Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1604 от 02.12.2022, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2117/2022
Вид
Решение № 1604
Подписан
02.12.2022
В сила
30.12.2022
Състав
МАРИЯ ДИМИТРОВА ИВАНОВА ДАСКАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.50 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.50, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.1, т.1, б."а" · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.186, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.187, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш

Е Н И Е

№ .................../…………………….. ,гр. Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември 2022 година, в състав:

Председател: Мария Иванова-Даскалова

Секретар: Оля Йорданова

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №2117 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.

Образувано е по заведена с вх. №13594/13.06.2022г. жалба от „КУБО“ ООД-Варна срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №154-ФК/22.08.2022г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект –снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея

– Рибарски плаж, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се твърди, че Заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като не са изложени конкретни мотиви относно определния от органа срок на мярката, която е несързмерна към извършеното нарушение и противоречи на целта на закона. Сочи, че при изпълнението на наложената мярка за дружеството щели да настъпят материални вреди, доколкото за периода на запечатването трябва да бъдат освободени назначените на трудови договори служители или да им се изплаща възнаграждение и да бъдат внасяни в бюджета дължимите данъци и осигурителни вноски без да са полагали труд, а също и щели да бъдат бракувани или унищожени съхраняваните в обекта малотрайни и бързоразвалящи се продукти на значителна стойност.Твърди, че определеният срок на ПАМ в размер на 14 дни за нарушението не е мотивиран от органа, а бланкетно е посочено като основание, че запечатване на обекта в срок от 14 дни в достатъчна степен ще защити обществените интереси и постигне целите на закона относно превъзпитание на нарушителя. Последното представлявало нарушение на принципите за съразмерност и пропорционалност заложени в чл.6 от АПК.

Сочи, че непосочването на конкретни мотиви относно срока, за който се налага принудителната административна мярка представлява и нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, поради което е налице основанието за оспорване по чл.146, т.5 от АПК.

Като не е изложил факти и мотиви относно обстоятелствата, имащи значение за определяне на срока на ПАМ, административният орган не е упражнил правомощията си в съответствие с целите на закона. Посочването, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с целта да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички реализирани обороти е декларативно и не съответства на наложената мярка. Не били представени доказателства за налични задължения на дружеството към фиска за обосноваване на извода, че наложената с НП санкция няма да бъде събрана или събирането й ще бъде осуетено. Заповедта за налагане на ПАМ се явявала постановена преждевременно, доколкото до изтичане на срока за нейното обжалване не било издадено НП и затова била постановена в противоречие с целта на закона по аргумент от чл.187, ал.4 от ЗДДС. Сочи, че Заповедта е издадена и в противоречие с чл.22 от ЗАНН, тъй като наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието.

Запечатването на търговският обект за 14 дни и забраната на достъпа до него е разпоредено от административния орган след преустановяване на нарушението, т.е. наложената мярка вече има характер на наказание за вече извършено и преустановено нарушение, а ПАМ не следва да бъде наказание. За извършеното административно нарушение е предвидена имуществена санкция по аргумент от чл.118 вр. чл.185 от ЗДДС и тази имуществена санкция, в размера предвиден в закона е приета от законодателя, като достатъчно административно наказание за този вид административни нарушения. С тези доводи се претендира уважаване на жалбата и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски.

Ответникът - Началник отдел “Оперативни дейности”-Варна в ГД „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП, чрез упълномощен юрисконсулт в писмени бележки оспорва жалбата. Заповедта била правилна и законосъобразна и следвало да бъде потвърдена. Жалбоподателят не оспорвал извършването на нарушението. Правилно били установени относимите факти и обстоятелствата за налагане на ПАМ. Органът издал заповедта в условията на обвързана компетентност, тъй като по закон бил длъжен при констатиране на такова административно нарушение да постанови заповед за налагане на този вид принудителна мярка. Фискалната касова бележка съобразно чл.25 от Наредба №Н-8/2006г. следвало да бъде издадена от работещото в обекта фискално устройство в момента на плащането на стоката, а това не било направено, при каквото неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка за извършената продажба е предпоставката за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС и в случая били налице всички предпоставки, посочени в нормата на чл.186, ал.З от ЗДДС. Производството по налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС се развивало независимо от хода на административнонаказателното производство за нарушението, поради което постановяването на заповедна преди издаването на НП не съставлява нарушение. ПАМ е с превантивен характер и чрез нея се цебли да се осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния и тя няма санкционен характер и не съставлява административно наказание. Оспорва доводите в жалбата за маловажност на стойността на продажбата, тъй като налагането на ПАМ по чл.186, ал.З от ЗДДС е обусловено единствено от установяването на посоченото деяние, което съобразно чл.185, ал.1 от ЗДДС съставлява административно нарушение за извода за наличие на каквото няма предвиден минимален праг на стойност на извършената продажба. Обстоятелствата при които е извършено нарушението били описани в протокола съставен на основание чл.50 от ДОПК, който е официален документ и се ползва с обвързваща доказателствена сила. При тези данни и с оглед отсъствие на ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да водят до други фактически установявания, били налице предпоставките по чл.186, ал.З от ЗДДС.

