Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14445 от 26.03.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 48026/2024
Вид
Определение № 14445
Подписан
26.03.2025
В сила
26.03.2025
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14445 гр. София, 26.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20241110148026 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по искова молба от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.

*****против „*****“, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: г****, представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В., за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № PLUS ****, оторизационен код ****, сключен между страните на 18.08.2018 г., евентуално за прогласяване нищожността на отделни негови клаузи.

В частта по отношение на евентуалните искове за прогласяване нищожността на отделни договорни клаузи ищецът следва да посочи изрично съответното съдържание на договорните разпоредби.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност.

Възражението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на пасивна процесуална легитимация, доколкото към датата на подаване на исковата молба ответникът не е кредитор по процесния договор за кредит, съдът намира за неоснователно.

Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, като в случая ищецът е изложил твърдения за нищожност на договор, сключен с лице, правоприемник на което е ответникът, което е достатъчно за допустимостта на предявените искове срещу това лице.

Следва да се уважи искането на ответника за конституиране като трето лице помагач на „****“ ЕООД. Наведените твърдения, че това лице е цесионер на вземанията по процесния договор за кредит, водят до извод, че за същото е налице интерес от установяване с обвързваща ищеца сила на пресъдено нещо валидността на правоотношението, от което би черпило права срещу него. Следователно налице са предпоставките на чл. 219,ал. 1 вр. чл.

218 ГПК – това лице има право да встъпи, за да помага на ответника, тъй като има интерес от постановяване на решение в негова полза.

Съдът, като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

1

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответната страна и третото лице помагач да посочи текстово всяка клауза от договора за кредит, която претендира да бъде прогласена за нищожна, като посочи и основанията за това. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на указанията на съда исковата молба в тази част ще бъде върната.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ****като трето лице помагач на ответника по делото.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.05.2025 г. – 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. *** в едноседмичен срок, да представи заверен препис на цялото кредитно досие по Договор за потребителски кредит №***г., сключен между О. Ч. Н. и „*“ /КЧТ/, действащ на територията на България от ***името на принципала - *****.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи посочени в отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д.. Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от О. Ч. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** против „....“, ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ...., представлявано от Д. Б. Ш. и М. И. В., с която е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ****, оторизационен код ****, сключен между страните на 18.08.2018 г., а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клауза за заплащане застрахователни вноски за застраховка „Защита на плащанията“, клауза за заплащане на първоначална такса „ангажимент“ в размер на 420 лева и клаузата, регламентираща ГПР в размер на 16,04 %.

Ищецът твърди, че на 18.08.2018 г. е сключил Договор за потребителски паричен кредит ****, оторизационен код **** с „****” /КЧТ/, действащ на територията на България от името на принципала - „****” - Париж, чийто правоприемник към момента на депозиране на исковата молба е ответното дружество - „*****. Сочи, че по силата на сключения договор дружеството е поело задължението да предостави на ищеца парична сума в размер на 12000 лева, а реално е получил сума в размер на 11580 лева, тъй като му била удържана сумата от 420 лева за такса „ангажимент“, като ищецът се е задължил да върне заемната сума, както и възнаградителна лихва и другите такси и разходи. Излага твърдения, че условията по договора за кредит са следните: общ размер на кредита - 12000 лева, ГПР – 16,04 %; лихвен процент на кредита - 13,87 %; без уговорен лихвен процент на ден; застрахователна премия – 4320 лева, брой месечни погасителни вноски – 96, размер на месечната погасителната вноска - 252,77 лева, обща дължима сума по кредита – 24265,92 лева. Поддържа, че договорът за потребителски кредит е недействителен, като същият се регулирал от специалните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения, че шрифтът на договора бил по-малък от 12, което се отнасяло и за Общите условия към него, както и на застраховката.

