумата 100 000 лева - обезщетение за неимуществените вреди, представляващи претърпени от ищцата болки и страдания от смъртта на нейния син Г.Н.К. , настъпила в резултат на ПТП на 20.08.2016г., причинено по непредпазливост от С.А.Т. при управление на товарен автомобил „М.“, модел А., с рег. №***** ** с прикачено към него полуремарке м. „К.“ с рег. №***** **, гражданската отговорност на който е била обект на застраховка с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.08.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА на адв. Н. за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата.

Ответникът ЗАД „А.И.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Оспорва вината на водача на лекия автомобил и механизма на настъпване на ПТП. Твърди липса на противоправност в действията на водача, тъй като не е имал задължение да се съобразява при извършваната маневра с автомобил, който не е бил видим за него.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който твърди да е бил без поставен предпазен колан и който не е реагирал своевременно, при наличие на техническа възможност да спре преди мястото на удара и да избегне произшествието. Оспорва изцяло претенцията за заплащане на законна лихва с начален момент 25.08.2018г. Твърди, че е изискал представянето на допълнителни доказателства за преценка основателността на претенциите, но такива не са били представени от ищцата.

Видно от представеното писмо с изх. №001/2111 от 21.09.2018г., изпратено от застрахователя до ищцата, в него се признава обстоятелството, че ищцата е предявила пред ЗАД „А.И.“ АД претенция за обезщетение за 3 неимуществени вреди вследствие смъртта на Г.К.. По тази претенция с цитираното писмо застрахователят отказва заплащането на обезщетение, позовавайки се на липса на допълнително изискани документи и влязла в сила присъда за виновното и противоправно поведение на застрахования водач. От това писмо може да се направи извод, че ищцата е отправила писмена застрахователна претенция до ЗАД „А.И.“ АД – гр. С. за заплащане на застрахователно обезщетение. С писмото от 21.09.2018г. застрахователят е отказал да изплати такова на ищцата. Горното води до извод за наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на прекия иск на ищцата против застрахователя.

Видно от приложеното наказателно дело №204/2018г. по описа на ОС С.З. с Присъда №50/17.12.2019г. по цитираното дело С.А.Т. е признат за виновен в това, че на 20.08.2016г. при управление на товарен автомобил „М.“, модел А., с рег. №***** ** с прикачено към него полуремарке м. „К.“ с рег.

№***** ** при навлизане на първокласен път *-*, километър *** в землището на общ. Н. е нарушил правилата по ЗДвП: чл.49 от ЗДвП - Водач на пътно превозно средство, което навлиза от земен път на път с настилка е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства и пешеходци“ като с деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Н.К. и многостепенна телесна повреда на М. К.. С Решение №260045 от 16.11.2020г. по ВНОХД №127/2020г. на ПАС присъдата е потвърдена като е изменена само в наказателно – осъдителната и част. С Решение №52/09.06.2021г. по н.д. №159/2021г. на ВКС решението на ПАС е потвърдено.

Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

За процесното ПТП е съставен и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 25.08.2016г. Документът е съставен и носи подписа на длъжностно лице - посетилия произшествието и извършил оглед автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР – С.З.. Видно от същия водачът на товарен автомобил „М.“, модел А., с рег. №***** ** с прикачено към него полуремарке м. „К.“ с рег. №***** ** излизайки от земен път отнема 4 предимството на движгещия се по път с настилка лек автомобил, в резултат на което настъпва удар между двата автомобила. Съгласно чл.179 от ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Тази доказателствена сила се отнася до установяване, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. В случая ответникът не оспорва автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта. Той не ангажира доказателства за оборване на материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП. Ето защо тя следва да бъде зачетена като се приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола. В този смисъл е и постановеното в производство по чл.290 от ГПК Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК.

Не се спори относно обстоятелството, че за товарен автомобил „М.“, модел А., с рег. №***** ** с прикачено към него полуремарке м. „К.“ с рег.

№***** ** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ЗАД „А.И.“ АД за периода о т 06.07.2016 г. до 05.07.2017 г. Това се установява и от представената справка от „Г.Ф.“ /стр.5 от делото на ОС/. Следователно водачът на МПС С.А.Т. като причинител на увреждането е бил застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застрахователния договор – на 20.08.2016г. - е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при 5 спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.

Следва да се приеме наличие на валидно застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице - ищец.

Във връзка със спора между страните относно причината и механизма на ПТП, относно противоправното поведение водача на товарния автомобил и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза с вещи лица инж. Х.Х. и д-р Т.П.. От тяхното заключение се установява, че процесното ПТП е настъпило на първокласен път I-6, километър 344 в землището на общ. Н.. От земен път северно от път I-6 на пътното платно е навлязъл след ляв завой товарен автомобил „М.“, модел А., с рег. №***** ** с прикачено към него полуремарке м. „К.“ с рег. №***** **, управляват от С.Т.. В посока от изток на запад се е движил лек автомобил Р. ** с рег. №** ******, управляван от Г.К.. Настъпил е удар, чието място е точката на контакт между лекия автомобил Р. и прикачното ремарке от товарната композиция. Мястото на удара е изцяло в платното за движение на лекия автомобил. Той е бил изцяло в своята пътна лента, а товарната композиция е била в движение, в процес на завиване на ляво като частично е заемала лентата на движение на л.а. Р. **. Скоростта на движение на лекия автомобил преди сблъсъка е равна на тази в момента на сблъсъка, която е около 89 км/ч. при допустима 90 км/ч. Скоростта на движение на товарния автомобил преди сблъсъка е 13 км/ч. Опасната зона на движение на лекия автомобил е определена от вещите лица на 88.73 метра. Видимостта пред водача се определя от дължината от светлинния сноп лъчи от двата фара при движение на къси и съответно – на дълги светлини. При движение на автомобила на къси светлини видимостта пред водача на л.а. Р. ** е по дължина на пътното платно 50-60 метра, а по широчина – 8-10 метра. При движение нощем на дълги светлини видимостта би била по дължина на пътното платно 150 метра, а по широчина – 20-30 метра.