Решение № 200 от 23.11.2015, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Свиленград,

23.11.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното си съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №344 по описа на Съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и чл.245, ал.2, чл.270 от КТ за заплащане на мораторна лихва.

Производството е образувано по Искова молба на П.И.П. с

ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Т.К., против ЕТ „Авангард-Светлана

Генчева” с ЕИК 126653162, със седалище и адрес на управление:***, представляван от С.Д.Г..

В Исковата молба ищецът П.И.П. твърди, че е работела в ответния ЕТ по Трудов договор с №6 от 01.06.2010 година за времето от 01.06.2010 година до 29.06.2015 година, на длъжност „Компютърен оператор” с основно месечно възнаграждение в размер на 800 лв. Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед №1 от дата 29.06.2015 година на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ поради неплащане на дължимото трудово възнаграждение, като до датата на завеждане на настоящото дело (13.07.2015 година) ответникът не й бил изплатил изцяло дължимото трудово възнаграждение за периода 19.01.2013 година – 29.06.2015 година като изплащал по-малко от половината от полагащото й се трудово възнаграждение, а за месеците март, април, май и юни 2015 година не й бил изплатил нищо от полагащото се трудово възнаграждение. Сочи че не й било изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2015 година в размер на 10 работни дни и мораторната лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения.

От Съда се иска да осъди ЕТ-ответник да заплати на ищеца:

1/ неизплатените работни заплати за периода от 19.01.2013 година до 29.06.2015 година, в общ размер на 9 500 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (13.07.2015 година) до изплащане на сумата;

2/ мораторната лихва върху сумата от 9 500 лв., представляваща сбор от неизплатени работни заплати за периода от 19.01.2013 година до 29.06.2015 година, в общ размер на 1 726.25 лв., върху всяко неизплатено месечно трудово възнаграждение, считано от първото число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 12.07.2015 година, включително (деня, предхождащ предявяване на иска) и 3/ обезщетението за неползван платен отпуск за 2015 година за 10 работни дни в размер на 280 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (13.07.2015 година) до изплащане на сумата.

Претендират се и разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника чрез представляващия го С.Д.Г., в който се сочи че оспорва изцяло предявените искове, тъй като по време на действието на Трудовия договор ищецът П. поради раждане на дете ползвала отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете и получавала съответните обезщетение от НОИ. След завръщането от отпуск по майчинство с Допълнително споразумение от 18.01.2013 година на ищеца е определено възнаграждение в размер на 321 лв., което получавала редовно за процесния период от 19.01.2013 година до 01.03.2015 година, а за периода 01.03.2015 година до 29.06.2015 година било изплатено трудовото й възнаграждение в пълния дължим размер с Платежно нареждане от 15.07.2015 година, заедно с обезщетението за неползван платен годишен отпуск за 2015 година. Сочи се че не се дължи и претендираната мораторна лихва, тъй като не се дължала претендирата главница предвид изложеното по-горе, тъй като не била отправена покана за това до работодателя, тъй като приготвили неизплатените възнаграждения, но ищецът не се явила да ги получи въпреки отправените й покани за това, поради което парите били внесени по банковата й сметка в ЦКБ на 15.07.2015 година след извършване на съответните удръжки.

Претендира разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебно заседание ищецът П.И.П., редовно призована, респ.уведомена, се явява. Чрез процесуалния си представител – адвокат Т.К., поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответния ЕТ, редовно призован, респ.уведомен, не изпраща представител. Чрез процесуалния си представител – адвокат В.П. пледира за отхвърляне на исковете. Представено е Писмено становище от процесуалния представител на ответника-работодател, в което подробно се обоснова неоснователността на исковете.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото и се установява от приложеното в кориците на делото заверено копие на Трудов договор №6 от 01.06.2010 година, че страните са били обвързани в трудово правоотношение (като изрично е посочено, че се сключва за определено време без да е посочен периода), като ищецът П. е била назначена в ответния ЕТ на длъжност „Компютърен оператор”. Брутното трудово възнаграждение (БТВ) на ищеца съгласно посочения Трудов договор е било в размер на 800 лв. Ищецът П. е работила в ответния ЕТ до 29.06.2015 година, когато със Заповед №1 от същата дата е било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ по нейна Молба (приложена по делото). Заповедта й е била връчена на 29.06.2015 година, от която дата е прекратено и трудовото правоотношение в съответствие с разпоредбата на чл.335, ал.2, т.3 от КТ. Изпратено е Уведомление по чл.65, ал.5 от КТ от работодателя до НАП (, което видно от Справка с вх.№26388153022133 от 06.07.2015 година е прието), в което фигурират посочените по-горе данни като за основно трудово възнаграждение е посочена сумата в размер на 360 лв.

На 18.01.2011 година ищецът П.П. е родила дете, видно от представеното Удостоверение за раждане.

В кориците на делото е налично

Допълнително споразумение към Трудов договор №6/01.06.2010 година от дата 18.01.2013 година, с което трудовото възнаграждение на П. е предоговорено на 321 лв., в което фигурира подписа на последната само в графата „Работник”, но не и в графата „Получил екземпляр”.

С Платежно нареждане от

15.07.2015 година (два дни след завеждане на делото) работодателят е изплатил на ищеца сумата в размер на 1 013.42 лв., представляваща заплати за месеците април, май и юни 2015 година и обезщетение по чл.224 от КТ.

