Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3860 от 25.09.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4746/2023
Вид
Решение № 3860
Подписан
25.09.2023
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 131, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 3860 гр. Пловдив, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330104746 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от М. К. И., ЕГН **********, с адрес: с. Б., ул.

„***“ № * е предявил против „Стик – Кредит“ АД, ЕИК 202557159, гр. Нови пазар, ул.

„Васил Левски“ № 16, вх. 2, ет. 4, ап. 8 отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 ЗЗП за признаване на нищожността на клаузата на чл. 27 от Договор за кредит № ****** г. , предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 2693,97 лв.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за кредит № ***** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната в заем сумата от 950 лв., а ищецът в качеството му на кредитополучател се е задължил да върне сума в размер от 1488,79 лв., съгласно условията на договора. Уговорени са годишен лихвен процент – 36 % и годишен процент на разходите – 42,58 % при установен, при срок на кредита от 24 вноски.

Твърди се, че с разпоредбата на чл. 7 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Сочи, че му е начислена неустойка от 2693,97 лв.

Счита, че така начислената сума е недължима, тъй като клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави. Сочи, че в разрез с нормите на добросъвестността са начислени задължения, които надвишават размера на предоставения за ползване финансов ресурс – 200 % от предоставената в заем сума.

Твърди, че тази сума е недължима и поради неравноправност на клаузата на основание чл.

1

143 ЗЗП. Сочи, че с начисляване на посочената задължения в полза на кредитора се установява допълнително възнаграждение и по този начин се достига до неоснователното му обогатяване.

Твърди, че е налице нарушение на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като оспорената клауза предвижда заплащане на необосновано висока неустойка. Освен това кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължението на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и се води до допълнително увеличение на размера на задълженията.

Сочи се заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК.

Посочва, че клаузата не е индивидуално уговорена. На основание изложеното моли предявеният иск да се уважи. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Стик – Кредит“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за кредит от ***** г., в който е установено, че в полза на потребителя се предоставя заемна сума в размер от 950 лв., получена от ищеца на каса на Изипей. Посочва, че действително в чл. 20 от Договора за кредит е предвидено заплащане на неустойка, но сочи, че кредиторът не е задължен да претендира същата.

Твърди, че договорът за кредит е сключен от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като сключването на договора е по инициатива на ищеца, който е отправил искане за сключване на договора. Счита, че задължението за заплащане на неустойка е дължимо, като клаузата, която предвижда задължение за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение е действителна.

Сочи, че в договора е обективирано съглашение между страните за заплащане на неустойка за неизпълнение на непаричното задължение на потребителя за представяне на обезпечение.

Сочи, че неустойка е предвидена да се начислява на ден, докато трае неизпълнението и нейният размер от 0, 9 % не е установен с цел разместване на блага и е съобразен с нормите на добросъвестността.

Твърди, че непредставянето на обезпечение засяга интереса на кредитора, поради което се начислява неустойка, като основаната й цел е да репарира причинените от неизпълнението вреди. Сочи, че не е налице изначална невъзможност за осигуряване на обезпечение в посочения в договора срок, като потребителят е бил запознат с условията на договора преди неговото сключване. Излага подробни съображения за действителност на клаузата за неустойка. Моли искът да се отхвърли. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Стик - Кредит“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Приет е като писмено доказателство Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, в който са посочени основните параметри на потребителски кредит с размер на главницата по кредита от 950 лв., като е установено, че задължението подлежи на погасяване на 24 погасителни вноски в срок до ***** г. при фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42,58%. В т.6 е отразено, че общата дължима сума е в размер от 1488,79 лв., като лихвата за целия период на договора е 538,79 лв.

Не се спори и от представените доказателства се установява, че на 18.02.2023 г. г. между ищеца и ответника „Стик – Кредит“ АД е сключен Договор за кредит № ***** г. с лихвен процент по кредита 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 42,58 %.

С разпоредбата на чл. 17 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок от 3 дни от сключване на договора да осигури действието на физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в Общите условия или да предостави банков гаранция. С разпоредбата на чл. 27 от Договора е установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като е установено, че неизпълнение на задължението по чл. 17 от Договора причинява на кредитора вреди в размер на неустойката, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобряване на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок договореното обезпечение. Установено е, че неустойката се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска. Аналогична на разпоредбата на чл. 27 от договора е разпоредбата на чл.46 от Общите условия.

Договорено е, че в случай, че потребителят забави плащането на погасителните вноски потребителят дължи на кредитора законна лихва за периода на забавата.

В чл. 1, т. 8 от Договора е посочено, че лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания е 10 %.

В клаузата на чл. 28 от Договора е установено, че при неизпълнение на което и да е свое договорно задължение, включително и при неплащане на дължими суми в срок, освен останалите неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер от 1 % от размера на 3 просрочената сума на ден.

Към договора за кредит е приложен погасителен план, в който са отразени освен месечните вноски по договора за кредит, включващи главница и лихва и дължимата неустойка по чл.

46 от Общите условия, която съответства на оспорената клауза на чл. 27 от Договора.

Съгласно погасителния план месечната вноска по неустойката започва от 142,50 лв., съответната й такава по договора е 31,78 лв. и достига до 22, 15 лв. при месечна вноска по кредита 152,12 лв., като общият размер на вноската по кредита с включена неустойка е 174,28 лв. или 89,11 евро. Общата дължима сума с включена неустойка е 4182,76 лв.

Ищецът е посочил като основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с добрите нрави и неравноправност.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита.

Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна 4 функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 27, ал.1 от договора.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за недействителност на клаузата за неустойка, предвидена в чл.27, ал.1 от договор за кредит № **** от ***** г., поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен. Предвид уважаване на иска на първото посочено от ищеца основание, съдът не дължи обсъждане на другите посочени основания за недействителност на клаузата за неустойка.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза ищеца следва да се присъдят направените разноски, съобразно представения и приет списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им. Ищецът претендира разноски в размер от 108 лв. за платена държавна такса, като същите следва да се присъдят изцяло.