Срокът на ПАМ се определят по целесъобразност от органа, като в случая преценката за продължителността му била направена рамките на законовия диапазон, при отчитане на засягането с деянието на утвърдения ред за данъчна дисциплина, който цели да осигури пълна отчетност на извършваните от лицата продажби чрез тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви били достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона. Моли Заповедта да бъде потвърдена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид становището на страните, прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, въз основа на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Административното производство започнало по повод извършена проверка на 20.08.2022г. в търговски обект - снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея-Рибарски плаж, стопанисван от „КУБО“ ООД-Варна с ЕИК *********. Проверяващите констатирали, че дружеството не спазва реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, тъй като след покупка на 2 бр. минерална вода с единична цена 2лв. на обща стойност 4лв. и заплащането й в 00.27часа в брой на В. Т. П. – барман в обекта, не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ. За това и установеното при проверката в обекта, извършена от двамата инспектори по приходите в ЦУ на НАП-ТД Варна е съставен Протокол за извършена проверка сер.

АА №0061404/20.08.2022г. В него посочили, че обекта представлява – снек - бар, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея-Рибарски плаж, стопанисван от „КУБО“ ООД-Варна с ЕИК *********, в който се предлагат ресторантьорски услуги. В обекта имало налични и функционирали 3 бр. фискални касови апарати. По работещо в обекта ФУ с ИН на ФУ DT895753 отчетената касова наличност била 49лв., а фактическата наличност била 68.60лв. – т.е. установена е разлика от 19.60лв., с която сума наличните в брой средства били повече от тези, които по касов апарат следвало да са налице. След легитимация е изведена разпечатка от КЛЕН на ФУ на който в 00.27ч. на 20.08.2022г. не била отчетена продажбата на стойност 4лв.

Обектът бил с работно време всеки ден от 10.00часа до 06.00часа, като в него се работело на смени според представен график.

Въз основа на описаното като установено в протокола за проверката и в приложените междинни отчети, описа на наличните парични средства и др., началникът на отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП намерил, че „КУБО“ ООД-Варна не е спазило реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, с което изпълнил състава на чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. Поради това на основание чл.186, ал.1 и чл.186, ал.3 от ЗДДС издал Заповед №154-ФК/22.08.2022г., с която за нарушение на чл.25, ал.1, вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС е постановено запечатване на търговския обект – снек бар „Кубо

Рибарския“, находящ се в гр. Варна, Крайморска алея – Рибарски плаж, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

С преписката ответникът представя АУАН №F673939/30.08.2022г. съставен срещу „КУБО“ ООД-Варна с ЕИК *********, за това, че на 20.08.2022г. при извършена в стопанисвания от дружеството - снек бар „Кубо Рибарския“, находящ се в гр.

Варна, Крайморска алея – Рибарски плаж при покупка на 2 бр. минерална вода „Банкя“ с единична цена 2 лв., на обща стойност 4лв. и заплащане на цена в брой от проверяващия – В. Н. И. на бармана в обекта В. Т. П., в 00.27 часа не бил издаден касов бон от работещото в обекта ФУ, което е квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и чл.118, ал.1 от ЗДДС. В този съставен АУАН от ст.инспектора по приходите В. Н. И. е посочено, че сред документите свързани с нарушението са Протокола за извършена проверка сер. АА №0061404/20.08.2022г. и писмените доказателства приложени към него.

Във връзка с компетентността на издателя на Заповедта за налагане на ПАМ, от ответника с преписката е представена Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г., с която на началниците на отдели “Оперативни дейности” в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „ФК“ в ЦУ на НАП са предоставени правомощия да издават заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС.

Видно от разписката към Заповедта за налагане на ПАМ №154-ФК/22.08.2022г., тя е връчена на 30.08.2022г. на упълномощеното, съгласно нотариално заверено пълномощно рег. №8546/17.06.2019г., лице – Живко Стоянов Стоянов срещу подпис. В заповедта е посочен реда и сроковете за оспорването й. Жалбата срещу нея е депозирана по електронен път в Административен съд-Варна на 13.09.2022г.

С оглед изложеното и доказателствата оспорването с жалбата е упражнено в законово установения 14-дневен срок от връчването й, от активно легитимирано лице – „КУБО“ ООД-Варна, което е адресат на заповедта за налагане на ПАМ, чиито права се засягат неблагоприятно от този административен акт.Това обосновава извода, че за дружеството е налице правен интерес и активна легитимация за оспорване на Заповедта и жалбата му срещу нея е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – от Началник отдел “Оперативни дейности” Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП, на когото със Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на Изп. директор на НАП са предоставени правомощия да издава заповеди за налагане на ПАМ «запечатване на обект» по чл.186 от ЗДДС за нарушения на територията на гр.Варна.