Видно от допуснатата и изслушана в съдебно заседание Съдебносчетоводна експертиза, става ясно че след запознаване с приложените по делото документи и извършени проверки в счетоводствата на ответника и в НОИ- Хасково, вещото лице е констатирало че за 2013 година П. е получила (, за което се е подписала във Ведомостите за заплатите) трудово възнаграждение в размер на 131.32 лв. за месец януари 2013 година, а за останалите месеци – по 321 лв.; а за 2014 година й е начислено по 340 лв. месечно, но няма данни да ги е получила (предвид липсата на подпис в тази насока), за месеците януари, февруари и март 2015 година й е начислено 364.32 лв., но няма данни да ги е получила (предвид липсата на подпис), за месец април 2015 година, месеца май 2015 година и месец юни 2015 година й е начислено съответно 364.32 лв., 368.64 лв. и 337.09 лв., които са получени след завеждане на делото (преведени са с Платежно нареждане). През процесния период П. не е ползвала отпуск за временна неработоспособност за себе си и за гледане на дете. Не е ползвала годишния си платен годишен отпуск за 2015 година, който е в размер на 10 дни и с левова равностойност 194.02 лв., които са й изплатени след завеждане на делото с Платежно нареждане от 15.07.2015 година. Изчислени са дължимите мораторни лихви върху неизплатените трудови възнаграждения съобразно посочените по-горе данни. В съдебно заседание вещото лице И.Г.П. поддържа заключението си като в устния си доклад пред настоящия съдебен състав допълва, че изчисленията, които е направил са в съответствие с Допълнителното споразумение от 18.01.2013 година, с което е уговорено трудово възнаграждение в размер на 321 лв.

По делото бе допусната и изслушана и Съдебно-почерскова експретиза, от заключението на която става ясно, че подписът срещу графа „Работник” в Допълнително споразумение от 18.01.2013 година е пренесено изображение на подпис, изпълнен от ищеца П.П. срещу най-долната от трите графи „Работник/служител” на Трудов договор №5 от 08.10.2008 година. До този извод вещото лице е стигнало след като е увеличило оспорвания подпис 4.5 пъти, където се забелязват нехарактерни прекъсвания на щрихите му, на разделителната линия и къс дъговиден щрих, свързващ го с цифра, част от година. В съдебно заседание вещото лице А.Я. Анасов поддържа заключението си.

Приложена е

Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на ответния ЕТ.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните са съществували валидни трудови правоотношения.

Ищецът П.И.П. е работела първоначално в ответния ЕТ по срочен Трудов договор на длъжност „Компютърен оператор”, с което ответникът е придобил качеството на работодател – страна в индивидуалните трудови правоотношения. Последното води до извод, че ЕТ „Авангард – Светлана Генчева” е надлежна страна по делото. Съдът приема, че страните към момента на прекратяване на трудовите правоотношения със Заповед №1 от 29.06.2015 година на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ са били обвързани в безсрочно трудово правоотношение с оглед приложението на разпоредбата на чл.69, ал.1 от КТ и факта, че след като не е посочен конкретен период следва да се приеме, че това е срока по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, а именно 3 години. Съгласно Трудов договор №6 от дата 01.06.2010 година месечното БТВ на ищеца П. е било в размер на 800 лв.

Едно от основните задължения на работодателя като страна по Трудовия договор е да заплаща уговореното възнаграждение за извършената работа по трудовото правоотношение. За да бъде уважен искът за неговото присъждане, в тежест на работника е да докаже по основание (полагането на труд) и размер своето вземане към работодателя си. В тежест на ищеца е да докаже по размер мораторната лихва.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ е да докаже прекратяването на трудовото правоотношение и размера на полученото БТВ.

Като отрицателен факт не подлежат на доказване от работника обстоятелствата, че възнаграждението за положения труд и обезщетението по чл.224 от КТ не са му изплатени от работодателя.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и докаже, че е платил дължимите суми, касаещи трудово възнаграждение и обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ.

В този смисъл е и изнесения по делото Доклад, приет без възражения от страните.

Посочените обстоятелства не са спорни между страните. Спорен между страните е въпросът дали с Допълнително споразумение от дата 18.01.2013 година БТВ на работника е било предоговорено чрез намалянето му от 800 лв. на 321 лв.

Съдът счита, че първо следва да се произнесе относно истиността (автентичността) на оспорения документ – Допълнително споразумение от дата 18.01.2013 година:

Оспорването на документ е особено производство, развиващо се в рамките на процеса, което приключва с нарочено Определение, респ.с произнасяне за истинността на оспорения документ в мотивите на Решението.

Доказателствена тежест в производството оспорване истинността (автентичността) на частен документ (чл.193, ал.3 от ГПК) в конкретния случай лежи върху страната, която го е оспорила предвид факта, че оспорения документ носи подписа на оспорилата го страна (на ищеца П.) и в нейна тежест е да обори презумпцията за истинност.

Видно от приетата

Съдебно–почеркова екпертиза, която Съдът възприема като добросъвестно изготвена и кредитира изцяло, приета без възражение от страните, става ясно, че подписът в графа „Работник” не е на ищеца П., от което следват логичните изводи, че този документ се явява неавтентичен, тъй като не носи подписа на издателя му и че посоченото в него договорено възнаграждение не съответства на волята на ищеца. С оглед на изложеното Съдът признава оспорения документ за неистински, поради което го изключва от доказателствения материал.