Сочи, че не му била представяна застрахователна полица/договор, но въпреки това от него ежемесечно се изисквали плащания за застрахователни премии. Твърди, че посоченият в договора ГПР от 16,04 % не отговарял на действителния ГПР, тъй като не съдържал всички 2 разходи по кредита, а именно разходите за застрахователна премия, както и допълнителната „такса ангажимент“. Поддържа, че бил посочен лихвен процент от 13,87 %, но не било обяснено как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора и какво друго било включено в ГПР. Прави заключение, че след като липсвало валидна уговорка за ГПР, то липсвало и задължителен реквизит от съдържанието на договора, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а когато не е посочен лихвен процент на ден е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, поради което договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага и съображения за нищожност на клаузата за сключване на задължителна застраховка „Защита на плащанията“, тъй като същата не била индивидуално уговорена, а била включена в чл. 2 от Общите условия, според която застрахователната премия се заплаща заедно с месечната погасителна вноска, поради което същата представлявала неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗПК. Твърди, че само застрахователната премия възлиза на допълнителната сума от 4320 лева, което било още около 35 % оскъпяване на заема. Сочи, че застрахователят „***“ бил едностранно определен от „***“ и бил от групата ****. Излага съображения и за недействителност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса „ангажимент“ поради това, че нямало никаква яснота какви точно услуги се предоставят при нейното заплащане, и същата по същество представлява възнаградителна лихва по договора. Поддържа, че от представената таблица с наименование „погасителен план“ може да се направи извод, че застрахователната премия, както и такса „ангажимент“ се олихвявали, респективно лихвеният процент бил неточно посочен. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по допустимост и основателност. Твърди, че на 27.02.2022 г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „****“ КЧТ и „****“ ЕООД вземанията от ищеца О. Ч. Н., произтичащи от Договор за потребителски паричен кредит № *** от 18.08.2018 г. били прехвърлени на клон на „***“ ЕООД, поради което към датата на подаване на исковата молба в съда – 13.08.2024 г. „****” АД, не е кредитор по Договор № **** от 18.08.2018 г. и съответно предявените искове били недопустими.

Оспорва ищцовите твърдения, че договорът за потребителски кредит не бил съставен с шрифт 12, както и че застрахователният сертификат и Общите условия по застраховка „Защита на плащанията“, представлявали приложения към Договора за кредит. Оспорва твърдението, че в договора не било посочено кои точно разходи формират ГПР от 16,04 %, както и че същият не съдържал всички разходи, който водели до оскъпяване на отпуснатия финансов ресурс. Излага съображения, че в чл. 2 от Договор № **** от 18.08.2018 г. било предвидено, че същият се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 от ЗПК, поради което не било необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Поддържа, че не е налице и нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като в клаузата на чл. 7, изречение четвърто ясно е посочено, че кредитополучателят може по всяко време да поиска и получи безвъзмездно извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване на извършените и предстоящи плащания. Излага съображения, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена, когато в заемното съглашение са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и взетите предвид допускания, и така посочените компоненти се съдържали в Договор № **** от 18.08.2018 г. Твърди, че не било налице основание за включване на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията“ в ГПР по процесния кредит, тъй като същата била сключена по избор на ищеца и не е била условие за отпускане на кредита или усвояването му при предложените параметри, т. е. не било налице основанието по § 1, т. 1 от ЗПК. Поддържа, че задължението за кредитора да посочи приложимия лихвен процент на ден или референтен лихвен процент се съдържало в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК и касаело кредити, договорени при променлив лихвен процент. Сочи, че в 3

Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителскитекредити, както и в чл. 2 от процесния договор ясно било посочено, че по договора е приложим фиксиран лихвен процент, като в чл. 11, изречение седмо от Договор № **** г. било посочено, че лихвеният процент на ден е равен на лихвения процент, посочен в договора, разделен на 365 дни. По отношение на ищцовите твърдения за нищожност на клаузата за сключване на застраховка „Защита на плащанията“, излага съображения, че в случая не е налице задължение за включване на застрахователната премия в ГПР по договора, тъй като застраховката „Защита на плащанията“ е сключена по желание на клиента, след изрично изразено от него съгласие и сключването й не представлява условие за отпускане на заема или усвояването му при определени параметри. Навежда, че обстоятелството, че „****“ КЧТ и застрахователни дружества „***“ са били от една финансова група не обосновавало недействителност на процесния договор за кредит.

Твърди, че в чл. 5.6. от Общите условия по застраховката е предвидена възможност за застрахованото лице едностранно да прекрати застраховката без каквито и да било последици по кредитното правоотношение, а в договора за заем или Общите условия по застраховката не били налице клаузи, предвиждащи изменения в условията по кредита, предсрочна изискуемост на заема или начисляване на допълнителни такси, в случай, че застраховката бъде прекратена. Относно ищцовите твърдения за нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на „такса ангажимент“ поддържа, че целта на процесната такса било да покрие административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит, различна от основната услуга по предоставяне на кредит, а именно – за фиксиране на лихвения процент за целия срок на договора. Оспорва твърденията на ищеца, че такса „ангажимент“ и застрахователната премия по същество представлявали възнаградителна лихва по договора.